2008.2009
Българите Любов Хлебарова и Марин Загорчев – Лорда, са изкачили северната стена на Пиц Бадиле (3308 м) по тура на Рикардо Касин. Това е станало в рамките на един ден –17 август (понеделник) т. г.
На следващия – 18 август, двамата са слезли от италианската страна на масива, където вече е имало обхват за мобилните телефони и те са могли да съобщят радостната новина в родината.
Северната стена на Пиц Бадиле в Бергел (на границата между швейцарския кантон Граубюнден и италианската провинция Сондрио) е изкатерена за първи път през 1937 г. (14-16 юли) от свръзка, начело с легендарния Рикардо Касин. Негови партньори са Виторио Рати и Луиджи Еспозито, а вече по стената към тях се присъединяват Марио Молтени и Джузепе Валсечи.
Първото българско изкачване по Касин на Бадиле е дело на Райчо Тодоров и Ганчо Тодоров. Направено е на 1 и 2 август 1980 г. – за два дни, с един бивак. Тъй като по стената има сняг, след камината двамата продължават 5-6 въжета право нагоре, по т. нар. Швейцарски вариант.
По информация от Антон Хиджов
Пиц Бадиле
На следващия – 18 август, двамата са слезли от италианската страна на масива, където вече е имало обхват за мобилните телефони и те са могли да съобщят радостната новина в родината.
Северната стена на Пиц Бадиле в Бергел (на границата между швейцарския кантон Граубюнден и италианската провинция Сондрио) е изкатерена за първи път през 1937 г. (14-16 юли) от свръзка, начело с легендарния Рикардо Касин. Негови партньори са Виторио Рати и Луиджи Еспозито, а вече по стената към тях се присъединяват Марио Молтени и Джузепе Валсечи.
Първото българско изкачване по Касин на Бадиле е дело на Райчо Тодоров и Ганчо Тодоров. Направено е на 1 и 2 август 1980 г. – за два дни, с един бивак. Тъй като по стената има сняг, след камината двамата продължават 5-6 въжета право нагоре, по т. нар. Швейцарски вариант.
По информация от Антон Хиджов
Пиц Бадиле
Показани от 1 до 7 от 7 (1 страници)
7 коментар(а)
Благодаря за интереса. :-)
Всъщност турът не е нищо особено, та да се съобщава като "постижение". Искаше ми се да избегна миналогодишното смешно надхвалване: "Аз качих Бадиле... Ааа, и аз качих Бадиле..." Преди 3 години още две български свръзки се качиха по тура на Касин, но никой не разбра за това.
Малко информация за самия маршрут: Турът на Касин е най-лесният маршрут от швейцарска страна на Пиц Бадиле, ако не броим Северния ръб. Представлява едно доста досадно търсене на най-лесния път с много траверси и губене в долната половина. Дори мислех да го прекръстя на "Голямото губене". Ежедневно по този маршрут тръгват минимум по 5 свръзки и ако имаш късмета пред теб да катери някой, който го познава, може да се мине доста бързо. За съжаление ние изгубихме поне 3-4 часа в лутане.
Районът на Бергел е огромен, с много стени и уникален гранит. Има всякакви дължини и категории. По самия Пиц Бадиле има доста други маршрути, които могат да бъдат предизвикателство - само на собствена осигуровка, с дълги (над 10 м) неосигурени пасажи, с труден подход, свързан с минаване по ледник и т.н.
Та мисълта ми беше, че не е необходимо всеки, който се е качил по "Касин" на Бадиле да пише за това в пресата. Все едно вчера съм качил Южния ръб на Иглата, онзи ден ходих на Централна на Враца до траверса и т.н. Сайтът би се напълнил с излишна информация.
Между другото под Пиц Бадиле не липсваха следи от българско присъствие. Някой си беше оставил пластмасовата бутилка от "Шуменско" и се беше изсрал до най-готиното изворче около мястото за бивакуване. Интерено, че не открихме пластмасови бутилки от "Урсус", "Сан Мигел", "Ожуйско", "Пилзен" или "Вайценбиър", примерно. Само една бутилка, и то от "Шуменско". Както пее Висоцки: В общественном парижском туалете есть надписьi на русском язьiке. Е, все пак мартеничката на последната осигуровка по ръба ме зарадва на смрачаване. :-)
Евала Лорде! Хайде още хубави неща да изкатерите!
"Някой си беше оставил пластмасовата бутилка от "Шуменско" и се беше изсрал до най-готиното изворче около мястото за бивакуване." Ха ха, ние сме ебати овчарите !
кой пък се е хвалил миналата година,че не ми е ясно.а тура като е толкова лесен да беше го качил за 5,6 часа а не за 14,ама ще кажеш,загубих се,ами то съм чувал че алпинистите събират предварителна информация за маршрута който ще катеряти и освен това си е много логичен
кой пък се е хвалил миналата година,че не ми е ясно.а тура като е толкова лесен да беше го качил за 5,6 часа а не за 14,ама ще кажеш,загубих се,ами то съм чувал че алпинистите събират предварителна информация за маршрута който ще катеряти и освен това си е много логичен
Спокойно Лорде, не си виновен че има инфо за изкачването ви, някой е преценил да подаде информацията, а друг да я публикува. Не си прав че е плява и безполезна, защото иначе нямаше да има твоя коментар, който на мен ми беше много полезен:-)
Та в нашия си кръжец няма много информация, още по-малко стига до сайта, така че и за в бъдеще ще бъде публикувана (почти) всяка подадена информация.
Ти за мен не си "най-добрия" български алпинист, но за това пък си най-истинския! Пожелавам ти да твориш все повече и все по-безмислени новини, защото в това е красотата на алпинизма:-)
Аз пък си мислех, че този сайт е подходящ форум за обмяна на полезна информация между катерещото братство, както и за споделяне на лични преживявания и впечатления свързани с планината. Самият аз не съм си въобразявал, че като опиша някое наше изкачване, с това правя заявка за висока класа. Напротив, мисля, че винаги съм подчертавал колко относителна е всяка оценка - това, което е постижение за мен лично, за друг е "разходка в парка". Ако съм се заблуждавал, ако тук трябва да се пише само за най-високите постижения в алпинизма, добре би било това да се заяви ясно. Защото със сигурност не обичам да изглеждам "смешен самохвалко".
Орлин Стойчев
Е, сега, да не вземеш да се обидиш. Има разлика дали пишеш пътепис със свои мисли и преживявания, или просто се съобщава нещо, което не е нещо чак толкова особено, още повече, че преди това е имало още доста такива изкачвания, за които е писано.
Има една мисъл, която от време на време се появява в десния ъгъл на сайта :
"Не е нужно да е важно, важното е да е интересно".
Поздрави за Лорда и Люба.
Лорда ме развесели - освен инфо прави и коментар в типичен стил.
За Шуменското ясно, но за до извора не е ясно как се познава, че е българско.
Най-общо погледнато почти всички български изкачвания са незначителни в световен мащаб. Това не пречи БГ материалите да са най-четени и съответно най-интересни за нас.
На кой му е интересно, че някой дето не му знаем името е изкатерил нещо извънземно в таен за нас район от света?
А на мен сега, както и преди години, този маршрут и други по Бадиле са ми мечта и само мога да завиждам. Пишете повече!
Никола Леваков
Последно развитие на разследването: От осведомени източници научавам, че лайното не е българско, а арменско и бутилката от "Шуменско" е била дадена на въпросния арменец да се подмие. (А пък ние пихме от тая бутилка :-!)
Не виждам нищо лошо в това да се пише за такива изкачвания. Все пак Бадиле си е Бадиле, една от шесте северни стени според Ребюфа. Как иначе ние ще разберем, че някой е изкачил нещо, това не е самохвалство. Винаги ще си спомням когато през 1976 г бяхме под нея и не я изкачихме, имаше толкова много сняг и лавини, че си стояхме в хижа Шора и не можеше да направим друго. Това беше една от мечтите ми...
"Ех да ме види майка ми!..."
Браво, Лорде! А пък на Ръба видяхме бяло клинче надписано с маркер "Plovdiv" и ни стана много драго. Видяхме и мартеничката горе :)
Добави коментар