“Малко подробности за моята история” – пише в e-mail Боян Петров, който бе участник в българската експедиция, която изкачи Гашербрум-1 (или Хидън пик, 8068 м), а след приключването й остана в района, за да направи опит и на Гашербрум-2 (8035 м).

Ето съдържанието на този e-mail:

28 юли, 06.30-14 часа – сам пробивам пъртина, изравям въжета от лагер 1, през лагер 2 до лагер 3 на Гашербрум-2. Над лагер 2 вали сняг. Вятърът се усилва. В лагер 3 има три палатки. Най-запазена е палатката на изчезналия испанец Луис. Настанявам се в нея.

29 юли, 01.00 часа – духа силен вятър и вали, навява сняг. Тръгвам нагоре с надежда (времето) да се оправи. След 30 минути стигам до около 7100 м, но става още по-зле. Не знам къде отивам. Вятърът ми пречи да видя какво има след 20 м. Слизам до лагер 3 и почивам до 05.30 часа и тръгвам отново при горе-долу същите условия, но поне е светла мъгла. След час и половина стигам до около 7260 м, но преценявам, че времето няма да се подобри, и слизам до лагер 3. В 09.15 тръгвам надолу. Отново пробивам пъртина и изравям парапети. Пропадам в цепнатина над лагер 2, но успявам да се спася. В лагер 1 съм някъде следобед. Карлос Сория ми казва, че прогнозата е към добро време след 31 юли.

30 юли – почивка в лагер 1. Идват носачи и ги натоварвам с около 50 кг багаж за базовия лагер. Почти цял ден вали сняг. Натрупва около 30 сантиметра.

31 юли, 06.30-15.50 часа – трудно самотно изкачване до лагер 3. Големи проблеми за намиране на пътя, парапети. Много изтощително. Времето отива към добро. Вятърът утихва постепенно.

1 август, 03.00-20.00 часа – спах добре, времето е тихо (минус 15 градуса). Тръгвам нагоре сам. Първите 300 м са ми познати. На разсъмване съм в лагер 4. Започвам траверса, който е с дълбок сняг и се боря много, за да го премина. Около 11.00 часа съм на премката след траверса. Върховия склон го изкачвам сравнително бързо. Вятърът се усилва откъм Китай. В 13.00 часа съм на мястото, до което стигат иранците и Яцек (Яцек Телер от Полша – бел. ред.) – 60 метра под върховия гребен. Оттам не мога да преценя кое е върхът и тръгвам фронтално. Стигам до гребена. Пробивам козирката и оттам вятърът направо ме поваля. Виждам К-2 да стърчи от облаците. Броуд пик почти не се вижда и продължава да се скрива. Виждам, че върхът е наляво, на около 50 метра от мен (+10-15 метра по-високо). Връщам се 10 метра назад и тръгвам да траверсирам. Имам само едно сечиво. Отдолу е стъклен лед, отгоре – пресен сняг. Склонът е поне 50 градуса. Изминавам около 20 метра (+5 метра), но два пъти се хлъзвам с по 2-3 метра надолу. Под мен са едни страшни на вид улеи, които водят към отвеса над траверса. Дострашава ме. Мисля и се отказвам. Гашербрум-2 е “почти” достигнат от мен. Максимумът, достигнат от мен, е 8020 метра (на гребена) и около 35 метра от най-високата точка на гребена, където е върхът. Аз си го броя 98%. Сам от лагер 1 до 8020 метра и обратно, без да знам кое къде е, не е малко. Ник (Николай Петков – бел. ред.) може да не ми го брои, но това направих. Пак е по-високо от сигурно 80% от “достигналите” върха кандидати за слава.

Слизам много уморен до лагер 3. Там заварвам иранците (Мохамед и Хюсеин) и един испанец в “моята” палатка, които са се качили по моите следи. Решавам, че няма да преча на атаката им и бавно се спускам до лагер 1 (20.00 часа. Дълъг ден.

2 август, 05.30-10.00 часа – много съм уморен, но ставам рано, прибирам палатката и заедно с моя багаж, постелките, канчета и примус на Яцек от лагер 3, боклуци и т. н., започвам кошмарно тежко слизане до базовия лагер. Иранците правят опит на Гашербрум-2 и стигат до около 7800 м. Испанецът май се качва по моите следи до върха?

3 август – Гашербрум-1 е изкачен от корейката (О Еун-сун, Oh Eun-sun – бел. ред.) – 13-ти осемхилядник + двама шерпи, която есента отива на Анапурна. Днес се запознах с нея. Благодари за парапетите в Японския кулоар. Изглежда много мила. На Гашербрум-1 се качват и Карлос Сория (на 71 г.), Марта и Нестор от неговата група и двамата млади чехи.

Така от 1 до 7 август над Каракорум беше страхотно време. Променлив вятър, но все пак.

6 август – пресичаме с испанците Гондохоро Ла. В 05.40 сутринта, след като се отклонявам 30 метра от пътеката (за да снимам), при идеални условия (фирн, студ, лед) пропадам в голяма ледена цепнатина на прохода. Летя 13 метра и по чудо се заклещвам на чатала си на мост по средата на цепнатината. Ужасни натъртвания и болки навсякъде. Разкървавени ръце, счупен апарат, очила. Въпреки че бяха на 50 метра от мен, испанците не са ме видели къде и какво се случва с мен. И все пак започват да ме търсят. Намират ме. Пускат въже и понеже пукнатината е много широка, едва излизам с много дърпане. Жив съм и съм отгоре, спасен.

Следва слизане до лагера Шуспанг (Xhuspang) и един ден почивка. Пия много лекарства и спя на аналгетици. Едва се мърдам. На-големият проблем се оказват не натъртванията, а болката и кръвта в урината. На чатала съм контузил пикочопровода и разни други съдове.

7 август – Шуспанг-Шаитчо (Shaitcho), слизане. Бавно, с мъки и малки крачки, но все пак го слизам. Продължавам да пикая болезнено с кръв.

8 август – Шаитчо-Хуше-Скарду. При проливен дъжд слизаме до Хуше и отиваме до селото на Ибрахим за обяд. Там разбираме, че сестра му току-що е умряла. Ибрахим плаче...

9 август – Скарду. Сигурно утре летим за Исламабад. Иншаллах!... Днес кръв няма. Само силна болка при уриниране. В Исламабад ще търся лекар. Тук уролог няма.

Прибирам се по план – на 15 август. Радослава ще ме посрещне.

Това е от мен засега. Точка 2 от плана на експедицията “BG Gasherbrum 2009” е изпълнена на 99%.

Благодаря за подкрепата и условията, създадени от експедицията, в която участвах до прекратяването й..

Поздрави от топлото Скарду,
Боян Петров

P. S. При предишния контакт Боян изпрати следния SMS по сателитния телефон на испанците:
02 август 2009 г., 11.59:21
neuspeshna solo ataka na 29.8 do 7300 na g2 slizane do c1 solo summit na 1.8 obshto za 6 dni 2x8 dnes sutrin bc s 32kg ranitsa az ok back 15.8 pozdravi bp
+8821621370192