0408.2009
По време на престоя си в подножието на масива Гашербрум българските алпинисти Николай Петков, Боян Петров, Николай Вълков и Дойчин Боянов имаха възможност да се запознаят със швейцареца Ули Щек, известен у нас със скоростните си изкатервания в Алпите. Ето част от разговора на първите трима с него.
В България си известен с алпийски спортни изкачвания. Какво те доведе във високата планина?
- Аз все още не съм се изкачвал на осемхилядник. Преди 12 г. стъпих на Пумори (7161 м). Това беше първият ми седемхилядник. След това бях на много шестхилядници и седемхилядници. Два пъти без успех атакувах Анапурна (8091 м). Там осъзнах, че стилът от Алпите трудно се прилага на осемхилядниците – наред с другите опасности там недостигът на кислород се чувства силно, има краткотрайни прозорци от хубаво време. Дойдох на Гашербрум-2 (8035 м), за да изкача осемхилядник и да придобия опит за тази височина. Като швейцарец мисля, че целите трябва да се постигат стъпка по стъпка.
И човек трябва да е готов за следващата стъпка...
- Да, трябва да си подготвен, иначе умираш.
Добра идея ли е да комбинираш „меден месец” с посещение на Йосемити и Каракорум?
- Ами аз съм късметлия, защото жена ми Никол също се катери. В началото на медения месец бяхме в Индиън Крийк (Indian Creek), където тя и аз имахме различни цели, обаче ги осъществявахме заедно. После отидохме в Йосемити, където заедно изкатерихме Ел Кап*. Това беше стара наша мечта. Колкото до Гашербрум-2, Никол много искаше да измине трека до базовия лагер. Освен това тя е включена в разрешителното за изкачване, така че ще се качи, докъдето изпитва удоволствие.
Значи сливаш любовта с катеренето?
- Да! Това е прекрасно.
Срещата тук ни кара да мислим, че се изявяваш във всички форми на катеренето. И все пак, коя е любимата ти разновидност?
- Алпинизмът. Въпреки че катеря спортни и микст маршрути, за мен фокусът винаги е бил алпинизмът. Но когато си постигнал нещо в алпинизма, естествената следваща стъпка е да приложиш техниките и опита си във високата планина. А сложно-техническите маршрути на осемхилядници за мен са най-големите постижения в алпинизма.
Разкажи ни как тренираш за различните проекти?
- За мене винаги най-важни са били подготовката за катерене по скални и смесени (микстови) терени издръжливостта. За скоростните изкачвания на Матерхорн и Айгер се подготвях 2 години. Тогава основно тренирах за издръжливост, като изкачвах, тичайки, денивелации. Тези две северни стени не представляват особена техническа трудност за мен, затова наблягах на издръжливостта. Когато приключих със скоростните изкачвания, тренировките за издръжливост ми бяха дошли до гуша. Затова с голямо желание започнах да се подготвям за следващия си проект на Ел Кап. За него имах 3 месеца. Тренирах само катерене по скали.
Как точно тренираш за издръжливост?
- Имам треньор, който е бил наставник на националния отбор по ски бягане. Той изготвя специални програми за мен, за което му плащам.
Значи ли че той определя работните ти зони?
Да, разбира се. Аз правя по 8 теста в годината и според резултатите от тях той определя интензивността на тренировките (пулсовата честота на сърцето).
За колко минути изкачваш 1000 м денивелация?
- Там, където тренирам, е 950 м. В най-добрата си форма съм ги изкачвал за 31 мин. Обикновено го правя за 36-37 мин. Не използвам щеки, тичам без раница и с маратонки. Не ползвам щеки защото си тренирам краката, а освен това щеките улесняват баланса, а аз искам да тренирам и него. Живея в Интерлакен и планината ми е наблизо.
А къде тренираш катерене по скали?
- За Йосемити тренирах цялата зима. Пет дни в седмицата прекарвах в катерачна зала. За нея нямах специална програма. Редувах катерене с въже и боулдъри.
Каква категория катериш RP?
8b+, но не това е фокусът в подготовката ми. Преди съм преминавал и 8c.
Поддържаш ли и как оптимално тегло?
- Да, разбира се. Имам диетолог, който изготвя хранителни режими в зависимост от проектите ми. За Ел Кап тежах 62 кг, за Айгер и Матерхорн 64 кг, за Гашербрум-2 – 67-68 кг. За скоростните изкачвания наблягах на въглехидратните храни, а във високата планина - на мазнините. Висок съм 174 см. На 33 години съм.
Какво място заема екипировката в успеха на проектите ти?
- След физическата форма екипировката е най-важна. Тя трябва да е лека и удобна. Трябва да избереш най-удобното за теб сечиво, защото то е продължението на ръката и пръстите. (Ули отваря денк с екипировка и изважда няколко модела обувки “Scarpa”, не позволява да снимаме модела, с който е правил скоростните изкачвания на Матерхорн и Айгер, защото все още е пробен и не е излязъл на пазара, но показва и снимаме най-новия модел за височинни изкачвания). Аз съм един от консултантите на “Scarpa” и заедно с инженерите и дизайнерите усъвършенстваме всеки детайл в конструкцията на новите модели.
Доколкото разбираме, си професионален катерач. Това достатъчно ли е да живееш или правиш и нещо друго?
- Не правя нищо друго. Аз се занимавам само с катерене, тренировки и бизнес. Като бизнесмен се опитвам да продавам моите катерачни проекти, а това не е толкова лесно. Основният ми спонсор е фирма за обзавеждане на бани. Катерачната общност в Швейцария е малка и фирмите за екипировка само донякъде осигуряват експедициите ми. Ресурсите са ограничени, а за да имам успех, трябва да съм добре познат в обществото. Най-добри пари се изкарват от мотивационните презентации, така че аз се занимавам основно с изнасяне на лекции и презентации. И въпреки това в края на годината се оказва че съм си покрил всички разходи, но нямам спестявания.
Използваш ли странична помощ, за да подготвяш презентациите си?
- Не, сам си ги правя. За да подготвя последната, например, ми трябваха 300 часа. В крайна сметка излизането пред публика трябва да изразява моята гледна точка.
С какво се занимаваш извън катеренето?
- Нямам време за нищо друго. Катеренето е моето хоби и професия.
Бил ли си в България? Би ли дошъл ако те поканим?
- Не още. С удоволствие бих дошъл, особено ако ме предупредите по-рано, тъй като имам график за определен период напред във времето.
И последен въпрос – какво планираш в близко бъдеще?
- През есента отивам на Макалу. Ще опитам солово изкачване по някой от съществуващите маршрути и после ще мисля за следващи проекти.
Благодарим ти за отделеното време, желаем ти успех в предстоящата атака на Гашербрум 2, очакваме те да се видим скоро и в България!
Това интервю беше записано при срещите в базовия лагер под Гашербрум-1 на 2 и 5 юли 2009 г. В разговора с Ули Щек участваха Николай Петков, Боян Петров и Николай Вълков. На 9 юли Ули Щек стъпи на Гашербрум-2 след 12-часово скоростно изкачване**.
--------------------------
* За това почти on sight свободно изкачване на Ел Капитан – на:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=3042
** Още информация - на: https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=3126
Четете още:
www.uelisteck.ch
Николай Петков взима интервю от Ули Щек (вляво)
Николай Вълков, Николай Петков, Ули Щек и Боян Петров в Базов лагер (отляво надясно)
В България си известен с алпийски спортни изкачвания. Какво те доведе във високата планина?
- Аз все още не съм се изкачвал на осемхилядник. Преди 12 г. стъпих на Пумори (7161 м). Това беше първият ми седемхилядник. След това бях на много шестхилядници и седемхилядници. Два пъти без успех атакувах Анапурна (8091 м). Там осъзнах, че стилът от Алпите трудно се прилага на осемхилядниците – наред с другите опасности там недостигът на кислород се чувства силно, има краткотрайни прозорци от хубаво време. Дойдох на Гашербрум-2 (8035 м), за да изкача осемхилядник и да придобия опит за тази височина. Като швейцарец мисля, че целите трябва да се постигат стъпка по стъпка.
И човек трябва да е готов за следващата стъпка...
- Да, трябва да си подготвен, иначе умираш.
Добра идея ли е да комбинираш „меден месец” с посещение на Йосемити и Каракорум?
- Ами аз съм късметлия, защото жена ми Никол също се катери. В началото на медения месец бяхме в Индиън Крийк (Indian Creek), където тя и аз имахме различни цели, обаче ги осъществявахме заедно. После отидохме в Йосемити, където заедно изкатерихме Ел Кап*. Това беше стара наша мечта. Колкото до Гашербрум-2, Никол много искаше да измине трека до базовия лагер. Освен това тя е включена в разрешителното за изкачване, така че ще се качи, докъдето изпитва удоволствие.
Значи сливаш любовта с катеренето?
- Да! Това е прекрасно.
Срещата тук ни кара да мислим, че се изявяваш във всички форми на катеренето. И все пак, коя е любимата ти разновидност?
- Алпинизмът. Въпреки че катеря спортни и микст маршрути, за мен фокусът винаги е бил алпинизмът. Но когато си постигнал нещо в алпинизма, естествената следваща стъпка е да приложиш техниките и опита си във високата планина. А сложно-техническите маршрути на осемхилядници за мен са най-големите постижения в алпинизма.
Разкажи ни как тренираш за различните проекти?
- За мене винаги най-важни са били подготовката за катерене по скални и смесени (микстови) терени издръжливостта. За скоростните изкачвания на Матерхорн и Айгер се подготвях 2 години. Тогава основно тренирах за издръжливост, като изкачвах, тичайки, денивелации. Тези две северни стени не представляват особена техническа трудност за мен, затова наблягах на издръжливостта. Когато приключих със скоростните изкачвания, тренировките за издръжливост ми бяха дошли до гуша. Затова с голямо желание започнах да се подготвям за следващия си проект на Ел Кап. За него имах 3 месеца. Тренирах само катерене по скали.
Как точно тренираш за издръжливост?
- Имам треньор, който е бил наставник на националния отбор по ски бягане. Той изготвя специални програми за мен, за което му плащам.
Значи ли че той определя работните ти зони?
Да, разбира се. Аз правя по 8 теста в годината и според резултатите от тях той определя интензивността на тренировките (пулсовата честота на сърцето).
За колко минути изкачваш 1000 м денивелация?
- Там, където тренирам, е 950 м. В най-добрата си форма съм ги изкачвал за 31 мин. Обикновено го правя за 36-37 мин. Не използвам щеки, тичам без раница и с маратонки. Не ползвам щеки защото си тренирам краката, а освен това щеките улесняват баланса, а аз искам да тренирам и него. Живея в Интерлакен и планината ми е наблизо.
А къде тренираш катерене по скали?
- За Йосемити тренирах цялата зима. Пет дни в седмицата прекарвах в катерачна зала. За нея нямах специална програма. Редувах катерене с въже и боулдъри.
Каква категория катериш RP?
8b+, но не това е фокусът в подготовката ми. Преди съм преминавал и 8c.
Поддържаш ли и как оптимално тегло?
- Да, разбира се. Имам диетолог, който изготвя хранителни режими в зависимост от проектите ми. За Ел Кап тежах 62 кг, за Айгер и Матерхорн 64 кг, за Гашербрум-2 – 67-68 кг. За скоростните изкачвания наблягах на въглехидратните храни, а във високата планина - на мазнините. Висок съм 174 см. На 33 години съм.
Какво място заема екипировката в успеха на проектите ти?
- След физическата форма екипировката е най-важна. Тя трябва да е лека и удобна. Трябва да избереш най-удобното за теб сечиво, защото то е продължението на ръката и пръстите. (Ули отваря денк с екипировка и изважда няколко модела обувки “Scarpa”, не позволява да снимаме модела, с който е правил скоростните изкачвания на Матерхорн и Айгер, защото все още е пробен и не е излязъл на пазара, но показва и снимаме най-новия модел за височинни изкачвания). Аз съм един от консултантите на “Scarpa” и заедно с инженерите и дизайнерите усъвършенстваме всеки детайл в конструкцията на новите модели.
Доколкото разбираме, си професионален катерач. Това достатъчно ли е да живееш или правиш и нещо друго?
- Не правя нищо друго. Аз се занимавам само с катерене, тренировки и бизнес. Като бизнесмен се опитвам да продавам моите катерачни проекти, а това не е толкова лесно. Основният ми спонсор е фирма за обзавеждане на бани. Катерачната общност в Швейцария е малка и фирмите за екипировка само донякъде осигуряват експедициите ми. Ресурсите са ограничени, а за да имам успех, трябва да съм добре познат в обществото. Най-добри пари се изкарват от мотивационните презентации, така че аз се занимавам основно с изнасяне на лекции и презентации. И въпреки това в края на годината се оказва че съм си покрил всички разходи, но нямам спестявания.
Използваш ли странична помощ, за да подготвяш презентациите си?
- Не, сам си ги правя. За да подготвя последната, например, ми трябваха 300 часа. В крайна сметка излизането пред публика трябва да изразява моята гледна точка.
С какво се занимаваш извън катеренето?
- Нямам време за нищо друго. Катеренето е моето хоби и професия.
Бил ли си в България? Би ли дошъл ако те поканим?
- Не още. С удоволствие бих дошъл, особено ако ме предупредите по-рано, тъй като имам график за определен период напред във времето.
И последен въпрос – какво планираш в близко бъдеще?
- През есента отивам на Макалу. Ще опитам солово изкачване по някой от съществуващите маршрути и после ще мисля за следващи проекти.
Благодарим ти за отделеното време, желаем ти успех в предстоящата атака на Гашербрум 2, очакваме те да се видим скоро и в България!
Това интервю беше записано при срещите в базовия лагер под Гашербрум-1 на 2 и 5 юли 2009 г. В разговора с Ули Щек участваха Николай Петков, Боян Петров и Николай Вълков. На 9 юли Ули Щек стъпи на Гашербрум-2 след 12-часово скоростно изкачване**.
--------------------------
* За това почти on sight свободно изкачване на Ел Капитан – на:
https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=3042
** Още информация - на: https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=3126
Четете още:
www.uelisteck.ch
Николай Петков взима интервю от Ули Щек (вляво)
Николай Вълков, Николай Петков, Ули Щек и Боян Петров в Базов лагер (отляво надясно)
Добави коментар