Послания в бутилки намират не само моряците и пътешествениците по далечни брегове. Понякога щастието ни спохожда и на най-неочаквани места, каквито са пещерите.


Спелеолозите от русенския пещерен клуб към Туристическото дружество “Приста” имаха сполуката да намерят писмо в бутилка от преди 32 г. – писано в далечната 1977 г. Това стана в неделя, на 26 юли 2009 г., при изследване и картографиране на една от големите български пещери Марина дупка край Трявна.

Името и самата пещерата са забулени в легенди и мистика. Митове за скритата византийска и турска хазна не дават покой на търсачите на съкровища. Вътре, под един от отвесите, още стои обувката на загинал там преди години иманяр. Имената на Марина дупка и на близката Змейова дупка са свързани с легендата за красива тревненска мома, която Змеят отвлякъл и затворил в съседна до своята пещера.

Карстовото богатство на тревненския край е направило впечатление на пионерите на българската спелеология. През 1923-1926 г. първи изследвания в Марина дупка правят биолозите д-р Ненко Радев и проф. Иван Буреш. Пещерата е водна, многоетажна, разклонена, с големи и красиви галерии. В нея текат няколко реки, чиито води образуват красиви каскади и водопади.

Любопитните събития в тази пещера продължават със срутването на основния вход и прекъсване на достъпа до нея. Вторият й вход е дълбок и тесен 38-метров кладенец. Преминаването през него е проблем дори и за добре подготвени изследователи. Налага се да бъде разкопан съседен въртоп, през който пещерата да стане отново достъпна. Това правят пещерняците от Трявна и Дряново и проучванията в пещерата продължават.

През периода 1970-1977 г са проведени няколко експедиции. В хода им са правени хидрогеоложки измервания и са картирани големи части от пещерата. Въпреки тези проучвания все още остават много недоизследвани и некартирани места.

По време на тазгодишната републиканска експедиция “Марина дупка’ 2009”, на русенския спелеоклуб беше възложено измерването и картирането на вътрешните, най- отдалечени от входа галерии.

По предварителни данни и по-ранни измервания, предполагаемата дължина на пещерата е над 3000 м. Но влизайки вътре и започвайки работа, ние не знаехме, че на повърхността се изсипва пороен дъжд. Силното бучене на прииждащите пещерни реки, гърмежът на водопадите, увеличили няколко пъти дебита си, и опасността от наводнение накара всички екипи, работещи в пещерата, да прекъснат работата и да се евакуират спешно на повърхността. Дъждовете продължиха няколко дни и измерванията останаха незавършени.

През следващите две съботи и недели екипът на спелеоклуб “Приста” с главен картировач Камен Димчев се завърна в „Марина дупка”, за да продължи прекъснатата от пороя работа. Оказа се, че колкото по-навътре се влиза, толкова по-мащабна и разклонена става пещерата. Групата достигна до нови части, в които не е стъпвал човешки крак. Имената, които получиха тези места, са “Тревненското слънце”, “Бялата стая” и др. Има и новооткрити галерии, които тепърва предстои да получат имена.

В една от най-далечните точки русенският екип откри затворена стъклена бутилка с лист хартия вътре. Изненадата нарасна, когато върху листа се откри и текст: “...Иван Христов, Румен Русанов и Ваньо Петров, картираха галерията на ден 15-ти, месец Х, лето госп.1977...”

Писмото ще бъде обработено от специалисти и предадено в музея на Туристическото дружество „Приста”. Той се намира в х.”Приста” и пази реликви, снимки и награди от 101-годишната история на русенския туризъм.

През следващите седмици на русенските спелеолози предстоят още интересни преживявания в „Марина дупка”.

Ще бъде ли разгадана тайната на новите галерии? Накъде водят? Има ли след тях още продължения? Свързват ли се те със Змейова дупка? Предстои да се изясни и връзката на подземните кухини с повърхностните карстови форми и релефа на местността. Белите петна от подземната карта на България ще станат с едно по-малко.

Може би тогава ние ще сложим ново писмо в бутилката...

Сашо Попов, Спелеоклуб “Приста”

28 юли 2009 г., Русе