2707.2009
Интервю с Ули Щек (Ueli Steck), който е съсед по базов лагер с българската експедиция Гашербрум 2009 г.
В България си известен с алпийски спортни изкачвания. Какво те доведе във високата планина?
Аз все още не съм се изкачвал на осемхилядник. Преди 12 години изкачих Пумори, 71xx м, първият ми седемхилядник. След това много шестхилядници и седемхилядници, два пъти неуспешни на Анапурна. Там осъзнах, че стилът от Алпите трудно се прилага на осемхилядниците – там недостигът на кислород е голям, има малки прозорци от хубаво време, наред с другите опасности. Дойдох на G2 за да изкача осемхилядник и да придобия опит за тази височина. Като швейцарец мисля че целите трябва да се постигат стъпка по стъпка.
И да си готов за следващата стъпка.
Да, трябва да си подготвен, иначе умираш.
Добра идея ли е да комбинираш „меден месец” с посещение на Йосемити и Каракорум?
Ами аз съм късметлия, защото жена ми Никол също се катери. В началото на медения месец бяхме в Индиан Грийк (Indian Greek), където тя и аз имахме различни цели, обаче ги осъществявахме заедно. После отидохме в Йосемити, където заедно изкатерихме Ел Кап (за това почти онсайт свободно изкачване на Ел Капитан сайта писа, бел.ред.). Това беше стара наша мечта. Колкото до G2 Никол много искаше да направи трека до БЛ, а освен това тя е включена в разрешителното за изкачване, така че ще се качи до където изпитва удоволствие.
Значи сливаш любовта с катеренето?
Да! Това е прекрасно.
Срещата ни тук ни кара да мислим, че се изявяваш във всички форми на катеренето. И все пак, кое е любимото ти?
Алпинизмът. Въпреки че катеря спортни и микст маршрути, за мен фокусът винаги е бил алпинизмът. Но когато си постигнал нещо в алпинизма, естествената следваща стъпка е да приложиш техниките и опита си във високата планина. А сложно-техническите маршрути на осемхилядници за мен са най-големите постижения в алпинизма.
Разкажи ни как тренираш за различните проекти?
Винаги за мен най-важни са били подготовката по скално катерене, микст и издръжливост. За скоростните изкачвания на Матерхорн и Айгер се подготвях 2 години. Тогава основно тренирах за издръжливост, като изкачвах (тичах) денивелации. Техническата трудност на тези две северни стени не представлява особена трудност за мен, затова наблягах на издръжливостта. Когато приключих със скоростните изкачвания, тренировките за издръжливост ми бяха дошли до гуша и с голямо желание започнах да се подготвям за следващия си проект на Ел Кап. За него имах 3 месеца за да се подготвя. Тренирах само за скално катерене.
Как точно тренираш за издръжливост?
Имам треньор, който е бил треньор на националния отбор по ски бягане (Nordic ski). Той изготвя специални програми за мен, за което му плащам.
Значи ли че той ти определя работните зони?
Да, разбира се. Аз правя по 8 теста в годината и той съобразява според резултатите интензивността на тренировките (пулсовата честота на сърцето).
За колко минути изкачваш 1000 м денивелация?
Там където тренирам е 950 м. В най-добрата си форма съм го изкачвал за 31 мин. Обикновено го правя за 36-37 мин. Не използвам щеки, тичам без раница и с маратонки. Не ползвам щеки защото си тренирам краката, а освен това щеките ми помагат за баланса, а аз искам да тренирам и него. Живея в Интерлакен и планината ми е наблизо.
А за скално катерене къде тренираш?
За Йосемити тренирах цялата зима, като 5 дни в седмицата прекарвах в катерачна зала. За там нямах специална програма. Редувах катерене с въже и боулдъри.
Каква категория катериш RP?
8b+, но не това е фокусът в подготовката ми. Преди съм катерил и 8c.
Поддържаш ли и как оптимално тегло?
Да, разбира се. Имам диетолог, който изготвя хранителни режими в зависимост от проектите ми. За Ел Кап тежах 62 кг, за Айгер и Матерхорн 64 кг, за G2 67-68 кг. За скоростните изкачвания наблягах на въглехидратните храни, а за високата планина на мазнините. Висок съм 174 см, на 33 години съм.
Какво място заема екипировката в успеха на проектите ти?
След физическата форма екипировката е най-важна. Екипировката трябва да е лека и удобна. Трябва да избереш най-удобното за теб сечиво, защото то е продължението на ръката и пръстите. (Уили отваря денк с екипировка и изважда няколко модела обувки Scarpa, не позволява да снимаме модела с който е правил скоростните изкачвания на матерхорн и Айгер, защото все още е пробен и не е излязъл на пазара, но показва и снимаме най-новия модел за височинни изкачвания). Аз съм един от консултантите на Scarpa и заедно с инженерите и дизайнерите усъвършенстваме всеки детайл в конструкцията на новите модели.
Доколкото разбираме си професионален катерач. Това достатъчно ли е да живееш, или правиш и нещо друго?
Не правя нищо друго. Аз се занимавам само с катерене, тренировки и бизнес. Като бизнесмен се опитвам да продавам моите катерачни проекти, а това не е толкова лесно. Основният ми спонсор е фирма за обзавеждане на бани. Катерачната общност в Швейцария е малка и фирмите за екипировка само донякъде осигоряват експедициите ми. Ресурсите са ограничени, а за да съм успешен трябва да съм добре познат в обществото. Най-добри пари се изкарват от мотивационните презентации, така че аз се занимавам основно с изнасяне на лекции и презентации. И въпреки това в края на годината се оказва че съм си покрил всички разходи, но нямам спестявания.
Използваш ли странична помощ да си подготвяш презентациите?
Не, сам си ги правя. За последната презентация например ми трябваха 300 часа за да я подготвя. В крайна сметка презентацията трябва да изразява моята гледна точка.
С какво се занимаваш извън катеренето?
Нямам време за нищо друго. Катеренето е моето хоби и професия.
Бил ли си в България? Би ли дошъл ако те поканим?
Не още. С удоволствие бих дошъл, особено ако ме предупредите навреме, тъй като имам график за определен период напред във времето.
И последен въпрос – какво планираш в близко бъдеще?
През есента отивам на Макалу. Ще опитам солово изкачване по някой от съществуващите маршрути и после ще мисля за следващи проекти.
Благодарим ти за отделеното време, желаем ти успех в предстоящата атака на Гашербрум 2, очакваме те да се видим скоро и в България!
Това интервю беше записано при срещата състояла се в базов лагер под Гашербрум 1 и 2 на 5 юли 2009 г. В разговора сУли Щек участваха Николай Петков, Боян Петров и Николай Вълков.
Личния сайт на Ули
В България си известен с алпийски спортни изкачвания. Какво те доведе във високата планина?
Аз все още не съм се изкачвал на осемхилядник. Преди 12 години изкачих Пумори, 71xx м, първият ми седемхилядник. След това много шестхилядници и седемхилядници, два пъти неуспешни на Анапурна. Там осъзнах, че стилът от Алпите трудно се прилага на осемхилядниците – там недостигът на кислород е голям, има малки прозорци от хубаво време, наред с другите опасности. Дойдох на G2 за да изкача осемхилядник и да придобия опит за тази височина. Като швейцарец мисля че целите трябва да се постигат стъпка по стъпка.
И да си готов за следващата стъпка.
Да, трябва да си подготвен, иначе умираш.
Добра идея ли е да комбинираш „меден месец” с посещение на Йосемити и Каракорум?
Ами аз съм късметлия, защото жена ми Никол също се катери. В началото на медения месец бяхме в Индиан Грийк (Indian Greek), където тя и аз имахме различни цели, обаче ги осъществявахме заедно. После отидохме в Йосемити, където заедно изкатерихме Ел Кап (за това почти онсайт свободно изкачване на Ел Капитан сайта писа, бел.ред.). Това беше стара наша мечта. Колкото до G2 Никол много искаше да направи трека до БЛ, а освен това тя е включена в разрешителното за изкачване, така че ще се качи до където изпитва удоволствие.
Значи сливаш любовта с катеренето?
Да! Това е прекрасно.
Срещата ни тук ни кара да мислим, че се изявяваш във всички форми на катеренето. И все пак, кое е любимото ти?
Алпинизмът. Въпреки че катеря спортни и микст маршрути, за мен фокусът винаги е бил алпинизмът. Но когато си постигнал нещо в алпинизма, естествената следваща стъпка е да приложиш техниките и опита си във високата планина. А сложно-техническите маршрути на осемхилядници за мен са най-големите постижения в алпинизма.
Разкажи ни как тренираш за различните проекти?
Винаги за мен най-важни са били подготовката по скално катерене, микст и издръжливост. За скоростните изкачвания на Матерхорн и Айгер се подготвях 2 години. Тогава основно тренирах за издръжливост, като изкачвах (тичах) денивелации. Техническата трудност на тези две северни стени не представлява особена трудност за мен, затова наблягах на издръжливостта. Когато приключих със скоростните изкачвания, тренировките за издръжливост ми бяха дошли до гуша и с голямо желание започнах да се подготвям за следващия си проект на Ел Кап. За него имах 3 месеца за да се подготвя. Тренирах само за скално катерене.
Как точно тренираш за издръжливост?
Имам треньор, който е бил треньор на националния отбор по ски бягане (Nordic ski). Той изготвя специални програми за мен, за което му плащам.
Значи ли че той ти определя работните зони?
Да, разбира се. Аз правя по 8 теста в годината и той съобразява според резултатите интензивността на тренировките (пулсовата честота на сърцето).
За колко минути изкачваш 1000 м денивелация?
Там където тренирам е 950 м. В най-добрата си форма съм го изкачвал за 31 мин. Обикновено го правя за 36-37 мин. Не използвам щеки, тичам без раница и с маратонки. Не ползвам щеки защото си тренирам краката, а освен това щеките ми помагат за баланса, а аз искам да тренирам и него. Живея в Интерлакен и планината ми е наблизо.
А за скално катерене къде тренираш?
За Йосемити тренирах цялата зима, като 5 дни в седмицата прекарвах в катерачна зала. За там нямах специална програма. Редувах катерене с въже и боулдъри.
Каква категория катериш RP?
8b+, но не това е фокусът в подготовката ми. Преди съм катерил и 8c.
Поддържаш ли и как оптимално тегло?
Да, разбира се. Имам диетолог, който изготвя хранителни режими в зависимост от проектите ми. За Ел Кап тежах 62 кг, за Айгер и Матерхорн 64 кг, за G2 67-68 кг. За скоростните изкачвания наблягах на въглехидратните храни, а за високата планина на мазнините. Висок съм 174 см, на 33 години съм.
Какво място заема екипировката в успеха на проектите ти?
След физическата форма екипировката е най-важна. Екипировката трябва да е лека и удобна. Трябва да избереш най-удобното за теб сечиво, защото то е продължението на ръката и пръстите. (Уили отваря денк с екипировка и изважда няколко модела обувки Scarpa, не позволява да снимаме модела с който е правил скоростните изкачвания на матерхорн и Айгер, защото все още е пробен и не е излязъл на пазара, но показва и снимаме най-новия модел за височинни изкачвания). Аз съм един от консултантите на Scarpa и заедно с инженерите и дизайнерите усъвършенстваме всеки детайл в конструкцията на новите модели.
Доколкото разбираме си професионален катерач. Това достатъчно ли е да живееш, или правиш и нещо друго?
Не правя нищо друго. Аз се занимавам само с катерене, тренировки и бизнес. Като бизнесмен се опитвам да продавам моите катерачни проекти, а това не е толкова лесно. Основният ми спонсор е фирма за обзавеждане на бани. Катерачната общност в Швейцария е малка и фирмите за екипировка само донякъде осигоряват експедициите ми. Ресурсите са ограничени, а за да съм успешен трябва да съм добре познат в обществото. Най-добри пари се изкарват от мотивационните презентации, така че аз се занимавам основно с изнасяне на лекции и презентации. И въпреки това в края на годината се оказва че съм си покрил всички разходи, но нямам спестявания.
Използваш ли странична помощ да си подготвяш презентациите?
Не, сам си ги правя. За последната презентация например ми трябваха 300 часа за да я подготвя. В крайна сметка презентацията трябва да изразява моята гледна точка.
С какво се занимаваш извън катеренето?
Нямам време за нищо друго. Катеренето е моето хоби и професия.
Бил ли си в България? Би ли дошъл ако те поканим?
Не още. С удоволствие бих дошъл, особено ако ме предупредите навреме, тъй като имам график за определен период напред във времето.
И последен въпрос – какво планираш в близко бъдеще?
През есента отивам на Макалу. Ще опитам солово изкачване по някой от съществуващите маршрути и после ще мисля за следващи проекти.
Благодарим ти за отделеното време, желаем ти успех в предстоящата атака на Гашербрум 2, очакваме те да се видим скоро и в България!
Това интервю беше записано при срещата състояла се в базов лагер под Гашербрум 1 и 2 на 5 юли 2009 г. В разговора сУли Щек участваха Николай Петков, Боян Петров и Николай Вълков.
Личния сайт на Ули
Добави коментар