Масивът е разработен през 50-те години на миналия век от алпинисти на клуб „Орлето” при дружество „Черни връх”. Моля всички, които правят, чистят и наковават турове на Белидие хан, да спазват етичното правило за авторство.

През 1983 като курсист в същия клуб се запознах с масива, изкатерих скоро почти всичките тогавашни 16 тура, довърших един („Жлебът”, № 8) и направих един нов („Въздух”, № 7, кат. 6, А0) през 1984. Лично съм номерилал туровете от 1 до 16, включително три тура на известния сега масив „Бъчвата”.

Сега е оборудвана с лепени клинове сивата кула „Бъчвата”, висока 50 м, и няколко тура в съседство. По кулата са прокарани няколко тура (Борислав Димитров), някои от които дублират стари, а други са от последните години.

Тур „Белидие хан”, оригинално тур „Бъчвата”, според публикация в "На ръба", брой 10 от 2001 г. е направен от  Борислав Димитров, К. Цветанов”. Наистина сега линията на тура е изправена и в горната част може да е нова. Старият тур „Бъчвата” след 10-15 м завиваше наляво и излизаше горе във винкела, където завършва сега „Мед”. Мед 1 и Мед 2 са нови, отчасти „Хамстер” и „Черепи”.

Да се чистят, подновяват и наковават стари тренировъчни турове е хубаво, но още по-хубаво е да се пази възможно най-пълно стария им вид, с класически скални клинове примерно. И задължително да се знае оригиналното име и поне приблизително авторство (в случая точното авторство не ми е известно за най-старите турове, но може да се намери информация от един човек). Да се заличават стари турове с нови е пиратство и пълно неуважение към прокаралите този тур катерачи от клуб „Черни връх”.

Другите стари турове на кулата са „Невен” – отдясно по жълтата стена по отвесен жлеб накрая между две таванчета, кат. V, и „Светкавица” (IV-V) – съвсем вдясно по усойната стена – по една дълбока цепка. „Невен” и „Светкавица” не са известни на младите катерачи. „Черепи” май върви нагоре към стария „Невен”. И трите тура бяха готови, когато почнах да катеря на Белидие хан, а то беше през 1983. Общо туровете на масива са около 20.

Непонятно е за мен защо този масив, с изключение на най-хубавата и чиста кула, е почти напълно пренебрегнат, оставен див, пътеките обрасли, а туровете забравени и почти погубени. Сега научавам радостната новина, че ще се направи масива. Преди три години написах проект за почистване, очертаване, пренабиване и именуване на оригиналните стари турове, пратих го в БАК, но не ме уважиха с отговор. Наистина там има много работа и главно по почистване на самите турове от опасни камъни, треви и храсти.

Впрочем аз съм оборудвал с класически скални клинове два-три тура: Тур „Таванчето” най-вдясно (№ 1), тур „Тошкова камина” (№ 6), тур „Продължители”, № 8, частично, тур „Въздух”, № 7, тур „Дамски” по един ръб още по-наляво, към масив „Бъчвата”, № 10. Туровете са вляво от нишата, до която се стига по пътечката. Траверс прекосява стената вляво от нишата за удобно слизане от туровете. На този траверс лично съм монтирал (1985 г.) метално въже от изпаднало парче високоволтов кабел за удобно и безопасно минаване.

Масивът е истинско богатство, толкова е близо (на 18 км от околовръстно шосе по Ломско шосе). Местността е дива и изключителна: сухо каменисто плато с дълбоко врязана зелена долина край едноименното село, изоставено почти от всичките си обитатели, но населявано от собственици на хубави вили. Старият път минаваше през селото и кръчмата до спирката беше пълна. После се появиха и просъществуваха известно време две кафета, сега има ново заведение край новия ломски път. В селото сме намирали домашна ракия в най-критичен момент, купували сме мляко. Сега могат да се купят пуйки за коледа. При излизане от селото по стария път се минава остър ляв завой и след това се навлиза по тесен асфалтов път за към хижа „Люляка”. Местността е завладяваща: зелени хълмове и горички. Пътят ви води в дъното край реката до хижа „Люляка” (сега изоставена*). Тя беше и навярно ще бъде добро място за отсядане, но липсва прясна вода. Оттам пътека води край реката до широка поляна за бивак.

Горе на платото също има пътека, която тръгва от началото на малкия асфалтов път, пресича силнотоковия електропровод и върви диагонално успоредно на масива. По пътеката се стига над централния масив, или над „Бъчвата”, където е удобно спускането по стената. Може да се бивакува на малка закътана полянка преди масива.

През осемдесетте години масивът се катереше главно от нас, алпинистите от клуб „Черни връх” в София. Нашият председател бай Иван ни заведе още като курсисти първо там и катерихме на установка (било е февруари 1982). Разполагахме се долу край реката на широка зелена поляна, идеално място за бивак, огън, раздувки и свалки. Вечер седяхме в кръг край огъня, а бай Иван разтягаше лакардии. Той е бил между онези, които са създали катерачния обект през 50-те години, и към началото на 80-те там вече имаше повече от 15-ина тура.

Освен сивата кула има ред интересни неща на Белидие хан, които днес почти не се забелязват. Аз съм ги отбелязал и номерирал през 1985 г., но червените кръгчета с номера вече почти не личат. Ето описанието на старите турове, започвайки от дясно на ляво. Номерирани са през 1985, но тези номера са почти напълно заличени. Прилагам и снимка с пунктири за туровете. Разбира се, трябва да се направи по-прецизно описание и по-хубави снимки.

Най-десен масив по втория отдясно наляво „резен”:

Тур № 1. „Таванчето”. Категория III. Вариант от долу – кат. IV. Има достатъчно клинове. Турът минава по ръба на кулата и горе през едно приятно таванче. Здрав варовик, няма падащи камъни.

Тур № 2. „Орлова цепка”. Категория V–VI. Минава по лявата (западна) стена на втория „резен”. Започва по гладка плоча, следва винкел, и после леко надвесена цепка.

Най-популярна е следващата част на масива. Можем да го наречем „Централен масив”. До него се стига по почти заличена пътечка от пътеката над реката нагоре. Първото, което се вижда, е жълта стена и две-три пещерни образувания в основата, двете са просто ниши, а другата е по-дълбочка и в нея има отвес за катерене, излиза се на средата на стената. Точно от нишата започват два тура или варианта на един и същи тур:

Тур № 3. „ПСС (вариант)”. Категория IV. Започва вдясно от дясната ниша или ако настоявате долу под три метра от храстите. Катери се нагоре и после надясно по дюлфер. След това турът се изправя и продължава по ръб и дълбок улей със стенички догоре. Но истинският тур е другият вариант.

Тур № 4. „ПСС”. Категория V. Започва от същото място, после се минава над нишата по якичък разлат отвесен винкел. От него се излиза по надвесче и после нагоре се гони една хубава отвесна плоча, която в един момент се катери на баланс. Там може да е шестица. Догоре се следва стената.

Тур № 5. „Черни връх”. Категория V. Турът тръгва от дълбока камина вдясно от другата ниша, между две стени. Катери се в камина десетина метра, после по ръб вляво, а последните метри са отново вдясно по плочата с характерен як дюлфер. Излиза се на едно дърво най-горе.

Тур № 6. „Тошкова камина”. Категория III. Най-популярният по мое време, с достатъчно клинове и халки. Тур за разкатерване и опознаване на масива. Вляво от тур 5. Върви по поредица от винкелчета и плочки, а горе се влиза в тясна отвесна затворена камина, от която се излиза по леки камъни до дърво на платото. Може да се изкатерим отвън, по надвес с поредица от стърчащи камъни, IV+. Може да се катери на същото място и един як таван вдясно, но май не е катерен поне от 20 години.

До тур № 6 започва (свършва) траверса за връщане от туровете, обезопасен от мен със стоманено въже.

Тур № 7. „Въздух”. VI (А 1). Сергей Герджиков – Красимир Михайлов. Турът го правих аз през октомври 1985. Започва (означен) по плоча няколко метра (слага се джаджа). После на площадка се избира или право нагоре по гладка стеничка, което е много трудно, или се заобикаля вляво и се следва същата линия. Следва отвесен винкел, а после се прехвърляме наляво по плоча и стигаме малка площадка. От там нагоре се следва жлеб.

Тур № 8. „Жлебът”. IV+. Стар тур, завършен догоре от Сергей Герджиков – Красимир Михайлов.
Започва от траверса вляво от тур „Въздух” по лека плоча с тенденция надясно. На широка тревна площадка се тръгва по отвесен винкел (виждат се халки). Винкелът се увенчава с надвесче, а после се катери до края по не дотам оформен жлеб. Този тур беше започнат отдавна, а аз го довърших след халките във винкела (октомври 1985).

Тур № 9. „Дамски”. III. Долу от горичката по ръба вляво от централния масив. Лек тур, който може да стане труден, ако се катери строго по ръба с трудни стенички. Иначе след първите метри се „бяга” вдясно от ръба по тревисти пасажи.

Тур № 10, 10 А. „Руди”, VI. Стар тур, наречен навярно от нашия приятел Руди от клуба. Върви по плочести пасажи и жлебове.

Масив „Бъчвата”, старите турове:

Тур № 11. „Светкавица”. V категория. Стигаме „Бъчвата”. Тръгва от основата на дясната (източна) стена на „Бъчвата” по стена и после дюлферова цепка, водеща диагонално надясно.

Тур № 12. „Невен”. V. Сега там е написано „Хамстер”. (Защо?)
Значи изкачваш стар тур и си му слагаш свое име. Това беше немислимо преди 20 години, но явно новите нрави го допускат и толерират. Тръгва от същото място, но по стената наляво към „ръб”. Стига се жлеб и се кара право нагоре по него до края. Няма клинове, доколкото си спомням, има възможност за клеми. Накрая се минава между две таванчета. Як тур.

Тур № 13. „Бъчвата”. VI. (Сега „Белидие хан”?). По сивата плоча на масива, започва с жлеб. После нагоре и наляво, а втората част на тура е по отвесен жълтосив винкел.
Хубаво е, че Боре Мазохиста и други са оборудвали тази кула, но това се засенчва от безцеремонното незачитане старите турове, незачитане на първопреминалите.

Тур № 14. „Прозорецът”. Категория IV (известен сега като „Халката”). Намира се на следващия „резен” (кула) вляво от „Бъчвата”. Започва по ръб с идеална цепка почти право нагоре, но без клинове (слагайте джаджи или оставете клинове). Катери се към винкел и се излиза на удобна площадка с дупка, цялото прилича на слонски профил с хобот. (Поради дупката се нарича „Прозорец”. От „прозореца” се излиза малко надвесено и после се кара по лек ръб до края на добра площадка с дръвче.

Тур № 15. „Черешата”. Категория IV. Намира се на следващия масив още по-наляво (на запад). В основата има голямо дърво, тръгва се от него по плоча и после леко вляво и се изкатерва отвесен дюлфер. След този пасаж турът е лесен.

Сергей Герджиков
2009

Към информацията за Белидие хан в базата данни с Катерачни обекти на сайта

------------
* От 2 години хижата е изцяло ремонтирана и в отлично състояние с нови и млади управители (бел.ред.).