1504.2009
В началото на годината две североамерикански свръзки направиха първи изкачвания по гранитните кули в долината Пиритас (Piritas), Аржентина, близо до аржентинско-чилийската граница.
Канадците Пол Максорли (Paul McSorley), Андрю Куърнър (Andrew Querner) и Уил Станхоуп (Will Stanhope) с помощта на местния алпинист Бичо Фиоренца (Bicho Fiorenza) се появиха в долината Пиритас през февруари, стигайки до нея по предварително маркирана от Фиоренца пътека. Там те траверсираха всичките три кули в масива Пирита – Лявата, Централната и Дясната (Left, Central и Right). Куърнър и Станхоуп, след еднодневно изкачване, прокараха нов маршрут по северната стена на Дясната кула (Pirita Right), който нарекоха “Todos los Caballos Lindos” (5.11-).
По това време, без да знаят за присъствието в долината на канадците, към нея с подобни намерения се насочиха американците Дейв Андерсън (Dave Anderson), Джош Бъкнър (Josh Beckner) и Джарид Споулдинг (Jared Spaulding). С лодка преплаваха езерото Пуело (Puelo). След това наеха местен гаучо, който с коне превози багажа им 20 мили нагоре по долината. От този момент ги очакваше една седмица подход пеша (с багажа на гръб) покрай реката Рио Турбио (Rio Turbio) до сърцето на долината.
След стигането до горната граница на гората американците набелязаха потенциално нов маршрут по една от стените. След изкачване, продължило ден и половина, те прокараха премиерно “Voces en la Noche” (V 5.11 A0).
Дейв Андерсън на фона на една от кулите Пиритас, с червено е означен тура “Voces en la Noche”
Снимка: Джош Бъкнър
Photo: Josh Beckner
Той започва с 450-метров подход, по който има няколко въжета от пета категория и стръмно снежно поле. След това идва същинската част на маршрута, следващ система от пукнатини в лявата част на стената. Тримата трябваше да бивакуват в седнало положение на четири въжета под върха. След достигането му, на сутринта на следващия ден, започнаха слизане на юг, към своя базов лагер. Горната (същинската) част на тура с дължина около 650 метра бе изкатерена на практика без използване на изкуствени опорни точки. Само на едно място трябваше да бъде направен пандюл – оттам е това А0 в оценката на тура. В базовия лагер свръзката натовари багажа си на две надуваеми лодки и предприе рафтинг надолу по Рио Турбио чак до езерото Пуело, където завърши 17-дневната експедиция.
Дейв Андерсън на ключовото място на “Voces en la Noche”
Снимка: Джош Бъкнър
Photo: Josh Beckner
Джош Бъкнър води въже по една от пукнатините (5.10) по маршрута “Voces en la Noche” (V 5.11 A0) веднага след пандюла
Снимка: Дейв Андерсън
Photo: Dave Anderson
Първите изкачвания в долината Пиритас по всяка вероятност са направени от аржентински свръзки, които са прокарали първите маршрути. През 2006 г. Бичо Фиоренца и Педро Лути (Pedro Luthi) се изкачват на Централната кула (Pirita Central) по лесен терен от изток. През 2007-а Фиоренца се връща с Морс Дегрегори (Mors Degregori) и двамата записват 550-метрова премиера с оценка 5.10 по северната шпора на Лявата кула (Pirita Left).
Канадците Пол Максорли (Paul McSorley), Андрю Куърнър (Andrew Querner) и Уил Станхоуп (Will Stanhope) с помощта на местния алпинист Бичо Фиоренца (Bicho Fiorenza) се появиха в долината Пиритас през февруари, стигайки до нея по предварително маркирана от Фиоренца пътека. Там те траверсираха всичките три кули в масива Пирита – Лявата, Централната и Дясната (Left, Central и Right). Куърнър и Станхоуп, след еднодневно изкачване, прокараха нов маршрут по северната стена на Дясната кула (Pirita Right), който нарекоха “Todos los Caballos Lindos” (5.11-).
По това време, без да знаят за присъствието в долината на канадците, към нея с подобни намерения се насочиха американците Дейв Андерсън (Dave Anderson), Джош Бъкнър (Josh Beckner) и Джарид Споулдинг (Jared Spaulding). С лодка преплаваха езерото Пуело (Puelo). След това наеха местен гаучо, който с коне превози багажа им 20 мили нагоре по долината. От този момент ги очакваше една седмица подход пеша (с багажа на гръб) покрай реката Рио Турбио (Rio Turbio) до сърцето на долината.
След стигането до горната граница на гората американците набелязаха потенциално нов маршрут по една от стените. След изкачване, продължило ден и половина, те прокараха премиерно “Voces en la Noche” (V 5.11 A0).
Дейв Андерсън на фона на една от кулите Пиритас, с червено е означен тура “Voces en la Noche”
Снимка: Джош Бъкнър
Photo: Josh Beckner
Той започва с 450-метров подход, по който има няколко въжета от пета категория и стръмно снежно поле. След това идва същинската част на маршрута, следващ система от пукнатини в лявата част на стената. Тримата трябваше да бивакуват в седнало положение на четири въжета под върха. След достигането му, на сутринта на следващия ден, започнаха слизане на юг, към своя базов лагер. Горната (същинската) част на тура с дължина около 650 метра бе изкатерена на практика без използване на изкуствени опорни точки. Само на едно място трябваше да бъде направен пандюл – оттам е това А0 в оценката на тура. В базовия лагер свръзката натовари багажа си на две надуваеми лодки и предприе рафтинг надолу по Рио Турбио чак до езерото Пуело, където завърши 17-дневната експедиция.
Дейв Андерсън на ключовото място на “Voces en la Noche”
Снимка: Джош Бъкнър
Photo: Josh Beckner
Джош Бъкнър води въже по една от пукнатините (5.10) по маршрута “Voces en la Noche” (V 5.11 A0) веднага след пандюла
Снимка: Дейв Андерсън
Photo: Dave Anderson
Първите изкачвания в долината Пиритас по всяка вероятност са направени от аржентински свръзки, които са прокарали първите маршрути. През 2006 г. Бичо Фиоренца и Педро Лути (Pedro Luthi) се изкачват на Централната кула (Pirita Central) по лесен терен от изток. През 2007-а Фиоренца се връща с Морс Дегрегори (Mors Degregori) и двамата записват 550-метрова премиера с оценка 5.10 по северната шпора на Лявата кула (Pirita Left).
Добави коментар