1004.2009
Получихме мейл с първата по-подробна информация от Петя Колчева, която заедно с Камен Колчев прави опит за изкачване на Еверест от Непалска страна.
8.04.09.
Добре сме. От онзи ден сме в базов лагер. Сега чак има и-мейли. Чака се много, но има. Ту има връзка със сателита, ту няма.
Утре ще се разходим до вр. Калапатар, а други ден ще ударим в ледопада.
Имах ужасно повръщане и разстройство 3 дни, но се пооправих, слава богу. Вече имам сила да се движа и ям почти всичко.
9.04.09.
Всъщност не отидохме до близкия връх Калапатар, тъй като всеки следобед вали сняг, който не се топи. Сега навсякъде има около 5 пръста сняг. За да се отиде до Калапатар, се върви по стръмна камениста пътека. Не е трудно, но нито е за котки, нито е за без котки. Не става да си навехнеш глезена на разходка докато се шляеш около базов лагер. Та вместо това ходихме нагоре по ледопада Кумбу. Страхотен е! Красота! Тази година е в добро състояние – няма много големи пукнатини, защото е студено и вали сняг. Това прави преминаването доста по-лесно. Та ходиш си нагоре-надолу, предимно нагоре. Донякъде (вече почти до футболното игрище) има опънати парапети. Всичко е 6. Днес един от нашите стигнал до мястото, където свършва обработения път през ледопада и каза, че максималния брой стълби, които са навързани една за друга като общ мост е 5, което било малко! Миналата година имало място с 8. Не разбрах, дали са разположени хоризонтално, като мост или вертикално. Ще видим.
До 2-3 дни ледопадът ще е проходим и ще можем да правим лагер 1.
Ние сме от първите пристигнали на базов лагер и експедициите сега тепърва се настаняват. Не зная, дали това е добре, но може би ще ни даде предимство при евентуална възможност за ранна атака на върха. Миналата година е имало около 500 пермита за изкачване, от които 280+ са успешни. В тази бройка не се слагат шерпите и гидовете, които са на отделен пермит. Очаквам невероятна блъсканица. Още повече – и тази година Тибет и Китай са затворени за изкачване на Еверест.
След ходенето по ледопада (около 250 м. денивелация за около 1:30ч.) се пендечихме по специално инсталирани с учебна цел алуминиеви стълби - и вертикални, и хоризонтални. Беше си купон!
Още не сме решили, какво ще правим утре – дали Калапатар или почивка с пендечене по учебните стълби. Пак вали сняг. Така или иначе се разбрахме през следващите няколко дни да отидем до горния край на ледопада за аклиматизация, а след това вече на 1 лагер.
Важното е да се пазим, да сме добре, да не се предобряме. Всичко е наред.
Петя
8.04.09.
Добре сме. От онзи ден сме в базов лагер. Сега чак има и-мейли. Чака се много, но има. Ту има връзка със сателита, ту няма.
Утре ще се разходим до вр. Калапатар, а други ден ще ударим в ледопада.
Имах ужасно повръщане и разстройство 3 дни, но се пооправих, слава богу. Вече имам сила да се движа и ям почти всичко.
9.04.09.
Всъщност не отидохме до близкия връх Калапатар, тъй като всеки следобед вали сняг, който не се топи. Сега навсякъде има около 5 пръста сняг. За да се отиде до Калапатар, се върви по стръмна камениста пътека. Не е трудно, но нито е за котки, нито е за без котки. Не става да си навехнеш глезена на разходка докато се шляеш около базов лагер. Та вместо това ходихме нагоре по ледопада Кумбу. Страхотен е! Красота! Тази година е в добро състояние – няма много големи пукнатини, защото е студено и вали сняг. Това прави преминаването доста по-лесно. Та ходиш си нагоре-надолу, предимно нагоре. Донякъде (вече почти до футболното игрище) има опънати парапети. Всичко е 6. Днес един от нашите стигнал до мястото, където свършва обработения път през ледопада и каза, че максималния брой стълби, които са навързани една за друга като общ мост е 5, което било малко! Миналата година имало място с 8. Не разбрах, дали са разположени хоризонтално, като мост или вертикално. Ще видим.
До 2-3 дни ледопадът ще е проходим и ще можем да правим лагер 1.
Ние сме от първите пристигнали на базов лагер и експедициите сега тепърва се настаняват. Не зная, дали това е добре, но може би ще ни даде предимство при евентуална възможност за ранна атака на върха. Миналата година е имало около 500 пермита за изкачване, от които 280+ са успешни. В тази бройка не се слагат шерпите и гидовете, които са на отделен пермит. Очаквам невероятна блъсканица. Още повече – и тази година Тибет и Китай са затворени за изкачване на Еверест.
След ходенето по ледопада (около 250 м. денивелация за около 1:30ч.) се пендечихме по специално инсталирани с учебна цел алуминиеви стълби - и вертикални, и хоризонтални. Беше си купон!
Още не сме решили, какво ще правим утре – дали Калапатар или почивка с пендечене по учебните стълби. Пак вали сняг. Така или иначе се разбрахме през следващите няколко дни да отидем до горния край на ледопада за аклиматизация, а след това вече на 1 лагер.
Важното е да се пазим, да сме добре, да не се предобряме. Всичко е наред.
Петя
Добави коментар