Рано или късно най-високите върхове в Африка щяха да дойдат на ред в програмата ми и добре, че дойдоха преди ледовете под Екватора да са се разтопили напълно.

Килиманджаро (5895m, Танзания)

Най-високият африкански връх е изкачен за първи път от българин през 1967 г. от учителката Даринка Камбурова. Достигането му не представлява почти никаква трудност и списъкът на сънародниците ни стигнали до най-високата му точка набъбва всяка година. Поради финансови съображения, над 90% от изкачванията стават по маршрута Marangu Route, по който навсякъде се спи в изградените хижи или на палатки само в случаите когато туристите са повече от леглата в хижата.

В периода 9-13.02.2009 г. ние се качихме по Umbwe Route, който е един от скъпите маршрути рядко или никога досега изкачван от българи. За съжаление след множество инциденти и особено след смъртта на трима американци на 4.01.2006 г. в резултат на масивно скално срутване между 5000 и 5300m участъкът, който преминава през т.нар. Breach Wall над Arrow Glacier се счита за изключително опасен и нито една от агенциите понастоящем не предлага изкачване по този маршрут. По тази причина маршрутите Shira, Machame, Umbwe и Mweka сега преминават през лагерите Barranco (3940m), Barafu (4600m) и оттам през Stella Point (5756m) на ръба на кратера до Ухуру (5895m).

Изкачванията към върха започват около полунощ и ако не сте подготвени и бавни ще катерите в най-големия студ при силен вятър и дори сняг. В нашия случай тръгнахме от Barafu Camp (4600m) в 1:30 сутринта и умишлено трябваше да се бавим и спираме, за да посрещнем красивия изгрев (около 6:15ч на 13.02.2009) на върха. Слизането от върха е удоволствие, защото за кратко време се спускаш по дълги сипеи подобни на врачанските, което ти позволява ако са ти здрави краката в рамките на същия ден да се спуснеш по Mweka Route до гр. Моши и да си спиш в хотела.


Килиманджаро- На покрива на Африка по изгрев слънце

Маргарита (5109m, планината Рувензори, Уганда)

Това е третата по височина планина в Африка, която за разлика от Килиманджаро и Маунт Кения (които са вулкани) е истинска планина с 10 върха над 4800m. Разположена на 50 km северно от екватора, на границата между Уганда и Конго, Рувензори е дълга около 80 km и широка ок. 30 km. Маунт Стенли е най-изявения от шестте централни масива, чиято най-високата точка е връх Маргарита.

Първото изкачване е осъществено от експедиция на знаменития Луиджи Амадео ди Савоя, херцог Абруцки през 1906 г. Първи от българите до върха стигат зоолозите д-р Петър Берон и д-р Владимир Бешков (1.3.1993). През март 1994 г. с успех се поздравяват и Борислав Димитров и Йорданка Димитрова. Ние с Радослава съответно ставаме петия и шестия българи изкачили това изключително екзотично високо място на планетата (23.2.2009).

Рувензори е най-слабо посещаваната висока планина в Африка поради големите трудности, които трябва да положи човек докато преодолее километрите блата, калища, покритите с мъхове скали и гъсти тропически планински гори докато излезе в зоната на ледовете.

Рувензори сигурно е и единствената планина в света, в която през цялото време се ходи само с високи ботуши, а трекинг обувките се носят в хижите и в деня, когато се изкачват върховете. Флората и фауната са феноменални и много от видовете се срещат само тук. Силен или по-слаб дъжд вали всеки ден, влажността постоянно е висока, времето се променя непрекъснато, а ветровете пренасят нагоре и надолу облаци и мъгли. Панорамни гледки, изгреви и залези могат да бъдат наблюдавани само от късметлиите.От изкачилите планината май сме първите българи, които са видели къде точно са били и са успели да заснемат това уникално място.

В планината са изградени хижи и от двете страни на угандо-конгоанската граница, но понастоящем 99% от изкачванията се правят откъм Уганда с изходен пункт село Ибанда (на около 40km от областния град Касесе). Единствената организация, която организира изкачвания е Rwenzori Mountaineering Services. Най-често използвания маршрут е т.нар. Central Circuit, по който с или без изкачване на Маргарита за 5, 7 или 9 дни се преминава през всички изградени хижи.

До връх Маргарита най-често се подхожда от хижа Елена (4540m) или хижа Буджуку (3980m). Ако сте добре подготвени (както бяхме ние) атака на върха може да се предприеме и от по-долната хижа (Джон Мате, 3380m) в рамките на един дълъг ден. Над хижа Елена се изкачва скален кулоар (II-ра категория), след който се стига до заледеното плато Стенли. Оттам се обуват котките, подкосява се връх Александра (5091m) и по леко техничен скален пасаж се излиза на ледника Маргарита. Следва стръмно изкачване до премката между Александра и Маргарита, откъдето с помощта на метална стълба и катерене (III-ра категория) обезопасено с парапет по скална стена се стига до характерен ръб, по който се продължава към върха. Над 80% от изкачилите върха не виждат нищо повече от бяла гъста мъгла. Поради късното ни изкачване (на върха бяхме в 18ч на 23.02.2009) имахме редкия шанс за миг да видим малко повече от изключително красивия район.


В мистичните гори на Рувензори (около 3100m)


В безкрайните блата на Рувензори (около 3800m)


Рувензори- отляво е връх Александра (...) а отдясно е Маргарита (5109m)


Рувензори, връх Маргарита (5109m), 23.2.2009 г.

Маунт Кения (5199m, Кения)

Кения е планината, която ако искаш наистина да изкачиш трябва да си поне средно подготвен катерач. 98% от “изкачилите се” всъщност покоряват третия по височина връх в планината- Point Lenana (4985m). Пойнт Леняна всъщност се издига непосредствено до двата най-високи върха-близнаци, по-ниския Нелион (5188m) и най-високия Батиан (5199m).

В зависимост от сезона, в който попаднете в планината, безснежните скални маршрути за двата най-високи върха са съответно от юг в периода декември-март и от север през юли до октомври. За първи път Батиан е изкачен през 1899 г. от 170-членна експедиция под ръководството на H. MacKinder. Първите българи, които изкачват Батиан (дори прокарват премиерен маршрут по южната му стена!) са Николай Петков и Иван Масларов (19.12.1991). Следващите сънародници изкачили Батиан са Борислав Димитров и Йорданка Димитрова (февруари 1994).

За подход до основата на върховете избрахме най-късия и пряк път, който започва от град Наро Мору (180km североизточно от Найроби). Имайки добра аклиматизация достигнахме Mackinder’s Camp (4300m) за един ден преход от входа на парка нагоре по Teleki Valley. На следващия ден се качихме до изходния пункт Austrian Hut (или Top Hut, 4790m). На 3.3.2009 г. по-тъмно пресякохме с котки ледника Arrow Glacier, по който във филмите за Кения се спускат със ски (сега напълно изключено!). В 7ч започнахме катеренето по Normal Route на югоизточната стена на Нелион. Редуват се II и III-та категория UIAA, но възможностите и алтернативите в огромния лабиринт от скали са десетки и намирането на “верния” път е най-големия проблем, пред който са изправени катерачите. Стане ли по-трудно, значи си “объркал” пътя. Скалата е основно фонолит (вулканична), възможностите за самоосигуряване добри, сцеплението е отлично, мъхове и лишеи няма.

Почти в средата на стената се намира Baillie’s Bivvy (малка алуминиева “кутийка”), в която може да се подслонят 2-3 човека. Малко по-нагоре е пасажът на маршрута- De Graaf’s Variation (20m IV-IV+ категория). Мислех, че ще го мина по-лесно, но на 5000m, четворките стават поне шестици и добре, че цепките позволяват надеждно осигуряване.

Нагоре следва т.нар. Амфитеатър, чийто улей извежда до върха на Нелион. Оттам се слиза до премката Mist of the Gates и се изкачва Батиан. Слизането е по обратния път.

Уви, ние не успяхме да стигнем по-високо от Амфитеатъра и не можахме да развеем знамето на върха по случай 3-ти март ;-) Алпийският опит на Радослава включваше няколко летни катерения на Лакатник и Комините и е цяло чудо, че тя успя да стигне толкова високо на този сложен алпийски маршрут. Рапелите надолу ни забавиха доста поради честите заплитания на въжето, но все пак на мръкване (ок. 19ч) бяхме в основата на стената. Оттам през ледника до Austrian Hut отнема около час.
На 4.03.2009 г. сутринта се качих на Point Lenana (4985m) и оттам през Shipton’s Camp (4200m) под северната стена и по Sirimon Route и надолу в Mackinder’s Valley се стига до Old Mosses Hut (3300m) и оттам до Sirimon Gate (2600m).

Заключителни бележки

Изкачването на трите най-високи върха (Килиманджаро, Батиан в Маунт Кения и Маргарита в Рувензори) на Африка от българи в рамките на едно пътешествие осъществяват Борислав Димитров и Йорданка Димитрова през февруари и март 1994 г. Николай Петков и Иван Масларов изкачват Килиманджаро и Батиан в две кратки експедиции (септември и декември 1991 г.). Петър Берон и Владимир Бешков изкачват Килиманджаро през 1983 г. и Рувензори през 1993 г. Жеко Вътев и група от Стара Загора изкачват Килиманджаро и Пойнт Леняна през януари 2009 г. Ние с Ради се качихме на Килиманджаро по маршрута Umbwe Route, Маргарита в Рувензори и почти Нелион (до 5050m) в Маунт Кения.

Пътуването с градски транспорт (рейсове с по 55 африканци, кози и кокошки, бусчета “матату” с по 18 човека) по 24-46 часа, лошите и прашни пътища, опасността от малария и други болести, непрекъснатото даване на бакшиши, логистичните и битови неуредици могат да вгорчат всяко пътуване в Африка.

Изкачването на върховете, като че ли беше по-лесната част от нашето пътуване ;-) Позволихме си и сафари в три национални парка в Танзания, което си е една почти задължителна екстра в подобно начинание. Кога друг път ще видиш стотици слонове, жирафи, лъвове, гепарди, носорози, хипопотами, зебри, антилопи, биволи, маймуни и каква ли не друга фауна да се разхожда около теб като по филмите...но това е тема за друг сайт ;-)

И последно.....описанията на подходи и маршрути по тези върхове правени дори и преди пет години се различават от действителността. Ледниците под екватора се топят и изчезват със страшна сила в резултат на глобалното затопляне. Ако искате да видите лед в тези планини побързайте- до 15-20 години там ще има само бледи или никакви следи от тях.

Боян Петров
СК “Вертикален свят”, март 2009 г.

БЛАГОДАРНОСТИ
Изказвам благодарности на ELI LILLY България за финасовата подкрепа, магазин СТЕНАТА за предоставената екипировка, Еk!p!rovka.сом и АЛПИ за съдействието, както и на Жеко Вътев, Евгени Динчев, Николай Петков, Борислав Димитров, Владимир Бешков и Петър Берон за съветите и ценните сведения за стигането до върховете.


Радослава в долната половина на ЮИ стена на Нелион, Normal Route


Южните стена на Нелион и Батиан откъм Mackinder’s Camp


Северните стени на Нелион и Батиан откъм Shipton’s Camp


Приблизително преминаване на Normal Route по ЮИ стена на Нелион. С точка е отбелязано мястото, до което стигнахме.