1401.2009
Швейцарецът Ули Щек (Ueli Steck) – известният със своите невероятни солови изкачвания и рекорди за скорост на Айгер, на 28 декември м. г. премина соло маршрута на Колтън-Макинтайър* по северната стена на Гранд Жорас за 2 часа и 21 минути!
По този начин швейцарецът постави нов рекорд за скоростно изкачване по нея.
Ули Щек на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) след рекорда
Снимка: Джонатън Грифит
Photo: Jonathan Griffith
Един ден преди невероятното си изкатерване Щек се появи под стената, за да изучи от разстояние бъдещия си маршрут, по който не бе катерил никога преди това! След нощ, прекарана в палатка, на сутринта имаше отлични условия. Температурата беше минус 16 градуса по Целзий. Той взе със себе си минимално количество багаж – 50 метра 5-милиметрово въже, две цеви за лед, 4 карабинера и 2 скални клина. Въжето, сложено в раницата, остана непокътнато...
Ледените условия по стената бяха идеални и швейцарецът премина долната й част по маршрута на Колтън-Макинтайър. След това изкатери две въжета по отвесен лед от маршрута “Alexis” на Габару-Беноа (Gabbarou-Benoit) от 1993 г. После се върна на оригиналната линия на Колтън-Макинтайър, която по скално-микстов терен го изведе право до Поант Уокър (Pointe Walker, 4208 м). Общо 1100 метра катерене за невероятно време!
Щек по време на изкачването
Снимка Джонатън Грифит
Photo: Jonathan Griffith
Историята на скоростните солови изкачвания по трите големи северни стени в Алпите – на Матерхорн, Айгер и Гранд Жорас, образуващи т. нар. Алпийска трилогия, датира от 80-те години на XX век, когато светът със затаен дъх наблюдаваше вълнуващата надпревара между Кристоф Профи (Christoph Profit) и Ерик Ескофие (Eric Escoffier).
Макар че Щек не е правил опит за верижно изкачване на трите стени, след декемврийския рекорд на Гранд Жорас на него принадлежат най-добрите постижения за скорост по стените, които влизат в Алпийската трилогия.
Да припомним, че през юли 2008 г. премина Класическия маршрут на Айгер за 2 часа, 47 минути и 33 секунди. През март същата година се справи със северната стена на Матерхорн по маршрута на Бонати за 25 часа (имайки предвид трудностите и обективните опасности, това е главозамайващо време). И така, дойде декември 2008-а, когато записа 2 часа и 21 минути по Колтън-Макинтайър на Гранд Жорас.
------------------------
*Маршрутът на Колтън-Макинтайър (Colton-MacIntyre Route) по северната стена на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) е прокаран от британската свръзка Ник Колтън (Nick Colton) и Алекс Макинтайър (Alex MacIntyre) за 24 часа през 1976 г. Неговата номинална оценка тогава бе ED2, A1, VI/6, 90 градуса на ледените пасажи, 1100 метра.
Днешната й оценка е ED2, WI6, M6.
Досегашният рекорд за скоростно изкачване по северната стена на Гранд Жорас принадлежеше на Жан-Марк Буавен, който през 1977 г. изкатери 750-метровия тур на Флемати-Демезон (Flematti-Desmaison) за 2 часа и 45 минути.
Северната стена на Гранд Жорас с маршрута на Ник Колтън и Алекс Макинтайър
Снимка: от архива на Ули Щек
Photo: Ueli Steck Archive
По този начин швейцарецът постави нов рекорд за скоростно изкачване по нея.
Ули Щек на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) след рекорда
Снимка: Джонатън Грифит
Photo: Jonathan Griffith
Един ден преди невероятното си изкатерване Щек се появи под стената, за да изучи от разстояние бъдещия си маршрут, по който не бе катерил никога преди това! След нощ, прекарана в палатка, на сутринта имаше отлични условия. Температурата беше минус 16 градуса по Целзий. Той взе със себе си минимално количество багаж – 50 метра 5-милиметрово въже, две цеви за лед, 4 карабинера и 2 скални клина. Въжето, сложено в раницата, остана непокътнато...
Ледените условия по стената бяха идеални и швейцарецът премина долната й част по маршрута на Колтън-Макинтайър. След това изкатери две въжета по отвесен лед от маршрута “Alexis” на Габару-Беноа (Gabbarou-Benoit) от 1993 г. После се върна на оригиналната линия на Колтън-Макинтайър, която по скално-микстов терен го изведе право до Поант Уокър (Pointe Walker, 4208 м). Общо 1100 метра катерене за невероятно време!
Щек по време на изкачването
Снимка Джонатън Грифит
Photo: Jonathan Griffith
Историята на скоростните солови изкачвания по трите големи северни стени в Алпите – на Матерхорн, Айгер и Гранд Жорас, образуващи т. нар. Алпийска трилогия, датира от 80-те години на XX век, когато светът със затаен дъх наблюдаваше вълнуващата надпревара между Кристоф Профи (Christoph Profit) и Ерик Ескофие (Eric Escoffier).
Макар че Щек не е правил опит за верижно изкачване на трите стени, след декемврийския рекорд на Гранд Жорас на него принадлежат най-добрите постижения за скорост по стените, които влизат в Алпийската трилогия.
Да припомним, че през юли 2008 г. премина Класическия маршрут на Айгер за 2 часа, 47 минути и 33 секунди. През март същата година се справи със северната стена на Матерхорн по маршрута на Бонати за 25 часа (имайки предвид трудностите и обективните опасности, това е главозамайващо време). И така, дойде декември 2008-а, когато записа 2 часа и 21 минути по Колтън-Макинтайър на Гранд Жорас.
------------------------
*Маршрутът на Колтън-Макинтайър (Colton-MacIntyre Route) по северната стена на Гранд Жорас (Grandes Jorasses) е прокаран от британската свръзка Ник Колтън (Nick Colton) и Алекс Макинтайър (Alex MacIntyre) за 24 часа през 1976 г. Неговата номинална оценка тогава бе ED2, A1, VI/6, 90 градуса на ледените пасажи, 1100 метра.
Днешната й оценка е ED2, WI6, M6.
Досегашният рекорд за скоростно изкачване по северната стена на Гранд Жорас принадлежеше на Жан-Марк Буавен, който през 1977 г. изкатери 750-метровия тур на Флемати-Демезон (Flematti-Desmaison) за 2 часа и 45 минути.
Северната стена на Гранд Жорас с маршрута на Ник Колтън и Алекс Макинтайър
Снимка: от архива на Ули Щек
Photo: Ueli Steck Archive
Добави коментар