2912.2008
До декември 2008 г. катеренето по великолепната игла Серо Торе се свързваше главно с тура на Маестри “През компресора” (Maestri Route, Compressor Route) по югоизточната стена. Но в първите десетина дни на декември т. г. по западната стена на върха настъпи революция.
Стената, по която за 24 г. бяха направени само шест изкачвания, само за девет дни бе премината шест пъти! Всички успехи (общо 21 души на върха!) бяха постигнати по маршрута “Via dei Ragni” от 1974 г. - на първите, изкачили върха и западната стена.
В същия период една свръзка стигна до Серо Торе по тура “През компресора”, към който досега се насочваха 90% от атакуващите върха, използвайки поставените през 1970 г. от Маестри болтове.
Един от най-големите познавачи на района – Роландо Гариботи* (Rolando Garibotti), смятан за “подвижна енциклопедия по история на катеренето в Патагония”, заяви, че катерачната общност най-накрая е проумяла, че стигането до Серо Торе “През компресора” не е истинско изкатерване на върха. Характеризирайки последните изкачвания по западната стена, Гариботи каза, че това е “сякаш само за една нощ всички са започнали да изкачват Еверест без кислород, без парапети и без шерпи”.
Веднага трябва да се подчертае, че декемврийските изкатервания не бяха направени в добри метеорологични условия, а в Патагония този фактор много пъти е решителен за успеха или неуспеха. Покриващият горната част на западната стена скреж не благоприятстваше катеренето. Но много важен се оказа психологическият фактор – съзнанието, че с всяко ново изкачване се преодолява огромна бариера и се развенчава един мит.
Гариботи изкатери “Via dei Ragni” на 1 декември с четирима аржентинци и германката Дьорте Пийтрон (Doerte Pietron). Това беше първото женско изкачване по западната стена и първо женско на Серо Торе без използване болтовете на Маестри.
Отлични впечатления оставиха и другите изкатервания. Като, например, това на норвежците Оле Лийд (Ole Lied) и Трим Атле Зеланд (Trym Atle Saeland), които завършиха т. нар. Тирбушон във върховия купол, започвайки изкатерването си от югоизточната стена, след което траверсираха до южната стена и след навлизане в горната част на западната стена, стигнаха до върха.
А на 9 декември швейцарският алпинист Валтер Хунгербюлер (Walter Hungerbühler) направи първо солово изкачване по западната стена (пето соло на Серо Торе и първо соло без използване болтовете на Маестри).
Маршрутът по западната стена на Серо Торе е не само по-естествена и по-логична формация от “Compressor Route”. Той е труднодостъпен и изолиран. За да започнат изкачване по него, алпинистите трябва да преодолеят част от огромния и славещ се с непостоянното си време Голям патагонски леден щит.
Западната стена на Серо Торе е изкачена за първи път през 1974 г. от италианската свръзка Казимиро Ферари (Casimiro Ferrari), Даниеле Киапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti) и Пино Негри (Pino Negri) – всички от легендарната група катерачи, носеща името Ragni di Lecco (Паяците от Леко).
През 1977 г. американците Джон Браг (John Bragg), Дейв Кармън (Dave Carman) и Джей Уилсън (Jay Wilson) правят второ изкачване и първо в алпийски стил. През 1986 г. американците Майкъл Биързи (Michael Bearzi) и Ерик Уинкълман (Eric Winkelman) стават автори на първото изкатерване по “Via dei Ragni” без използване на изкуствени опорни точки.
Струва си да споменем, че както и на по-известния “Compressor Route”, много свръзки правеха изкачвания по западната стена, без да могат да се справят с увенчаващата я ледена гъба.
Масивът на Серо Торе от запад (най-висока е най-дясната кула).
Снимка: Марк Уестман
Photo © Mark Westman
---------------------
* Познат в България от филма “Серо Торе – сборището на ветровете” (Италия, 2006, Ермано Салватера, Роландо Гариботи, Алесандро Белтрами, 20’/ “Cerro Torre, el arca de los vientos”, Italy, 2006, Ermanno Salvaterra, Rolando Garibotti, Alessandro Beltrami, 20’), част от програмата на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г., показван по-късно в София и на различни места в страната.
Стената, по която за 24 г. бяха направени само шест изкачвания, само за девет дни бе премината шест пъти! Всички успехи (общо 21 души на върха!) бяха постигнати по маршрута “Via dei Ragni” от 1974 г. - на първите, изкачили върха и западната стена.
В същия период една свръзка стигна до Серо Торе по тура “През компресора”, към който досега се насочваха 90% от атакуващите върха, използвайки поставените през 1970 г. от Маестри болтове.
Един от най-големите познавачи на района – Роландо Гариботи* (Rolando Garibotti), смятан за “подвижна енциклопедия по история на катеренето в Патагония”, заяви, че катерачната общност най-накрая е проумяла, че стигането до Серо Торе “През компресора” не е истинско изкатерване на върха. Характеризирайки последните изкачвания по западната стена, Гариботи каза, че това е “сякаш само за една нощ всички са започнали да изкачват Еверест без кислород, без парапети и без шерпи”.
Веднага трябва да се подчертае, че декемврийските изкатервания не бяха направени в добри метеорологични условия, а в Патагония този фактор много пъти е решителен за успеха или неуспеха. Покриващият горната част на западната стена скреж не благоприятстваше катеренето. Но много важен се оказа психологическият фактор – съзнанието, че с всяко ново изкачване се преодолява огромна бариера и се развенчава един мит.
Гариботи изкатери “Via dei Ragni” на 1 декември с четирима аржентинци и германката Дьорте Пийтрон (Doerte Pietron). Това беше първото женско изкачване по западната стена и първо женско на Серо Торе без използване болтовете на Маестри.
Отлични впечатления оставиха и другите изкатервания. Като, например, това на норвежците Оле Лийд (Ole Lied) и Трим Атле Зеланд (Trym Atle Saeland), които завършиха т. нар. Тирбушон във върховия купол, започвайки изкатерването си от югоизточната стена, след което траверсираха до южната стена и след навлизане в горната част на западната стена, стигнаха до върха.
А на 9 декември швейцарският алпинист Валтер Хунгербюлер (Walter Hungerbühler) направи първо солово изкачване по западната стена (пето соло на Серо Торе и първо соло без използване болтовете на Маестри).
Маршрутът по западната стена на Серо Торе е не само по-естествена и по-логична формация от “Compressor Route”. Той е труднодостъпен и изолиран. За да започнат изкачване по него, алпинистите трябва да преодолеят част от огромния и славещ се с непостоянното си време Голям патагонски леден щит.
Западната стена на Серо Торе е изкачена за първи път през 1974 г. от италианската свръзка Казимиро Ферари (Casimiro Ferrari), Даниеле Киапа (Daniele Chiappa), Марио Конти (Mario Conti) и Пино Негри (Pino Negri) – всички от легендарната група катерачи, носеща името Ragni di Lecco (Паяците от Леко).
През 1977 г. американците Джон Браг (John Bragg), Дейв Кармън (Dave Carman) и Джей Уилсън (Jay Wilson) правят второ изкачване и първо в алпийски стил. През 1986 г. американците Майкъл Биързи (Michael Bearzi) и Ерик Уинкълман (Eric Winkelman) стават автори на първото изкатерване по “Via dei Ragni” без използване на изкуствени опорни точки.
Струва си да споменем, че както и на по-известния “Compressor Route”, много свръзки правеха изкачвания по западната стена, без да могат да се справят с увенчаващата я ледена гъба.
Масивът на Серо Торе от запад (най-висока е най-дясната кула).
Снимка: Марк Уестман
Photo © Mark Westman
---------------------
* Познат в България от филма “Серо Торе – сборището на ветровете” (Италия, 2006, Ермано Салватера, Роландо Гариботи, Алесандро Белтрами, 20’/ “Cerro Torre, el arca de los vientos”, Italy, 2006, Ermanno Salvaterra, Rolando Garibotti, Alessandro Beltrami, 20’), част от програмата на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г., показван по-късно в София и на различни места в страната.
Добави коментар