"Не унивайте, аз съществувам"

Много хора се просълзиха снощи, 18 декември 2008 г., на представянето на новоиздадената стихосбирка на Мариана Масларова. Събитието се състоя в камерната зала на Младежкия театър - София.

Залата се оказа тясна за близките, роднините, приятелите и почитателите на Мариана, които бяха дошли. Представянето беше открито от председателя на фондация "Образоване и развитие" и издател на книгата Мая Петкова. След това стихосбирката беше представена от поетесата Мая Дългъчева - рецензент. Последва прекрасно изпълнение без съпровод на карловска народна песен (Карлово е родния край на Мариана) от нейната племенничка Лиа Каменова, 9 год. По-нататък поетесата д-р Лилия Панова направи отзив за стихосбирката.

Започна и същинската част от вечерта - рецитал на стихове, изпълнен от актьорите от Народния театър Искра Донова и Явор Спасов под акомпанимента на Николай Иванов, група "ОМ". Подборката и изпълнението бяха наистина вълнуващи, чухме както някои от известните до момента, така аз открих и нови за мен стихове на Мариана - в личния и архив има над 1000 стихотворения.

Официалната част завърши с две невероятни изпълнения на любими на Мариана песни от д-р Томи Попмарков, носител на международни награди за оперно пеене. След това започна и неофициалната част - малък коктейл във фоайето на театъра.

Когато Мариана изчезна по склоновете на Еверест през 2004 г., на 100 м от върха, крачейки в посока нагоре, малко хора знаеха за нейните прекрасни стихотворения, които е писала през годините. Сега, от разстоянието на времето те се превръщат в тази живителна сила, от която имаме нужда за да не униваме и да продължим напред...

Книгата на Мариана ще можете да поръчате и чрез електронния магазин в сайта Climbing Guide - от 22 декември нататък. Средствата набрани от продажбата на стихосбирката, Фондация "Образоване и развитие" ще изразходва за подпомагане на млади български таланти в областта на литературата, изкуството и науката.

***

Не унивайте, аз съществувам!

Не унивайте, аз съществувам!
Светла лудост във мене пламти,
в планините красиви лудувам
и мечтая безумства добри.

Има нужда от лудост земята
и магия вихрушка върти.
На смелчака безстрашен главата разтвори
чудеса със възторг да роди.

Днес, когато окови е хляба
за душите ни бледи - затвор,
от глада мисълта ни избяга
във планинския светъл простор.

И препускам с мечтите безхлебни
сред среброто на снежния прах,
летен мирис на билки целебни
ме калява да бързам без страх.

11.12.1991 г., София

***

Моноспектакъл

Моноспектакъл е често живота
публика - твоята съвест.
Тръгваш в наследство от някаква кота
пътят - ту гладък, ту - ръбест.

А пък декорите все са различни.
Ти си плетеш монолога.
Мислите често не са ти прилични
мозъкът - тясна бърлога.

Следваш сюжета на Бог - режисьора,
сякаш ти дава надежда,
че във борба между зло и доброто
теб победител подрежда.

Моноспектакъл е често живота.
Майсторски ще го играя.
Искам да стигна най-звездната кота.
Аплодисменти и в рая!

09.04.2001 г.

***

МАРИАНА ПРОДАНОВА МАСЛАРОВА е родена на 2 април 1961 г. в Карлово. Завършила е история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специализация "Теория и история на културата". Като национален състезател по алпинизъм и скално катерене е печелила множество награди. Има изкачвания в Алпите, Кавказ, Памир, Аляска, Андите и други планини. Последното й изкачване беше на Еверест в Хималаите през май 2004 г. От този връх тя не се завърна... Първата стихосбирка на Мариана е "Сучурум (бяла летяща вода)", издадена през 2000 г. Към материал в сайта за тази стихосбирка

***

Под катедралите на белите скали

Лилия Панова

Мистериите на живота и смъртта ще продължават да вълнуват поетите, докато човешката цивилизация съществува.
Какво е поезията на Мариана Проданова? - ясновидство, спомен от бъдещето или програмирана стъпка?
"Моноспектакъл е често живота
Майсторски ще го играя.
Искам да стигна най-звездната кота
Аплодисменти и в рая."

През всички философски заключения, метафори и безпощадни самобичувания в тази стихосбирка се прокрадва устремът към заснежения връх. Там горе, където материалният свят губи своята притегателна сила и очертания и някак леко и естествено човешката душа съблича тялото, за да стане част от империята на светлината. Поезията никога не отразява реалния живот. За Мариана той е "таван за духа" и я оковава с "хлебни окови". Съвсем естествено е нейният избор да бъде един друг паралелен свят - магнетизмът на заснежения покрив на света. Като чиста природа, като катарзис, като изцеление и забранена територия, където "умът - свиреп режисьор" не може да твори кошмари. Тя се пита риторично "трябва ли да бъда дребна и сломена, като съм се сляла с цялата вселена?" Ето го и категоричния отговор "С живота в дуел ще бъдеш ли жалък и малък, или просто... смел".
Смелостта е екзистенциална. Тази черта на характера и поезията на авторката със сигурност я издига високо над сивата тълпа на малките хора. Може би при някоя от експедициите тя е попаднала в друго измерение - там, където боговете пият амброзия и всичко мечтано е възможно ("пих нектара горе на небето"). След такова преживяване носталгията по спомена и неистовото желание това отново да се повтори, със сигурност може да бъде причина за всяко ново изкачване към всеки непокорен връх. А може би това, което Христо Проданов нашепва в съня й "Има следа дето води нагоре. Ела!", е мантрата, която повелява да не се загърбват мечтите?

Според мен никой не бива да се пита дали тя е жива и щастлива там, където е в момента. Със стъписващо ясновидство тя е написала своето послание отдавна "Не унивайте, аз съществувам!"