0110.2008
Един от най-активните катерачи в Доломитите – Никола Тондини (Nicola Tondini), премина без изкуствени опорни точки тура “La Perla Preziosa” по красивата западна стена на Сас диа Круск (Sass dia Crusc, 2825 м).
Този връх е познат също като Сасо дела Кроче (Sasso della Croce) или Хайлигкройцкофел (Heiligkreuzkofel).
Тондини работеше върху прокарването на маршрута от 2006 г. с различни партньори, като му посвещаваше по няколко дни всяка година. Верен на принципа новите, трудни маршрути по големите стени на Доломитите да бъдат “правени” със собствена осигуровка, Тондини набеляза потенциалната нова линия вдясно от смятания за класика тур по т. нар. Винкел на Майерл (Mayerl Diedre VII, 550 м), прокаран през 1962 г. от австрийците Зеп Майерл (Sep Mayerl)-Рарахер (Rahracher). Използвайки единствено клеми, френдове и скални клинове свръзката премина първите четири дължини до площадката в средата на стената.
Напредването изискваше много сериозни усилия. На винкел с гладки стени на третото въже Тондини прелетя 20 м, след като, висейки на малка клема, се опита да забие по-сериозен клин, но пукнатината бавно започна да се разширява и клемата се извади... В крайна сметка това място бе преодоляно и получи оценка VIII-. След стигането до споменатата площадка Тондини не можа да повярва на очите си – по изправилата се пред очите му горна част на стената, по линията на планирания премиерен маршрут, имаше клинове.
Западната стена на Саск диа Круск (Sass dia Crusc, 2825 м), издигаща се над долината Бадия (Val Badia – на италиански и ладински, Gadertal или Abteital – на немски). На снимката с буквата А е означено лявото ребро на Ливанос (The left-hand or Livanos Pillar, от името на френския алпинист Жорж Ливанос, Georges Livanos), B – Централното ребро (The Central Pillar),
с 1 – турът "Livanos Pillar" (VII-, 500 м, прокаран от Жорж Ливанос и Робер Габриел, Robert Gabriel, през 1953 г.),
2 – Винкелът на Майерл (VII, 550 м, Mayerl-Rahracher, 1962),
3 - "La Perla Preziosa" (IX+, 8 нови въжета, 375 м, Никола Тондини, Никола Сартори, Микеле Дзандеджакомо (Nicola Tondini, Nicola Sartori, Michele Zandegiacomo), 2008 г.
Снимка: Клаудио Чима (Claudio Cima, “Alpinist”)
Италианецът не беше чувал за предишни опити в района и едва от последвалите проучвания стана ясно, че през 2005 г. по тези места е действал известният “солист” Хансйорг Ауер (Hansjörg Auer).
През 2007 г. Тондини се върна на стената със сестра си и с Микеле Дзандеджакомо. След по-ранното откриване на клиновете те избраха нова линия – вдясно от планираната. Но и този път не мина без изненади. В един момент стигнаха до пункт, от който можеше да се върви право нагоре по страшно ронлива скала или силно надясно по варовик с добро качество, но при липсата на каквито и да било възможности за собствена осигуровка. Раздиран от съмнение, Никола се отказа от по-нататъшното катерене и отложи продължението за следващата година.
През 2008-а се върна, избирайки по-нататъшния път по здравата скала и “с болка на сърцето” (както сам отбелязва) реши да дупчи и да постави два спита – вдясно от първоначално планирания маршрут. Те бяха забити “отдолу”, след ръчно пробиване и висене на “небесни куки” (sky hooks). След няколко опита и полета това въже получи оценка IX+. Нагоре трудностите продължиха, макар и не на такова ниво.
След известно прекъсване Тондини се върна, за да направи опит за изкатерване в стил RP на 28 август заедно със Сартори и Дзандеджакомо. Въпреки голямото разочарование от факта, че не е могъл да избегне използването на спитове, той беше щастлив, че 90% от тура изискват солидно катерене по пасажи с висока трудност.
Малко история
Първият забележителен маршрут по западната стена на Сас диа Круск (Sass dia Crusc) е прокаран през 1953 г. Тогава Робер Габриел (Robert Gabriel) и Жорж Ливанос (Georges Livanos) – една от най-активните свръзки на своето време, изкатерват лявото ребро, днес известно като Реброто на Ливанос. Следващият маршрут, преминат през зимата, следва ясно изразения винкел вдясно от трите ребра и вляво от отвесната Голяма стена (Grand Muro). Това е Винкелът на Майерл или Западният винкел (V+ и A2 по онова време, VII днес, 550 м, Mayerl-Rahracher, 1962).
През 1968 г. младите братя Райнхолд и Гюнтер Меснер (Reinhold, Günter Messner) решават да премерят сили с Централното ребро и без да си дават сметка, правят едно от историческите изкачвания в Алпите. Достатъчно е да кажем, че оригиналната линия (имаща по-късен вариант на Хайнц Мариахер, Heinz Mariacher, с оценка VII), която братята прокарват, до средата на 90-те години имаше само няколко изкачвания и то в стил TR (top rope)! Оценката на ключовата четириметрова плоча е VIII.
По този начин Меснер още през 1968 г. прокарва първия маршрут от VIII категория във високата планина.
Този връх е познат също като Сасо дела Кроче (Sasso della Croce) или Хайлигкройцкофел (Heiligkreuzkofel).
Тондини работеше върху прокарването на маршрута от 2006 г. с различни партньори, като му посвещаваше по няколко дни всяка година. Верен на принципа новите, трудни маршрути по големите стени на Доломитите да бъдат “правени” със собствена осигуровка, Тондини набеляза потенциалната нова линия вдясно от смятания за класика тур по т. нар. Винкел на Майерл (Mayerl Diedre VII, 550 м), прокаран през 1962 г. от австрийците Зеп Майерл (Sep Mayerl)-Рарахер (Rahracher). Използвайки единствено клеми, френдове и скални клинове свръзката премина първите четири дължини до площадката в средата на стената.
Напредването изискваше много сериозни усилия. На винкел с гладки стени на третото въже Тондини прелетя 20 м, след като, висейки на малка клема, се опита да забие по-сериозен клин, но пукнатината бавно започна да се разширява и клемата се извади... В крайна сметка това място бе преодоляно и получи оценка VIII-. След стигането до споменатата площадка Тондини не можа да повярва на очите си – по изправилата се пред очите му горна част на стената, по линията на планирания премиерен маршрут, имаше клинове.
Западната стена на Саск диа Круск (Sass dia Crusc, 2825 м), издигаща се над долината Бадия (Val Badia – на италиански и ладински, Gadertal или Abteital – на немски). На снимката с буквата А е означено лявото ребро на Ливанос (The left-hand or Livanos Pillar, от името на френския алпинист Жорж Ливанос, Georges Livanos), B – Централното ребро (The Central Pillar),
с 1 – турът "Livanos Pillar" (VII-, 500 м, прокаран от Жорж Ливанос и Робер Габриел, Robert Gabriel, през 1953 г.),
2 – Винкелът на Майерл (VII, 550 м, Mayerl-Rahracher, 1962),
3 - "La Perla Preziosa" (IX+, 8 нови въжета, 375 м, Никола Тондини, Никола Сартори, Микеле Дзандеджакомо (Nicola Tondini, Nicola Sartori, Michele Zandegiacomo), 2008 г.
Снимка: Клаудио Чима (Claudio Cima, “Alpinist”)
Италианецът не беше чувал за предишни опити в района и едва от последвалите проучвания стана ясно, че през 2005 г. по тези места е действал известният “солист” Хансйорг Ауер (Hansjörg Auer).
През 2007 г. Тондини се върна на стената със сестра си и с Микеле Дзандеджакомо. След по-ранното откриване на клиновете те избраха нова линия – вдясно от планираната. Но и този път не мина без изненади. В един момент стигнаха до пункт, от който можеше да се върви право нагоре по страшно ронлива скала или силно надясно по варовик с добро качество, но при липсата на каквито и да било възможности за собствена осигуровка. Раздиран от съмнение, Никола се отказа от по-нататъшното катерене и отложи продължението за следващата година.
През 2008-а се върна, избирайки по-нататъшния път по здравата скала и “с болка на сърцето” (както сам отбелязва) реши да дупчи и да постави два спита – вдясно от първоначално планирания маршрут. Те бяха забити “отдолу”, след ръчно пробиване и висене на “небесни куки” (sky hooks). След няколко опита и полета това въже получи оценка IX+. Нагоре трудностите продължиха, макар и не на такова ниво.
След известно прекъсване Тондини се върна, за да направи опит за изкатерване в стил RP на 28 август заедно със Сартори и Дзандеджакомо. Въпреки голямото разочарование от факта, че не е могъл да избегне използването на спитове, той беше щастлив, че 90% от тура изискват солидно катерене по пасажи с висока трудност.
Малко история
Първият забележителен маршрут по западната стена на Сас диа Круск (Sass dia Crusc) е прокаран през 1953 г. Тогава Робер Габриел (Robert Gabriel) и Жорж Ливанос (Georges Livanos) – една от най-активните свръзки на своето време, изкатерват лявото ребро, днес известно като Реброто на Ливанос. Следващият маршрут, преминат през зимата, следва ясно изразения винкел вдясно от трите ребра и вляво от отвесната Голяма стена (Grand Muro). Това е Винкелът на Майерл или Западният винкел (V+ и A2 по онова време, VII днес, 550 м, Mayerl-Rahracher, 1962).
През 1968 г. младите братя Райнхолд и Гюнтер Меснер (Reinhold, Günter Messner) решават да премерят сили с Централното ребро и без да си дават сметка, правят едно от историческите изкачвания в Алпите. Достатъчно е да кажем, че оригиналната линия (имаща по-късен вариант на Хайнц Мариахер, Heinz Mariacher, с оценка VII), която братята прокарват, до средата на 90-те години имаше само няколко изкачвания и то в стил TR (top rope)! Оценката на ключовата четириметрова плоча е VIII.
По този начин Меснер още през 1968 г. прокарва първия маршрут от VIII категория във високата планина.
Добави коментар