3009.2008
Известният италиански алпинист Роландо Лархер прокара нов маршрут на Мармолада. Новата линия се нарича “AlexAnna”. Дълга е 17 въжета. Преодолява североизточната стена на Мармолада ди Пеня (Marmolada di Penia (3343 м) и няма “чисто” изкачване.

Мармолада ди Пеня (Marmolada di Penia, 3343 м)
С номер 1 е означен турът на Лархер-Виджиани (Larcher-Vigiani, 8a, 7b obl., 550 м), преминат от Роландо Лархер и Роберто Виджиани (Roberto Vigiani) на 12 август 2001 г. Марио Принот (Mario Prinoth) и Бруно Педерива (Bruno Pederiva) са автори на първото изкатерване без употреба на изкуствени опорни точки – за 12 часа през 2005 г.
С номер 2 е “AlexAnna”.
Под номер 3 е Маршрутът на Конфорто-Солда (Conforto-Solda Route, VII/ 5.10d, 550 м), прокаран през 1936 г. от едни от най-силните предвоенни алпинисти Умберто Конфорто (Umberto Conforto) и Джино Солда (Gino Solda, участник и в италианската експедиция на К-2 през 1954 г., направила първото изкачване на върха) и смятан за един от най-трудните турове преди Втората световна война
Снимка: Клаудио Чима (Claudio Cima)
Лархер прекара по маршрута общо шест дни, работейки върху прокарването му с различни партньори четири дни през 2007 г. и два през тази. Верен на себе си, Роландо прокара тура “отдолу”, използвайки навсякъде, където е възможно, собствена осигуровка и забивайки спитове (изключително на ръка, без никаква машина) само на местата, където използването на клеми и френдове е невъзможно. В крайна сметка той остави по маршрута 11 постоянни пункта за осигуряване и още два на една от площадките. Но не това беше главният проблем, а времето, което на височина 3000 м създаде много грижи на него и на асистиращите му партньори.
В крайна сметка Лархер успя да премине долната част на маршрута в стил OS (7a). Горната, където се намират основните трудности, го принуди на няколко места да използва изкуствени опорни точки. Тъй като в крайна сметка всички пасажи бяха преминати “на класика”, но не бяха свързани в обща последователност, Роландо се надява да преодолее “AlexAnna” в стил RP през 2009 г. Според него тогава оценката може ще бъде около 8a+/ 8b (obligatory 7b). Първите три въжета на “AlexAnna” съвпадат с тези на Маршрута на Конфорто-Солда, но след това тръгва по система от отвесни винкели вдясно от Лархер-Виджиани и завършва вдясно от красивото ребро Линдо (Lindo Pillar).
Названието на новия маршрут е комбинация от имената на децата на Роландо. Това не е първа негова линия в тази част на стената. През 2000 г. с Роберто Виджиани изкатери ръба на реброто Кристина (Cristina Pillar), вляво от Конфорто-Солда.
Лархер казва, че е насочил вниманието си към тази част на Мармолада, защото там все още има много място за нови маршрути, които да не се покриват с вече съществуващите. “Макар че по новия тур бяха оставени постоянни пунктове за осигуряване, те бяха неизбежни за преминаването му” – добавя Роландо. Самият факт на дупченето (макар и ръчно) срещна острата критика на значителна част от италианските катерачи, защото създава опасен прецедент в историята на спортното овладяване на знаменитата стена.
По: Alpinist

Мармолада ди Пеня (Marmolada di Penia, 3343 м)
С номер 1 е означен турът на Лархер-Виджиани (Larcher-Vigiani, 8a, 7b obl., 550 м), преминат от Роландо Лархер и Роберто Виджиани (Roberto Vigiani) на 12 август 2001 г. Марио Принот (Mario Prinoth) и Бруно Педерива (Bruno Pederiva) са автори на първото изкатерване без употреба на изкуствени опорни точки – за 12 часа през 2005 г.
С номер 2 е “AlexAnna”.
Под номер 3 е Маршрутът на Конфорто-Солда (Conforto-Solda Route, VII/ 5.10d, 550 м), прокаран през 1936 г. от едни от най-силните предвоенни алпинисти Умберто Конфорто (Umberto Conforto) и Джино Солда (Gino Solda, участник и в италианската експедиция на К-2 през 1954 г., направила първото изкачване на върха) и смятан за един от най-трудните турове преди Втората световна война
Снимка: Клаудио Чима (Claudio Cima)
Лархер прекара по маршрута общо шест дни, работейки върху прокарването му с различни партньори четири дни през 2007 г. и два през тази. Верен на себе си, Роландо прокара тура “отдолу”, използвайки навсякъде, където е възможно, собствена осигуровка и забивайки спитове (изключително на ръка, без никаква машина) само на местата, където използването на клеми и френдове е невъзможно. В крайна сметка той остави по маршрута 11 постоянни пункта за осигуряване и още два на една от площадките. Но не това беше главният проблем, а времето, което на височина 3000 м създаде много грижи на него и на асистиращите му партньори.
В крайна сметка Лархер успя да премине долната част на маршрута в стил OS (7a). Горната, където се намират основните трудности, го принуди на няколко места да използва изкуствени опорни точки. Тъй като в крайна сметка всички пасажи бяха преминати “на класика”, но не бяха свързани в обща последователност, Роландо се надява да преодолее “AlexAnna” в стил RP през 2009 г. Според него тогава оценката може ще бъде около 8a+/ 8b (obligatory 7b). Първите три въжета на “AlexAnna” съвпадат с тези на Маршрута на Конфорто-Солда, но след това тръгва по система от отвесни винкели вдясно от Лархер-Виджиани и завършва вдясно от красивото ребро Линдо (Lindo Pillar).
Названието на новия маршрут е комбинация от имената на децата на Роландо. Това не е първа негова линия в тази част на стената. През 2000 г. с Роберто Виджиани изкатери ръба на реброто Кристина (Cristina Pillar), вляво от Конфорто-Солда.
Лархер казва, че е насочил вниманието си към тази част на Мармолада, защото там все още има много място за нови маршрути, които да не се покриват с вече съществуващите. “Макар че по новия тур бяха оставени постоянни пунктове за осигуряване, те бяха неизбежни за преминаването му” – добавя Роландо. Самият факт на дупченето (макар и ръчно) срещна острата критика на значителна част от италианските катерачи, защото създава опасен прецедент в историята на спортното овладяване на знаменитата стена.
По: Alpinist
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
По-скоро става въпрос за югозападаната стена на Мармолада, а не на североизточната!
Точно така. Благодаря за корекцията. Извинения за неточността или по-скоро за lapsus lingue. Петър Атанасов
Добави коментар