2909.2008
Силвия Видал (Silvia Vidal) и Юри Капис (Youri Cappis) записаха нов тур – “Entre boires” (A3/ 6a+/ 80 градуса на ледените участъци), по източната стена на Северния връх на Уаскаран (Huascaran North) в Кордилера Бланка (Cordillera Blanca), Перу.
За живеещата в Каталуня Видал това е пореден голям успех в big wall-катеренето, след като през миналата година прокара соло (!) “Life is Lilac” на Шиптън Спайър. Тогава мнозина наблюдатели възкликнаха възторжено “Който може – може!”.
Този път тя реши да предприеме изкатерването с партньор. За такъв бе избран живеещият постоянно в Барселона швейцарец Юри Капис, за когото това беше първата голяма стена. “Никога преди това не бях се придвижвал по въже със самохвати” – писа Капис.
А маршрутът се оказа много сериозен. За преодоляването му, след поставянето в началото на около 200 м парапети, на свръзката бяха необходими 18 дни по стената със 17 бивака (23 юли- 9 август). Дебютантът Юри не издържа на всички изпитания. Няколко дни Силвия трябваше сама да се бори на поредните въжета, докато той почиваше на бивачната платформа.
Ето мнението на Силвия за маршрута:
- Главният проблем беше намирането на правилния път. Много често трудното катерене нагоре завършваше с още по-трудно връщане назад. Първата част на стената се състои основно от тавани, които се стараехме да заобикаляме. Средната предлага катерене по сняг и лед (до 80 градуса) и мъчително мъкнене на цялата екипировка по този терен. Последната част е силно надвесена, с постоянно променящи се скали от крайно ронливи до идеални. Този сезон в Перу беше много лош. Макар че на моменти виждахме слънцето, практически през цялото време катерихме в мъгли и при снеговалеж. Затова нарекохме тура “Entre boires”, което на каталонски значи “В мъгла”.

За живеещата в Каталуня Видал това е пореден голям успех в big wall-катеренето, след като през миналата година прокара соло (!) “Life is Lilac” на Шиптън Спайър. Тогава мнозина наблюдатели възкликнаха възторжено “Който може – може!”.
Този път тя реши да предприеме изкатерването с партньор. За такъв бе избран живеещият постоянно в Барселона швейцарец Юри Капис, за когото това беше първата голяма стена. “Никога преди това не бях се придвижвал по въже със самохвати” – писа Капис.
А маршрутът се оказа много сериозен. За преодоляването му, след поставянето в началото на около 200 м парапети, на свръзката бяха необходими 18 дни по стената със 17 бивака (23 юли- 9 август). Дебютантът Юри не издържа на всички изпитания. Няколко дни Силвия трябваше сама да се бори на поредните въжета, докато той почиваше на бивачната платформа.
Ето мнението на Силвия за маршрута:
- Главният проблем беше намирането на правилния път. Много често трудното катерене нагоре завършваше с още по-трудно връщане назад. Първата част на стената се състои основно от тавани, които се стараехме да заобикаляме. Средната предлага катерене по сняг и лед (до 80 градуса) и мъчително мъкнене на цялата екипировка по този терен. Последната част е силно надвесена, с постоянно променящи се скали от крайно ронливи до идеални. Този сезон в Перу беше много лош. Макар че на моменти виждахме слънцето, практически през цялото време катерихме в мъгли и при снеговалеж. Затова нарекохме тура “Entre boires”, което на каталонски значи “В мъгла”.

Добави коментар