Невижданото от столетия затопляне в Европа през последното лято предизвика много сериозни промени в пейзажа на Алпите, разтопявайки снежници и ледници, унищожавайки растителността, предизвиквайки огромни скални срутвания – както на Матерхорн и Дрю. Неговите последици се наблюдават и в по-ниските планини на Европа, където изчезнаха “вечни” снегове и пресъхнаха по-плитки езера.

В Швейцария на специална конференция се срещнаха учени, обединени в International Permafrost Association (Международната асоциация по проблемите на вечната замръзналост). Те изразиха безпокойството си от случващото се, признавайки, че то е резултат от глобалното затопляне на земното кълбо. Посочиха също така, че силното слънчево греене повишава температурата на все по-дълбоки пластове от земната кора. Това пък предизвиква разтопяване на вечната замръзналост, която е своеобразна спойка между елементите, формиращи релефа на планините. Резултатите от този процес вече се наблюдават – скални срутвания, рухване на цели склонове, “оживяване” на свлачищата.

В труда си, публикуван от ЮНЕСКО, швейцарският глациолог Бруно Месерли (Bruno Messerli) посочва, че за 130 г. - в периода от 1850 до 1980 г. – ледниците в Алпите (но също така и в други европейски и извъневропейски планини) са загубили 50% от своята маса. А през следващите 20 години (1980-2000) е настъпило ново намаление с още 25%. Учените смятат, че за възстановяване на загубите само от 2003 г. ще са нужни снеговалежи, които да натрупат 40 м нов сняг. Това се равнява на 10 и повече снежни зими. А по нищо не личи, че в близко бъдеще ще ги има...