Когато се развиделяваше ние бяхме на премката от където започва същинският подход към тура. По него преди нас вече имаше тръгнала една свръзка, а след нас буквално тичаха тройка италианци и двойка германци, които очевидно искаха да ни изпреварят. Някъде до към 5-6 въже голямо надбягване падна, къде на френска свръзка, къде с минимум осигуряване всеки се бореше за първо място по тура. Естествено и ние не се давахме. После постепенно маршрутът си каза думата и останалите свръзки се върнаха. Ние регистрирахме няколко часа закъснение, тъй като между 6-то и 11-то въже объркахме тура, подведени от едната свръзка, която по-късно се върна. С известно нежелание и страхопочитание минахме нагоре по доста трудни пасажи, на места с нестабилни камъни и нищожни възможности за осигуряване... В оригиналния тур се включихме на 11-то въже, което се води ключово (6a), но всъщност беше доста лесно след това което катерихме до момента.
Нагоре маршрута стана доста френдли, тук-там клинове, а доста площадки са екипирани с по 2 болта (по-точно лонглайфа). Несъмнено това е едно от нещата, поради което маршрутът е привлекателен и има много изкачвания. Скалата е страхотен гранит и сцеплението с еспадрилите и ръцете е перфектно. По време на цялото изкачване нито една хватка не тръгна да ми се изплъзва. Времето беше хубаво, така че за него нямам какво да казвам.
Турът се води дълъг 21 въжета, но на практика ако се вържете след рапела от премката, както направихме ние и е препоръчително, до т.н. първо въже има още 3-4, които могат да се минат на френска свръзка. Още 4-5 се правят и по гребена на масива след края на тура, за да се достигне самия връх. На него има поставена остра четиристенна пирамида от метал, по-висока от човешки ръст.
Изказваме най-сърдечна благодарност на Мила Печенякова и Любо Илиев, които ни оказаха неоценима помощ с логистичната си подкрепа!
Бивакувахме на полянка под стената, над хижата Сас Фура - в нея нямаше места за нас. Изглежда резервации трябва да се правят дни преди изкачването, а не както ние опитахме от предния ден. По прогноза времето трябваше да е хубаво, но вечерта преди изкачването се опита да ни притесни с мъгла, облаци и каратък валеж.
По първите въжета на маршрута.
По средната част на стената (12-13-то въже). Страхотно катерене по перфектен гранит.
Нашето изкачване беше своево рода поклонение пред легендарния тур и Рикардо Касин, за чието изкачване Г. Ребюфа пише в „Звезди и бури”:
„И тук Рикардо Касин след блестящите си победи над Торе Триесте и северната стена на Чима Овест ди Лаваредо в Доломитите е привлечен от стената на Бадиле. Касин и другарите му Еспозито и Рати дошли най-напред, за да проучат стената, но започнали изкачването й, щом времето се оправило – на 13 юли 1937 година. В същият ден потеглят към основата на стената, макар и по друг маршрут, двата млади катерачи от Комо – Молтени и Валсеки. За покоряването на стената мечтаят много алпинисти.
Вечерта двете свръзки се събират на една малка площадка, където нощуват. На другият ден Молтени и Валсеки са изморени. Прекарали са дъждовните дни преди изкачването в х. Шора при тежки условия, като са спали в кухнята, защото не са имали ключ за спалнята, и са пестили храна, за да дочакат хубавото време.
Вечерта на втория ден катерачите бивакуват в подножието на голямата светла плоча. Нощта се оказва адска поради разразилата се буря. На третият ден скалата става невероятно трудна. В края на краищата упоритостта и изключителната издръжливост на Касин, Еспозито и Рати побеждават. В четири часа следобед петимата алпинисти излизат на върха, където бурята бушува със сляпа ярост.
Слизането се извършва по обичайният път откъм италианския склон. Той е лек при добро време, ала сега снежната виелица, брулещият леден вятър и побеснелите стихии го правят страшно труден. Почти веднага Молтени умира от изтощение. Останалите продължават с мъка, но когато най-сетне стигат до последната трудност – една малка каменна преграда, видимостта е толкова ограничена, скалите са навети със сняг и толкова еднообразни, че Касин се колебае, търси пътя ... Ако успеят да заобиколят този праг, планинарите ще бъдат спасени, хижа Джанети е съвсем наблизо. Касин се лута. Подир малко се връща. Четиримата алпинисти се събират на куп, тогава Валески, който не е забелязал, че другаря му е загинал, потърсва с поглед Молтени. Отгатва какво се е случило, проплаква и издъхва.
Както и други планини Бадиле взема кървав откуп от хората за победата им.”
Северната стена (в сянка), Северния ръб (в средата) и Западната стена (в слънце), снимани от долината Бондаска. Изходен пункт е селцето Бондо, което се намира само на няколко километра от италианската граница. точно на 1500 км от София с кола. В селцето има хубав и сравнително евтин къмпинг, в който може да се отседне преди и след изкачването. Подходът до хижа Сас Фура е около 2 ч 30 мин. С кола може да се "спести" около час (6 км). Таксата за вход в долината с автомобил е 12 франка или 9 евро.
Елица Павлова
Снимки: автора и Николай Петков
Добави коментар