В сайта постъпиха няколко инфрмации за голямо лятно активизиране на българските пещерняци в чужбина - в Украйна, Турция и Албания.

Българи в Оптимистическая

От Украйна се завърнаха българските пещерняци, които участваха в експедиция на Западноукраинския Съюз по хоризонтална спелеология в новите части на Оптимистична.

След като на връх Великден (28 април т. г.) българи и украинци откриха нов перспективен район в най-отдалечените части на пещерата, сега, в поредната си експедиция там, те поставиха начало на проучването му. Първите 5 километра вече са картирани.

Почти всички галерии са обсипани с уникални гипсови кристали, тънки гипсови игли по 25-30 см, гипсови минерализации, хеликтити. Невероятната красота и уникалността на вторичните образувания в новият район, наречен "45 години клуб Циклоп", се определя от украинските ни приятели, като най-красивата част от подземният свят на Украйна!

В шеги и закачки бяха разкопани три перспективни галерии и беше довършена "Магистрала Европа" (около 800 м). Благодарение на Вяра Маркова, Симеон Петров, Симеон Тонкин и Лазар Милчев пътя до подземния лагер вече е много по-удобен и по-бърз.

В експедицията участваха 9 пещерняци от клубовете "Спелео плюс" (организатор от българска страна), "Непиас" (Бургас) и "Протей" (Сливен).

Българи и украинци търсиха конкуренция на Вороня в Турция

От прелюбопитна, сложна и интересна експедиция се завърна 5-членен български екип, ръководен от Теодор Кисимов. Той е работил в продължение на три седмици в планината Ала Далар (Турция) заедно със свои колеги от Украйна.


В района се намира пропастта Кузгун (минус 1400 м), изследвана от украинците преди 4 г. Преди същинската част от начинанието под ръководството на Теодор Кисимов всички изкачват връх Ерджиас (3916 м) – за тренировка, тъй като експедицията се провежда на височина 2800-3200 м.

След това българо-украинският екип достига близо 3000 м с всичкия си багаж и работата започва. Основната цел е издирването на пещера, по-дълбока от Крубер-Вороня (последната е най-дълбоката известна до момента пещера в света, в която Теодор Кисимов и компания слизаха и проучваха през 2005 г.).

Има природни дадености и индикации, които дават основание да се смята, че именно на това място може да има и по-дълбока пещера от Крубер-Вороня.
„Става дума за огромна карстова площ – този материал се поддава на влиянието на водата, която е основна причина за образуването на пещери. В резултатът от експедицията в Турция бяха намерени продължения на три пещери. Преживяването и опитът бяха изключително ценни. Работата ни не изискваше само чисто пещернячески умения, а също добра планинарска подготовка и здрава психика.

Спелеоекспедицията в Турция щеше да е невъзможна без неоценимата подкрепа на Радослав Жечев, фирмата му „Жега” и фирма „Дуналайн”. Благодаря им от сърце, защото помогнаха да се сбъдене една наша мечта” - казва ръководителят на българския екип Теодор Кисимов.

За него и за останалите петима българи поканата да се включат в експедицията в Турция е голямо признание, тъй като колегите им от Украинската спелеологическа асоциация са едни от най-добрите в света.

Следващото предизвикателство пред Теодор Кисимов е личната покана от руска страна да участва в експедиция от средата на декември до средата на януари във втората по големина пещера в света – Снежная в Абхазия, дълбока 1750 м, разположена на височина 2400 метра над морското равнище. Ако успее да намери спонсори и да си осигури необходимите средства, той ще работи с най-добрите украински и руски спелеолози в търсене на продължения на пещерата.

Наши спелеолози в района на „Албанския Матерхорн”

За Албания отпътува 16-членна национална пещерна експедиция с ръководител Желязко Мечков. Главната й цел е продължване на българските проучвания в масива на връх Мая Арапит (2214 м) в централната част на Североалбанските Алпи.

Ще продължи изследването и картографирането на възходящата пещера Мая Арапит, където през миналата година бе достигната денивелация плюс 124 м. Ще бъдат проучени и 50-те вертикални пещери (пропасти) открити по същото време на платото над пещерата Мая Арапит (2100 м).

Пещерняците ще положат усилия да съединят някоя от пропастите на платото с по-ниско разположената пещера При евентуален успех дълбочината (денивелацията) на новообразуваната пещерна система ще надхвърли магическите 1000 метра и тя ще стане най-дълбоката пропаст в Аблания.

Надеждите са това да бъде първата открита и изцяло проучена от българи пропаст с подобна дълбочина и тя да се нареди в списъка на най-дълбоките пещери на планетата. Така би се сбъднала една отколешна , но непостигната досега мечта на две поколения български спелеолози.

Българската група ще се завърне в страната на 20 август.