1407.2008
След най-големия алпинист за всички времена – Райнхолд Меснер, който бе гост на Осмия международен фестивал на планинарския филм в Банско през м. г., за деветото издание на кинофорума се очакват нови световни знаменитости.
Две от тях са легендата Густав Тьони (Италия) или както беше прието да се нарича до неотдавна - Густаво Тьони, който представлява цяла епоха в ските, и мегазвездата на световния алпинизъм Кшиштоф Виелицки (Полша).
Густав Тьони
Само трима в историята на ските са успявали да станат носители на Голямата световна купа в три последователни сезона – Густав Тьони (1971, 1972, 1973 г.), Ингемар Стенмарк (1976, 1977, 1978 г.) и Фил Меър (1981, 1982, 1983 г.). Тьони печели трофея и през 1975 г. Освен него четирикратни носители на Големият глобус са само Пирмин Цурбриген и Херман Майер (единствен петкратен победител е Марк Жирардели).
Густав Тьони е роден на 28 февруари 1951 г. в немски говорещата италианска провинция Алто Адидже (Южен Тирол), в днешния ски-център Трафои от община Стелвио (Щилфс – нем.) в долината Вал Веноста (Виншгеу – нем.). Казва, че не помни кога се е качил на ски. Първата си победа в рамките на “Белия керван” постига в слалома през декември 1969-а, когато е едва 18-годишен, във Вал д’Изер (Франция).
През следващата вече има четири победи и девет подиума, като в крайното подреждане за Големия трофей е трети, само на 8 точки след първия Карл Шранц (Австрия). После идват годините на най-големите му триумфи, постигнати с ненадмината техника и елегантност, до която по-късно се доближават единствено Ингемар Стенмарк (Швеция) и Алберто Томба (Италия).
Смятан за най-големия италиански скиор за всички времена, Тьони има над 300 старта за Световната купа и 64 подиума (24 пъти е първи, 22 – втори, 18 – трети). Освен четирите си победи в генералното класиране и споменатото трето място през 1970 г., той е втори през 1974 г. и трети през 1976 г.
През 1972 г. на зимните олимпийски игри в Сапоро (Япония) завоюва златно отличие в гигантския слалом и сребърно в слалома. Сребърен медал получава и от слалома на следващите игри в Инсбрук (1976 г.). Четири пъти е световен шампион – в комбинацията през 1972 г. в Сапоро и през 1976 г. в Инсбрук, в слалома и гигантския слалом – през 1974 г. в Санкт Моритц.
Изявен слаломист, Тьони – за разлика от редица други “тесни специалисти” – участва и в единствената по онова време скоростна дисциплина – спускането (Супер-Г влиза в програмата през 1982 г.). През януари 1975 г. сътворява една от най-големите сензации в ските. Той тръгва по знаменитото трасе Щрайф в Кицбюел само няколко минути след легендарния спускач Франц Кламер, смятан за безспорен фаворит. И едва не му отнема победата, финиширайки само на една стотна от секундата след него, която се равнява на изоставане от 25 см при постигнатата скорост от 130 км/ час. Това събитие вдъхновява италианският режисьор Дучо Тесара през 1981 г. да направи игрален филм с участието на Тьони, Антонела Интерленги и Саверио Валоне в главните роли.
Густав Тьони дълги години работа като треньор и технически консултант на италианските отбори по ски в алпийските дисциплини. От 1989 до 1996 е личен треньор на Алберто Томба, който в този период е най-голямата звезда на алпийските ски в света, печели многобройни победи за Световната купа и е три пъти олимпийски шампион през 1988 г. (Калгари) и 1992 г. (Албервил). Днес Густав Тьони се занимава с хотелиерски бизнес в родното си място Трафои.
През 1980 г. заедно с Ингемар Стенмарк и Фил Меър запали огънят на игрите в Лейк Плесид, а през 2006 г. вдигна олимпийското знаме при откриването на зимните игри в Торино.
Всъщност Тьони идва в България като официален гост на Фестивала в Банско и като участник в него. В зимната столица на България той ще представи програмата “Олимпийските звезди – филми за шампиони” ("Stelle Olimpiche, il cinema dei campioni - Olympic Stars, films of champions"). Тя е съставена от фондовете на най-големия по рода си в света Музей на планините в Торино. Съдържа игрални филми с участието на най-големите фигури в историята на зимните олимпийски игри – Соня Хени, Тони Зайлер, Карл Шранц, Жан-Клод Кили, Катарина Вит, Алберто Томба и Густав Тьони.
Уникалната подборка ще дойде в Банско след показването й в Олимпийския Музей в Лозана (Musée Olympique in Lausanne) и в т. нар. Дом на олимпийските игри в Албервил (Франция). По този начин Банско се нарежда сред световните зимни центрове не само със спортните, но и с културните събития, които се случват в него.
Кшищоф Виелицки
Към момента само 14 души са стъпвали на 14-те най-високи върха на Земята. Пети поред сред тях е полякът Кшищоф Виелицки – след Райнхолд Меснер (Италия), Йежи Кукучка (Полша), Ерар Лоретан (Швейцария) и Карлос Карсолио (Мексико). Но нито един от живите участници в тази престижна компания – дори самият Меснер – не може да се похвали с постиженията на Виелицки.
Той е автор на първите зимни изкачвания на първи, третия и четвъртия връх в света - Еверест (поставило началото на нова ера в алпинизма), Кангчендзьонга (8586 м) и Лхотце (8516 м, след солова атака и с ортопедичен корсет след претърпяна контузия в Гархвалските Хималаи, Индия). В актива си има първото в историята изкачване на осемхилядник (със слизане в базовия лагер) само в рамките на едно денонощие – на Броуд пик (8047 м) през 1984 г., за 20 часа и 20 мин. До Дхаулагири (8167 м, само за 16 часа) и Шиша Пангма (8013 м) стига сам, прокарвайки премиерни маршрути. Нов маршрут прокарва и на Манаслу (8163 м, с Александър Лвов и Лудвиг Вилчински).
Също сам атакува Гашербрум-2 (8035 м) и Нанга Парбат (8125 м). На Макалу (8462 м) и Гашербрум-1 (или Хидън пик, 8068 м) се изкачва в чист алпийски стил (както и на Нанга Парбат), а на Анапурна (8091 м) – по южната й стена, смятана за едно от най-големите предизвикателства в хималайския алпинизъм. Прави четири опита на К-2 (8611 м). Вторият е за първо зимно изкачване. При третия стига само на около 50 метра от върха. Успех постига заедно с италианците Марко Бианки и Кристиян Кунтнер по Японското ребро на северната стена през 1996 г.
Кшищоф Йежи Виелицки е роден на 5 януари 1950 г. в Шкларка Пшигоджицка. Завършил е Вроцлавският университет и по професия е инженер по електронно оборудване. Работил е във фабриката “Полски Фиат”, Биелско Бяла. От около 15 г. е собственик на фирмата “Химал Спорт”, която се занимава с производство и търговия на специализирана екипировка за алпинизъм и други екстремни спортове. Говори английски, италиански и руски.
Един от най-големите авторитети в света, през 2005 г. бе председател на международното жури за определяне носителя на наградата “Златния пикел”. Член е на изключително престижния Клуб на изследователите (The Explorers Club), който през 2006 г. му връчи най-голямата си награда – “Lowell Thomas Award”.
Петър Атанасов
Две от тях са легендата Густав Тьони (Италия) или както беше прието да се нарича до неотдавна - Густаво Тьони, който представлява цяла епоха в ските, и мегазвездата на световния алпинизъм Кшиштоф Виелицки (Полша).
Густав Тьони
Само трима в историята на ските са успявали да станат носители на Голямата световна купа в три последователни сезона – Густав Тьони (1971, 1972, 1973 г.), Ингемар Стенмарк (1976, 1977, 1978 г.) и Фил Меър (1981, 1982, 1983 г.). Тьони печели трофея и през 1975 г. Освен него четирикратни носители на Големият глобус са само Пирмин Цурбриген и Херман Майер (единствен петкратен победител е Марк Жирардели).
Густав Тьони е роден на 28 февруари 1951 г. в немски говорещата италианска провинция Алто Адидже (Южен Тирол), в днешния ски-център Трафои от община Стелвио (Щилфс – нем.) в долината Вал Веноста (Виншгеу – нем.). Казва, че не помни кога се е качил на ски. Първата си победа в рамките на “Белия керван” постига в слалома през декември 1969-а, когато е едва 18-годишен, във Вал д’Изер (Франция).
През следващата вече има четири победи и девет подиума, като в крайното подреждане за Големия трофей е трети, само на 8 точки след първия Карл Шранц (Австрия). После идват годините на най-големите му триумфи, постигнати с ненадмината техника и елегантност, до която по-късно се доближават единствено Ингемар Стенмарк (Швеция) и Алберто Томба (Италия).
Смятан за най-големия италиански скиор за всички времена, Тьони има над 300 старта за Световната купа и 64 подиума (24 пъти е първи, 22 – втори, 18 – трети). Освен четирите си победи в генералното класиране и споменатото трето място през 1970 г., той е втори през 1974 г. и трети през 1976 г.
През 1972 г. на зимните олимпийски игри в Сапоро (Япония) завоюва златно отличие в гигантския слалом и сребърно в слалома. Сребърен медал получава и от слалома на следващите игри в Инсбрук (1976 г.). Четири пъти е световен шампион – в комбинацията през 1972 г. в Сапоро и през 1976 г. в Инсбрук, в слалома и гигантския слалом – през 1974 г. в Санкт Моритц.
Изявен слаломист, Тьони – за разлика от редица други “тесни специалисти” – участва и в единствената по онова време скоростна дисциплина – спускането (Супер-Г влиза в програмата през 1982 г.). През януари 1975 г. сътворява една от най-големите сензации в ските. Той тръгва по знаменитото трасе Щрайф в Кицбюел само няколко минути след легендарния спускач Франц Кламер, смятан за безспорен фаворит. И едва не му отнема победата, финиширайки само на една стотна от секундата след него, която се равнява на изоставане от 25 см при постигнатата скорост от 130 км/ час. Това събитие вдъхновява италианският режисьор Дучо Тесара през 1981 г. да направи игрален филм с участието на Тьони, Антонела Интерленги и Саверио Валоне в главните роли.
Густав Тьони дълги години работа като треньор и технически консултант на италианските отбори по ски в алпийските дисциплини. От 1989 до 1996 е личен треньор на Алберто Томба, който в този период е най-голямата звезда на алпийските ски в света, печели многобройни победи за Световната купа и е три пъти олимпийски шампион през 1988 г. (Калгари) и 1992 г. (Албервил). Днес Густав Тьони се занимава с хотелиерски бизнес в родното си място Трафои.
През 1980 г. заедно с Ингемар Стенмарк и Фил Меър запали огънят на игрите в Лейк Плесид, а през 2006 г. вдигна олимпийското знаме при откриването на зимните игри в Торино.
Всъщност Тьони идва в България като официален гост на Фестивала в Банско и като участник в него. В зимната столица на България той ще представи програмата “Олимпийските звезди – филми за шампиони” ("Stelle Olimpiche, il cinema dei campioni - Olympic Stars, films of champions"). Тя е съставена от фондовете на най-големия по рода си в света Музей на планините в Торино. Съдържа игрални филми с участието на най-големите фигури в историята на зимните олимпийски игри – Соня Хени, Тони Зайлер, Карл Шранц, Жан-Клод Кили, Катарина Вит, Алберто Томба и Густав Тьони.
Уникалната подборка ще дойде в Банско след показването й в Олимпийския Музей в Лозана (Musée Olympique in Lausanne) и в т. нар. Дом на олимпийските игри в Албервил (Франция). По този начин Банско се нарежда сред световните зимни центрове не само със спортните, но и с културните събития, които се случват в него.
Кшищоф Виелицки
Към момента само 14 души са стъпвали на 14-те най-високи върха на Земята. Пети поред сред тях е полякът Кшищоф Виелицки – след Райнхолд Меснер (Италия), Йежи Кукучка (Полша), Ерар Лоретан (Швейцария) и Карлос Карсолио (Мексико). Но нито един от живите участници в тази престижна компания – дори самият Меснер – не може да се похвали с постиженията на Виелицки.
Той е автор на първите зимни изкачвания на първи, третия и четвъртия връх в света - Еверест (поставило началото на нова ера в алпинизма), Кангчендзьонга (8586 м) и Лхотце (8516 м, след солова атака и с ортопедичен корсет след претърпяна контузия в Гархвалските Хималаи, Индия). В актива си има първото в историята изкачване на осемхилядник (със слизане в базовия лагер) само в рамките на едно денонощие – на Броуд пик (8047 м) през 1984 г., за 20 часа и 20 мин. До Дхаулагири (8167 м, само за 16 часа) и Шиша Пангма (8013 м) стига сам, прокарвайки премиерни маршрути. Нов маршрут прокарва и на Манаслу (8163 м, с Александър Лвов и Лудвиг Вилчински).
Също сам атакува Гашербрум-2 (8035 м) и Нанга Парбат (8125 м). На Макалу (8462 м) и Гашербрум-1 (или Хидън пик, 8068 м) се изкачва в чист алпийски стил (както и на Нанга Парбат), а на Анапурна (8091 м) – по южната й стена, смятана за едно от най-големите предизвикателства в хималайския алпинизъм. Прави четири опита на К-2 (8611 м). Вторият е за първо зимно изкачване. При третия стига само на около 50 метра от върха. Успех постига заедно с италианците Марко Бианки и Кристиян Кунтнер по Японското ребро на северната стена през 1996 г.
Кшищоф Йежи Виелицки е роден на 5 януари 1950 г. в Шкларка Пшигоджицка. Завършил е Вроцлавският университет и по професия е инженер по електронно оборудване. Работил е във фабриката “Полски Фиат”, Биелско Бяла. От около 15 г. е собственик на фирмата “Химал Спорт”, която се занимава с производство и търговия на специализирана екипировка за алпинизъм и други екстремни спортове. Говори английски, италиански и руски.
Един от най-големите авторитети в света, през 2005 г. бе председател на международното жури за определяне носителя на наградата “Златния пикел”. Член е на изключително престижния Клуб на изследователите (The Explorers Club), който през 2006 г. му връчи най-голямата си награда – “Lowell Thomas Award”.
Петър Атанасов
Добави коментар