Ще се опитам да разкажа случилото ни се тези почивни дни на планина в Пирин.

Тръгнахме около 8 часа вечерта петък от София аз (Ралица), моят съпруг Ивайло и наши приятели Лети и Иво. Спахме на поляна преди Бъндерица на палатки, за да можем на следващата сутрин да тръгнем от х. Вихрен към Тевно езеро, по малко по-обиколен път през Василешки езера. На другата сутрин в 10.30 потеглихме с раниците, палатки и т .н. към Тевно езеро. Имахме информация, че заслонът там е малък и хората не са много приветливи и че е по-удобно да се спи на палатка - таксата била 1.50. В района на езерото пристигнахме около 19.30 - 20.00 часа. Не успяхме да се спасим от дъжда - изля се докато качвахме Мозговишка порта, но не за дълго.

Пристигайки се упътихме към една близка до заслона поляна, за да опънем палатките, преди да е заваляло отново. Аз се учудих, че наоколо няма и други палатки. Бяхме седнали и почивахме малко на поляната преди да започнем разопаковането. В това време към нас се упъти човек от хижата и аз лично очаквах, че идва да ни поиска таксата, която бях чула че се плаща.

Той ни попита какво правим и аз отговорих, че мислим да разпънем палатки - при което той отвърна да се махаме оттук и че не може да ги опънем. Показа документ, че е от парк Пирин. Ивайло поиска да види отблизо документа за имената му, на което той видимо се ядоса, другият Иво посегна към документа, но той го плесна през ръката - но все пак успяхме да прочетем името му Иван Дръков - доброволен сътрудник горско стопанство Пирин.

Вече видимо ядосан директно ни изгони 'като плъхове' - по негови думи, на което аз се възмутих и му казах, че това не е частна собственст и имаме право поне да седнем да починем след като сме ходили цял ден и сме изморени. Той тръгна и каза да ходим някъде, където да не ни виждат очите му.

Ние отидохме няколко възвишения по нататък, където нямаше видимост, за да не го дразним. Аз лично имах малко притеснение да не дойде отново, но решихме, че няма наблизо подходящо мясо за спане, а бяхме изморени, очакваше се отново да вали и решихме, че ако случая го налагаше може да ни състави акт. Признавам, че аз лично не съм наясно с процедурата в случа, а и този служител също не ни запозна. Но каквато и да е със сигурност последвалите събития са извън всякаква моя представа за законност и реакция от страна на нормални хора и все още ми изглежда пълен абсурд. Може би просто ние си мислим, че живеем в цивилизовано общество и тъй като хората, околко нас са нормални - не сме наясно с опасностите дори в планината, не откъм природни условия, а уви дори откъм хора, за мен лишени от човешки образ.

Малко по-късно хапнахме в една от 2-те ни палатки, беше почнало да вали и се изсипа страхотен дъжд. Когато излязохме видяхме че е било град и цялата земя е побеляла.Използвайки затишието, ние с Ивайло се преместихме в нашата палатка и се приготвихме да лягаме. Той беше доста изморен и почти заспал, а аз самата тъкмо влизах в чувала си. Видях, че последните снимки, които съм направила минути преди това навън малко преди да си легнем са от 23 часа.

По време на бурята имаше доста гръмотевици и изведнъж усетихме един доста силен удар върху палатката, след това още един, при което хукнахме навън. Аз реших, че е гръмотевица, после си помислих че може би са се съборили някакви големи камъни, получихме и 3-ти удар и когато Иво първи изхвърча от палатката е получил и удар по главата. С тояга. Вече бяхме навън, боси върху наслоения по земата град и обградени от 5 човека - въпросният Иван, който се оказа май хижар на заслона и 4 млади момчета с тояги. Ивайло имаше рана на главата, от която течеше за мен лично сериозно количество кръв и по дрехите, а те продължаваха да го удрят с тоягите и по главата. Аз се вкопчих в него, той едва си стоеше на краката и им казах да престанат и не виждат ли, че главата му е в кръв. На този Иван май не му беше достатъчно и пак се опитваше да го сръга с тоягата - но слава богу през мен като жена избягваха да удрят. После отидоха да се разпрвят по подобен начин и с Лети и другят Иво, който също получи удари с тоягите. След това ни юрнаха да събираме багажите и да се махаме надалече. Събрахме и натъпкахме, колкото се може по бързо в раниците. Аз бях сериозно притеснена, защото главата на Ивайло беше в кръв, едва стоеше на крака - беше полунощ, наблизо нямаше подходящо място за бивакуване дори, палатката едната бе със счупени рейки, а град отново беше запраскал. Направо се молех само да оцелеем до сутринта. Явно моята 'паника', а и молбите ми за 'милост' от тяхна страна имаха някакъв ефект - или прото вече си бяхме получили заслуженото, защото се 'смилиха' над нас и ни заведоха в заслона. Там Ивайло получи първа помощ от един ветеринарен лекар, промиха и превързаха раната на главата му - комоцио нямаше. Не посмяхме да кажем какво се е случило, защото явно повечето присъстващи в хижата си пиеха ракията заедно. Явно се симулира някакъв инцидент за злополука в нощта. Няма да изпадам в подробности за последвалите абсурди и подигравки от страна на този хижар. Бяхме съгласни с всичко, погрижиха се за нас и прекарахме нощта в столовата на земята с одеяла и чувалите. Просто дочакахме утрото притеснени и към 6 когато се просветли поехме надолу. Слязохме през хижа Демяница, като най-леко и после към пътя за Банско. Ивайло имаше и травма на крака от побоя, която също затрудняваше ходенето му и след около 7 часа успяхме да слезем. Първото, което направихме бе да се приберем колкото се може по бързо към София и Пирогов вчера вечерта. Слава богу счупвания и фатални последици се оказа че няма. Днес пак бяхме по лекари и оттук нататък ще предприемем каквото е възможно, за да не остане случилото се безнаказано. Всички, дори и органи на реда ни казват, че законово нямаме никакви шансове да получим справедливост и по-добре да реагиране в същия на хижаря стил. Но на нас ни се иска да вярваме, че в тази държава все има някакви законови начини за справедливост и че подобно поведение е осъдително и наказуемо.

И това се случва в едно толкова свято за нас място - планината.

Мослим да подаем сигнали на всички възможни места, защото ако не оцеляхме се опасявам, че подобен човек, на място като заслон, което е с цел да служи на туристите, е недопустимо по какъвто и да е било повод да застрашава човешкия живот. Явно той приема, като лична собственост земята и я защитава с колове и тояги, което не мисля че допустимо изобщо в един цивилизован свят.

Дори и в самата хижа той получи съвети, с кой да се свърже при нужда, ако евентуалну му създадем проблеми след подобен инцидент.

За подобно престъпление и варварство от хижар аз нито съм чувала, нито съм способна да проумея! Мисля, че трябва да направим всичко, за да спрем това безумие и да предпазим туристите - чухме, че това не е единичен инцидент!