Хронология на лагер-сбора в Памир

Ден по ден събитията между 16 юли и 12 август 2003 г., периодът в който се проведе лагер-сбора на разширения национален отбор подготвящ се за изкачване на вр. Еверест през 2004 г.

ХРОНОЛОГИЯ НА ЛАГЕР-СБОР “ПАМИР’ 2003”
16.07.2003 - 12.08.2003

Хронология се отнася за движението и действията на членовете на националния отбор (24 човека). Допълнителната група (12 човека) се ръководи от Костас Канидис. Въпреки неизбежното преплитане на действията и членове от състава на двете групи, хронологията проследява главно изкачването на алпинистите от националния отбор.

Има изготвени и височннни диаграми, които можете да видите тук.

Дата	Събитие
16.07.2003	20:30 ч.- групата от София отпътува за Истанбул с автобус на фирма МЕТРО. В Пловдив се присъединяват останалите участници и алпийската група става 35 членна (24 алпинисти от националния отбор и 11 от допълнителната ).
17.07.2003	06 ч.- автобусът ни оставя на летище АТАТЮРК и след обстойни проверки на багажа, конфискуване на няколко бутилки газ, недопускане на кислородната бутилка и много разправии с охраната успяваме да наредим багажа в един от ъглите на огромното летищно хале. До 14 ч. някои отиват на разходка из града, други дремат до багажа. С полет от Германия към групата се присъединява Тервел Керелов (ставаме 36 човека). Успяваме да убедим представителите на компанията IKA багажът да се разглежда като групов (значително надхвърляме договорените 25+5 кг.), настава суматоха и полетът обявен за 15 ч. излита в 16:15 ч. Лети се на 11000 м. височина, дължината на полета е 4100 км., продължителността е 4 ½ ч., прелитат се 3 часови зони. В 23:45 ч. кацаме на летище МАНАС, което се намира на 40 км. от столицата на Киргизия Бишкек (бившият Фрунзе). Посрещнати сме от президента на фирма HORIZON TRAVEL, Сергей Воронин и натоварени на камиони КАМАЗ и УРАЛ. След около час пристигаме пред хотел САЛИМА в центъра на Бишкек.
18.07.2003	В 9 ч. провеждаме работна среща със Сергей Воронин и двамата ни гида Наил и Сергей. Определени са отговорници и помагачи по закупуването на храна и продукти от градския пазар. Обменяме долари за сомове (1$ = 43 сома) и до 14 ч. пазаруваме по списъка подготвен в България. Пред хотела всичко е натоварено в КАМАЗ’а, УРАЛ’а и един микробус. Между 16 ч. и 18 ч. обядваме, след което потегляме по дългия път към Ош. След около 2 часа навлизаме в планините през дефилето на р. Кара Балта и бавно закатерваме към прохода Туз Ашу (3586 м). Малко след полунощ достигаме прохода, завършващ с дълъг тунел, който преминаваме след известно чакане.
19.07.2003	Още през нощта УРАЛ’ът прегрява, прави се опит за поправка, но накрая КАМАЗ’ът закачва повреденото возило и керванът бавно продължава. Точно в 6 ч. сутринта, шофьорите заявяват, че са уморени и спираме на пътя някъде над Токтогулското водохранилище. Решаваме да прехвърлим целия багаж от прегрелия УРАЛ в КАМАЗ’а и 2 часа пренасяме и редим багаж. В 10 ч. в КАМАЗ’а върху раници и багажи се нагъчкваме 23 човека и бавно продължаваме напред. Пътят се ремонтира и на няколко места се налага да чакаме докато го отворят. В 21:30 ч., след 27 часа пътуване, пристигаме в гр. Ош и се настаняваме в санаториума “Дом отдыха”. Групата, пътуваща с микробуса, е пристигнала преди 4 часа.
20.07.2003	В 9 ч. отиваме на градския пазар и напазаруваме липсващите продукти, плодове и зеленчуци. Наемаме една УАЗ’ка, на която качваме поне 800 кг. багаж. Така КАМАЗ’ът, УАЗ’ката и микробусът са готови за път. Между 11 и 12 ч. търсим откъде да заредим нафта. Накрая от една къща изваждат 2 варела по 200 литра и напълват резервоарите ни. Нафта в Киргизия не се произвежда и трафиканти внасят това гориво от близкия Узбекистан. След около 1½ ч. возене спираме на превал (ок. 2400 м.) на Алайския хребет. В 16:30 ч. стигаме средата на пътя (ок. 132 км.) и обядваме в малък крайпътен оазис. Малко преди мръкване преодоляваме най-високия превал досега (Талдык, 3615 м.) и се спускаме към долината на р. Казыл-Су. Виждаме мощния Заалайски хребет, както и нашата цел- връх Ленин! В 23:45 ч. успешно акостираме на Лукова поляна (3820 м.). Настаняват ни в стационарни големи палатки. Микробусът пристига към 4 ч. сутринта, след много попътни повреди.
21.07.2003	След закуска разпределяме общите багажи и сортираме храната по групи. Оформя се голяма купчина. След обяд стягаме лични денкове. Повечето се разхождаме до Перевал путешествеников (4150 м.) за аклиматизация. Времето е нестабилно.
22.07.2003	Преди закуска всички минаваме на преглед при Карина (кръвно налягане, пулс, О2 сатурация). Към 10 ч. Тончо, Илиян - Малкия и Иван Темелков заминават да устроят предния базов лагер АВС (4300 м.) на морената под върха. Пет коня с 390 кг. багаж са натоварени и изпратени към АВС. Ски-групата се качва до около 4300 м. по една дълга пряспа и се спуска оттам. Времето е слънчево до около обяд, после се заоблачава и привечер превалява дъжд и суграшица. Между 16 и 19 ч. голяма част от групата повторно се разхождаме до Перевал путешествеников (4150 м.) и даже малко по-високо. Вечерта по случай изкачването преди няколко дни на 63-годишна японка сме почерпени с торта.
23.07.2003	Още от ранни зори ставаме да пакетираме храни и багажи, така че към 11 ч. 1100 кг. багаж чакат да бъдат натоварени на конете. Към АВС тръгват Марияна, Петя и групата на Костас без Тервел, Янко, Цайко и Калина. Пак минаваме на преглед при Карина, сериозни оплаквания няма. След обяд времето е облачно, често превалява и духа силно. Вечерта Тончо съобщава, че в АВС всичко и всички са пристигнали благополучно.
24.07.2003	Около 5 ч. групата на Тончо потегля към Лагер 2 за аклиматизация. Отборът от Лукова поляна ставаме в 6 ч. и до 7:30 ч. вече сме закусили. Оправяме общия багаж за товарене и последните напускат лагера към 9 ч. Времето е слънчево. За 40-60 мин. се достига до Перевал путешествеников. Малко след него някои от нас за първи път виждаме връх Ленин. Следва слизане към ледника Ленин и после се тръгва нагоре по самия ледник, чийто наклон е лек до умерен. Въпреки, че ледникът е доста нацепен, няколко пътечки се вият нагоре. Днес сме почти единствените, които се изкачват към предния базов лагер (АВС). Първите достигат до АВС (4300 м.) за 3 часа. Постепенно пристигат и другите и всички се заемаме с устройство на лагера и опъване на личните палатки върху морената. Забиваме българското знаме и лагерът се превръща в най-големия лагер в района.
25.07.2003	Днес почти всички тръгваме нагоре за аклиматизация. Ски групата стават към 3 ч. сутринта и към 5 ч. тръгват нагоре. Групата на Николай (без Мишо) тръгваме по маршрута към 8:30 ч. Групата на Запрян остава в АВС. От ABC до основата на стената се достига за около 40 мин. Следва изкачване по 25 м. стръмен участък, на който преди дни бяха опънали парапет, след което започват серпентини, които криволичат между множеството цепнатини, някои от които големи. Минава се по снежно-ледени мостове, много от които изглеждат доста несигурни. Повечето се движим с котки на свръзки по 2-3 човека вързани на 25-30 м. въже. Времето е хубаво, слънцето пече силно, но температурите са поносими. Лагер 2 (5300 м) (С2) се достига за около 4-8 часа, в зависимост от темпото, аклиматизацията и състоянието на маршрута. Мястото на С2 е променено след 1990, когато на мястото където се е правил традиционно пада голяма лавина и погребва 43 човека. Сега палатките се строят на 100-150 м по-високо, върху камъни в края на скално ребро. Подходящите места обикновено не са в изобилие, но след 1-3 часа работа и подравняване на морената, може да се оформи добра площадка. В момента (все още върховия сезон не е започнал) има 15 палатки. Около 18 ч. слънцето се скрива в С2 и температурите падат (19 ч. +2°С; 20 ч. -2°С).
26.07.2003	В С2 слънцето огрява към 06:30 ч. и температурата бързо се вдига. Групата на Николай и ски-групата се качваме за аклиматизация до характерно връхче по пътя за вр. Разделни (около 5800 м), слизаме до С2 и към обяд тръгваме надолу към АВС. На слизане срещаме Тончо, Иван Темелков, Илиян и Марияна, които се качват към С2. Времето е сравнително хубаво, но нестабилно. От С2 до АВС се слиза за около 2-3 часа пеша и за около 1-11/2 часа със ски. Слизането в топлия следобед е малък кошмар поради силно размекналия се сняг и увеличената опасност при преминаването на снежните мостове. Поради проблем с височината П. Петков е транспортиран с кон до Лукова поляна. Придружен е от Емил. Групата на Запрян се качва до С2, построява няколко палатки и се спуска обратно в АВС. На слизане, близо до предния базов лагер част от членовете на отбора намират човешки останки (една подбедрица с обувка, втора обувка, 2-3 раници и дрехи).
27.07.2003	Ден за почивка за всички, които се намират в АВС. Размотаване, пране, хранене на корем, снимки. Д-р Сълова измерва кръвно налягане, пулс, О2 сатурация на всички в АВС. Времето сутрин е слънчево, следобяд облачно, атмосферата като цяло е нестабилна. Тончо, Илиян, Иван Темелков и Марияна се качват в С3.
28.07.2003	Рано сутринта ски-групата тръгват нагоре към С2. По изчисленията, които направихме по карта и хронометър от АВС, скоростта на вятъра около върха беше 130 км/ч (± 10 км). На радиосеанса Тончо потвърждава, че метеорологичните условия на С3 са изключително тежки с ураганен вятър и че групата слиза към С2. Следобед завалява суграшица, която по-късно се обръща в сняг навсякъде. Вечерта Петко и Емил се връщат в АВС. Господин и Янко са в С3.
29.07.2003	Групата на Николай тръгва за С2 в 8:30 ч. Господин и Янко слизат надолу от С3. Ски-групата (без Жоро и Калина) се качват в С3 (6100 м). След снеговете през последните дни, цепките по ледника между АВС и С2 са се позатворили, така че опасностите поне не се виждаха така явно. След получената аклиматизация времето за качване без ски в С2 за някои членове на отбора намалява на 3 ½ ч. Следобед навсякъде вали сняг и бавно покрива всичко наоколо.
30.07.2003	Станимир, Ицо, Цайко и Милкана атакуват върха. Тръгват от 6100 м. между 09:00 и 10:00 ч, когато се вижда, че времето ще бъде хубаво. На върха по различно време следобед се качват всички. Станимир се спуска по пътя на изкачването със ски и се прибира в С3 към 18:00 ч. След кратка почивка, продължава надолу към С2. Ицо, Цайко и Милкана се прибират благополучно в С3 между 19:30 и 20 ч. Ники Диков не се чувства добре и слиза надолу. Групата на Николай се качва за 3-6 часа в С3 и построява 2 палатки. Тончо, Илиян, Иван Темелков, Марияна и Петя също се качват в С3, където са за втори път.
31.07.2003	Около 4 ч. сутринта, Тончо, Иван Темелков, Илиян, Марияна и Петя тръгват от С3 към върха. След като достигнат до към 6300 м., към 6 ч. се прибират обратно и съобщават, че вятъра по ръба е ураганен, мъглата е гъста и е страшно студено (в палатката в С3 по това време беше -10°С!). Групата на Николай се отказва от атака в този ден. Към 10 ч. времето се оправя, но никой не тръгва за атака поради късния час. Ицо, Цайко и Милкана слизат от С3 и достигат АВС към 14 ч. Към 19:30 ч. в С3 пристигат Господин и Янко, които след ½ час продължават нагоре за нощна атака. В 24 ч. се прибират обратно от около 6400 м. поради ураганен вятър и студ.
01.08.2003	Към 5 ч. времето е ясно и всички в С3 единодушно решават да атакуват. Голяма група от руснаци и корейци също се подготвят за атака. Николай, Боян, Дойчин, Мишо, Цвета, Ели, Тончо, Илиян, Иван Темелков и малко по-късно Марияна и Петя тръгват нагоре към 06:30 ч. Вятърът по ръба в ураганен, температурата според термометър изложен на вятъра е -25°С! Ели чувства измръзване на краката и ръцете и от около 6350 м. се отказва и слиза надолу. Групата от руснаци се отказва на около 6800 м. Боян и Иван Темелков се движат с бързо темпо и достигат върха в 11:30 (само за 5 ч!). Боян остава около връхната точка и изчаква Дойчин, който достига върха в 13:20 ч. Николай е на върха към 14:00 ч. Тончо, Илиян, Мишо и Цвета се качват на върха в 16 ч. Поради по-късното си тръгване, Петя и Марияна към 15 ч. са на 6700 м. Иван Темелков слиза в С3 към 15 ч. и продължава към С2, където преспива. Боян се прибира в С3 в 16:10 ч. (около 2 часа слизане), Дойчин в 17:30 ч., Николай към 18:30 ч. Цвета достига С3 към 21 ч и съобщава, че останалите които слизат се нуждаят от светлина и течности. Група алпинисти се подготвя и тръгва нагоре, но веднага след това към 21:30 ч всички се прибират благополучно. Групата на Запрян пристига в С3 в късния следобед и опъва 2 палатки. Господин и Янко слизат в АВС. Днес на върха се изкачват 8 българи.
02.08.2003	През нощта започва силен снеговалеж, който до сутринта натрупва в С3 над 50 см. Вятърът е много силен, особено по гребените на билата. При тези условия групата на Запрян се отказва от атака. На няколко пъти през деня вали сняг. Ели, Марияна и Петя остава в С3 за следващ опит. Николай, Дойчин, Мишо, Боян, Цвета, Тончо и Илиян тръгват надолу и по различно време достигат АВС. Ники Диков и Жоро очакват подобряване на времето в С2.
03.08.2003	През нощта продължава да вали сняг и на сутринта навсякъде има прясна снежна покривка с различна дебелина (в АВС около 15 см., Запрян съобщава от С3 за нови 70-80 см!). Облачността е ниска, през деня продължава да прехвърча сняг. В късния следобед Киро, Руми, Карина, Ели, Марияна, Петя и Жоро слизат в АВС. Запрян, Здравко и Иван Ненков остават С3, очаквайки подобряване на времето. Ники Диков продължава да чака в С2. През сателитен телефон Николай праща до Петър Атанасов и ФБАК съобщение за хода на експедицията.
04.08.2003	В АВС се събуждаме с 15-20 см. нова снежна покривка, ниска облачност и студ. Слънцето пробива от време на време, но атмосферата е нестабилна. В лагера ни идват руснаци, киргизи и казахи, които се интересуват от екипировка. Търговийката потръгва и се продадоха челници, обувки, щеки и т.н. В късния следобяд в АВС се прибират Запрян, Здравко и Иван Ненков. Ники Диков е в С2. Отново завалява сняг.
05.08.2003	Сутринта се събуждаме с нова снежна покривка, но поне небето е чисто и грее слънце. В 06 ч. Ники Диков тръгва от С2 към върха със ски. В 10:30 ч. е в С3. Вятърът в много силен. В 14 ч. се обажда от около 6750 м. и съобщава, че мръзне, но продължава. На върха е около 17 ч., със ски се спуска по пътя на изкачването и в 18 ч. се обажда от С3 (спускането от 7134 м до 6100 м продължило около 40 мин.!), след което слиза до C2, където остава да пренощува. Всички останали почиваме в АВС.
06.08.2003	Днес по план всички слизаме към ВС Лукова поляна. Сутринта прибираме палатките и пакетираме багажа. Ники Диков се прибира в АВС около 13 ч. Товарните коне пристигат около 14 ч. По различно време всички тръгват надолу и до към 22 ч. и последните пристигат на Лукова поляна. Времето през целия ден е променливо.
07.08.2003	Приготовления за отпътуване. След закуска Мишо измерва някои от телесните ни показатели (тегло, кожни гънки). Повечето сме отслабнали значително. След обяд д-р Карина Сълова измерва кръвно налягане, пулс, О2 сатурация. Следобед стягаме багаж, пълним денковете, мотаем се около палатките. За нас идват два камиона- КАМАЗ и ЗИЛ. Вечерта, юртата трудно побира 36-те българи, които до късно пием и се веселим по нашенски...
08.08.2003	Пътуване до Ош. Ставаме в 05:45 ч., подготвяме си личния багаж и натоварваме камионите. В 07:30 ч. вече закусваме. След това се събираме за групова снимка и в 08:30 ч. отпътуваме надолу. След няколко часа успешно преодоляваме прохода Талдык (3616 м). Пътуването върви добре до 14 часа, когато ЗИЛ’ът се поврежда и 2 ½ часа шофьорите го опрaвят. Тръгваме, но след 10 мин. отново спираме. Случайно минаващ УРАЛ на конкурентна фирма закача нашия ЗИЛ и ни дърпа около 5-6 км. После се налага претоварения ни КАМАЗ да дърпа ЗИЛ’а, но все пак в 18:30 ч. пристигаме в крайпътния ресторант-оазис на 132-и км. Обядваме. Тончо, Господин, Запрян и други наши патили “механици” се опитват да поправят ЗИЛ’а, но шофьорите му упорито се съпротивляват на експерименти, които никога не бяха правили, макар че за нашите това си е редовна практика. Междувременно, Таня - нашата готвачка се обажда в Бишкек и оттам организират от Ош към нас да тръгне друг камион. В 21 ч. КАМАЗ’ът заминава за Ош със 24 човека, останалите 14 оставаме в ресторантчето да чакаме идващия камион. Точно в 01:30 ч. този камион пристига, претоварваме багажа от ЗИЛ’а и в 02 ч. вече пътуваме към Ош. Умрели за сън пристигаме в санаториума в 05:30 ч. КАМАЗ’ът с 24-мата е пристигнал в Ош към 01 ч.
09.08.2003	Пътуване Ош - Бишкек. От 09 до 10 ч. закусваме, после оправяме багажите. Наемаме една ГАЗЕЛЬ и УАЗ’ка, където се натоварват хората, пътували със ЗИЛ’а. След кратък пазар, в 12 ч. потегляме към Бишкек. В 14:30 ч. спираме да обядваме и после продължаваме по пътя си. Към 18 ч. вече се движим покрай живописното Курпсайско водохранилище. След кратко спиране в гр. Каракол продължихме и спряхме край хан на брега на Токтогулското водохранилище, където зачакахме УАЗ’ката. След около час, въпреки че това возило не се появи, решихме да продължим. Около 04 ч. сутринта преодоляхме тунела на прохода Туз Ашу (3586 м.). На около 50 км. преди Бишкек ни настигна непозната ГАЗЕЛ’а, от която се разтовариха Тончо, Илиян, Господин, Янко, Тервел и Иван Темелков, чиято УАЗ’ка се беше повредила около мястото, където се беше повредил УРАЛ’ът на отиване. На стоп бяха спрели тази ГАЗЕЛЬ, която превозвала живи кокошки, така че беше ужасно вмирисана на курешки, чиято миризма се беше пропила дълбоко в багажа и дрехите на нашите спътници. Шестимата се разпределиха в останалите ни две возила. В 06:30 ч. все пак пристигнахме в хотел “САЛИМА”.
10.08.2003	Бишкек. Свободен ден, който всеки оползотвори за почивка, разходки и пазар в града. Вечерта организираме заключителна вечеря в парково ресторантче близо до хотела.
11.08.2003	Бишкек - Истанбул. В 07:30 ч. потегляме към летището с надеждата, че ще стигнем навреме предвид неволите ни от предните дни. Благополучно изминаваме последните 40 км. на киргизка територия и се разтоварваме на летище МАНАС. Започва дългата процедура по регистрация и теглене на багажа. В крайна сметка се оказа, че сме с 480 кг. свръхбагаж, за който след успешно проведените преговори и пазарлъци заплатихме 100$, вместо исканите около 1000$. В 11 ч. претъпканият ТУ 154 излита успешно и започва дългият полет към Истанбул. Кавказ е забулен в облаци и дори Елбрус не се вижда. Към 13 ч. турско време (+ 3 часа) се показва Истанбул, над който самолета прави заход откъм запад и меко се приземи на летище АТАТЮРК. Бързо уреждаме автобус да ни закара до автогарата, така че в 15:30 ч. се разтоварваме в офиса на фирма МЕТРО. До отпътуването на автобуса се мотаем и ядем в района на тази огромна автогара (твърди се, че е най-голямата в Европа). Точно в 20:30 ч. автобуса потегля към София. Претръпнали след возенето ни в руските возила през последните дни, условията в автобуса ни се струват супер луксозни, но дори и на това не обръщаме особено внимание, защото всички сме се унесли в мислите си за скорошната среща в близките си. По всичко личи, че експедицията отива към своя край.
12.08.2003	Около полунощ преминаваме през границата, за кратко спраме в ресторантче край Капитан Андреево, после в Хасково, Пловдив и в 06:30 ч. акостираме в София, изходната точка откъдето преди 28 дни тръгнахме към Памир. Посрещат ни почти същите приятели, които ни бяха изпратили. Разтоварваме багажа (денкът на Мишо по погрешка е бил разтоварен в Пловдив) и всеки поема по пътя за дома. В 11:40 ч Петър Атанасов е насрочил пресконференция в Прес-клуб “България” по повод пристигането на експедицията, на която участват Николай, Карина и някои други участници в лагера.