0306.2008
Италианецът Франческо Фази (Franceso Fazzi) и испанецът Санти Падрос (Santi Padros) пристигнаха в Непал в навечерието на тамошната нова 2065 година. След уреждане на формалностите в Катманду, на 14 април т. г. кацнаха в Лукла.
След четири дни трекинг организираха базовия си лагер на 4600 м. Още същия ден стигнаха до 5200 м. На следващата сутрин изнесоха багаж до 5500 м и се върнаха обратно, “за да сменят мръсните си чорапи” и да отдъхнат.
След един ден почивка отново тръгнаха нагоре с намерение да направят опит по класическия маршрут (по югозападния гребен, VI 5.9, 60 градуса на ледените участъци, 1500 м, Бари Бишъп, Майкъл Гил, Уоли Романис и д-р Майкъл П. Уърд, 14 март 1961 г.). Бивакуваха на 5500 м и нарекоха това място “Орловото гнездо” (по принцип се нощува на 5900 м). На следващия ден, след 7 часа катерене, стигнаха до върха. “Времето този ден беше фантастично” – отбелязва Санти.
След връщането в базовия лагер започнаха да обсъждат нов план. След оглеждане на Ама Даблам от всички страни решиха при следващия си опит да тръгнат към върха от запад. Намериха “пролука” между Японския маршрут 1985 г. (VI 5.7, 65 градуса, 1400 м, Ариаки-Сакашита) по западната стена и маршрута от 1980 г. (VI, 80 градуса, 1600 м, Фукушима-Като-Огава-Тераниши-Томика-Тсубаи), който започва от север, излиза на северозападния гребен и по западната стена стига до върха. Частта от стената между двата маршрута им даде възможност да предприемат атака по девствен терен.
На 30 април напуснаха базовия лагер. Със себе си взеха лека палатка, храна за четири дни и спални чували. Първият им бивак бе на 5350 м, под голям скален блок, който ги предпазваше от падащи камъни. На 1 май преодоляха първия участък, вървящ успоредно с Японския маршрут от 1985 г. В даден момент завиха наляво над един серак и бивакуваха за втори път. На следващия ден по време на 11-часово катерене попаднаха на микстов терен с трудност V/ V+. Поради височината и неблагоприятните атмосферни условия придвижването им нагоре бе много трудно.
През нощта наваля 15 см нов сняг, а температурата падна до минус 15 градуса по Целзий. “Стоплихме се, едва когато изгря слънцето – пише Санти Падрос. – Поредният ден бе дълъг и тежък – времето и дълбокият сняг забавяха нашето темпо. Първите 300 метра преминахме с едновременна осигуровка. На следващите 300 попаднахме на три микстови и пет ледени прага.
На 2 май вечерта, на залез слънце стигнахме до Ама Даблам. На следващия ден бяхме в базовия лагер, след слизане по класическия маршрут. Не намерихме информация някой да е опитвал да се изкачва по нашия маршрут. Нарекохме го “Free Tibet 2065” (V+, M5+, 80 градуса, 1500 м)” – завършва Санти Падрос.
След четири дни трекинг организираха базовия си лагер на 4600 м. Още същия ден стигнаха до 5200 м. На следващата сутрин изнесоха багаж до 5500 м и се върнаха обратно, “за да сменят мръсните си чорапи” и да отдъхнат.
След един ден почивка отново тръгнаха нагоре с намерение да направят опит по класическия маршрут (по югозападния гребен, VI 5.9, 60 градуса на ледените участъци, 1500 м, Бари Бишъп, Майкъл Гил, Уоли Романис и д-р Майкъл П. Уърд, 14 март 1961 г.). Бивакуваха на 5500 м и нарекоха това място “Орловото гнездо” (по принцип се нощува на 5900 м). На следващия ден, след 7 часа катерене, стигнаха до върха. “Времето този ден беше фантастично” – отбелязва Санти.
След връщането в базовия лагер започнаха да обсъждат нов план. След оглеждане на Ама Даблам от всички страни решиха при следващия си опит да тръгнат към върха от запад. Намериха “пролука” между Японския маршрут 1985 г. (VI 5.7, 65 градуса, 1400 м, Ариаки-Сакашита) по западната стена и маршрута от 1980 г. (VI, 80 градуса, 1600 м, Фукушима-Като-Огава-Тераниши-Томика-Тсубаи), който започва от север, излиза на северозападния гребен и по западната стена стига до върха. Частта от стената между двата маршрута им даде възможност да предприемат атака по девствен терен.
На 30 април напуснаха базовия лагер. Със себе си взеха лека палатка, храна за четири дни и спални чували. Първият им бивак бе на 5350 м, под голям скален блок, който ги предпазваше от падащи камъни. На 1 май преодоляха първия участък, вървящ успоредно с Японския маршрут от 1985 г. В даден момент завиха наляво над един серак и бивакуваха за втори път. На следващия ден по време на 11-часово катерене попаднаха на микстов терен с трудност V/ V+. Поради височината и неблагоприятните атмосферни условия придвижването им нагоре бе много трудно.
През нощта наваля 15 см нов сняг, а температурата падна до минус 15 градуса по Целзий. “Стоплихме се, едва когато изгря слънцето – пише Санти Падрос. – Поредният ден бе дълъг и тежък – времето и дълбокият сняг забавяха нашето темпо. Първите 300 метра преминахме с едновременна осигуровка. На следващите 300 попаднахме на три микстови и пет ледени прага.
На 2 май вечерта, на залез слънце стигнахме до Ама Даблам. На следващия ден бяхме в базовия лагер, след слизане по класическия маршрут. Не намерихме информация някой да е опитвал да се изкачва по нашия маршрут. Нарекохме го “Free Tibet 2065” (V+, M5+, 80 градуса, 1500 м)” – завършва Санти Падрос.
Добави коментар