В проведените на 10 април т. г. първи от девет години насам парламентарни избори в Непал имаше около 10 000 кандидати от 54 политически формирования. Но борбата се разгоря между трите основни партии.

Това бяха центристката Непалски конгрес, Комунистическата партия на Непал-обединени марксисти-ленинци и Комунистическата партия на Непал, представяща маоистките метежници, които над 10 г. водят въоръжена борба срещу официалната власт в Катманду.

Непалците масово се стекоха към урните, надявайки се, че изборите най-сетне ще сложат край на братоубийствата, които взеха около 13 000 жертви и сринаха страната. Въпреки заплахите от бомбени атентати много избиратели застанаха на опашка пред избирателните пунктове още в ранни зори. За охраната им се грижеха 60 000 полицаи и войници от армията на Непал. Но в труднодостъпните райони на страната хората – както обикновено – бяха оставени сами на себе си.

Системата за гласуване в Непал е толкова сложна, че крайните резултати от изборите бяха оповестени едва на 24 април. И така, бившите маоистки метежници спечелиха 220 места в конституционното събрание на Непал – т. е. два пъти повече от своя главен противник, партията Непалски конгрес, която ще има 110 мандата в 601-членното конституционно събрание, а Комунистическата партия на Непал-обединени марксисти-ленинци – 103.

Конституционното събрание трябва да изработи и да приеме новата конституция на страната, да ликвидира 240-годишната монархия и да изпълнява ролята на парламент през следващите две години. За републикански строй се обявиха всички главни партии. Някои лидери на Непалския конгрес и дори комунистите бяха склонни да приемат конституционната монархия, но кралят Гянендра стана толкова непопулярен, че в крайна сметка надделяха неговите противници.

Гянендра дойде на власт след трагедията в кралския двор през 2001 г. Тогава княз Дипендра застреля с автомат цялото кралско семейство, а след това се самоуби. Короната бе наследена от Гянендра, който веднага демонстрира стремеж към абсолютна власт. Но опитите му да я наложи се оказаха неуспешни. Нещо повече – преди две години избухнаха масови протести и той се отказа от плановете си. Премиерът Гириджа Прасад Коирала (Girija Prasad Koirala) подписа примирие с маоистите и започна подготовка за избори.

Според изказвания в последните дни на победителите от изборите на 10 април т. г., те нямат намерение да превръщат Непал в комунистическа държава и са решително за капитализъм.

В същото време, на 24 април т. г., кралската прес-служба в Катманду излезе с информация, която бе предадена от всички световни информационни агенции. Според нея “разпространяваните съобщения, че крал Гянендра има планове за бързо отстъпване на властта и напускане на страната са изцяло изфабрикувани и безпочвени”. Нека припомним, че в последните няколко седмици главно индийските средства за масово осведомяване твърдяха, че монархът и неговото обкръжение се готвят да емигрират в Индия.

Функционери на маоистката Комунистическа партия на Непал, която бе обявена за победител в последните избори на 10 април, подчертаха в отговора си на разпространената декларация, че разчитат Гянендра да се оттегли доброволно. Както вече стана дума, почти всички партии в Непал са против монархията, но най-шумно срещу нея се изказват маоистите. “Няма никакво значение къде ще живее – в Непал или в Индия. Възнамеряваме да обявим създаването на република и той трябва да приеме това решение” – каза на 25 април говорителят на маоистите Кришна Бахадур Махара (Krishna Bahadur Mahara).

Лидерът на маоистката Комунистическа партия на Непал Прачанда се обърна към бившия крал с предложение да си върви по живо, по здраво, ако не иска да му се случи нещо неприятно. “В историята има много примери на монарси, които са били сваляни, а след това е трябвало да бягат от страната. Дано това не се случи и у нас” – заяви той пред непалската телевизия.

Използвани са информации от Reuters и BBC News