2204.2008
Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson) изненадаха всички с чудесно и значещо твърде много изкачване в Скалистите планини (Rockies). Този път свръзката избра за своя цел северната стена на Маунт Албърта (Mt. Alberta).
Освен с впечатляващия си силует Маунт Албърта се отличава и с това, че към върха няма нито един лесен маршрут. Ако се вземе под внимание и дългият подход към подножието, всяко зимно изкачване се превръща в много сериозно катерачно приключение. Може би тъкмо поради това първото зимно изкачване на върха е направено едва през 2005 г. от Симпъл, Уолш и Славински (Semple, Walsh, Sławiński) по Японския маршрут.
Новият маршрут по северната стена не може да бъде формално признат за прокаран през зимата, защото бе преминат между 26 и 28 март (т. е. извън календарната зима), макар че условията бяха типично зимни.
Идеята за изкатерането по тази стена бе подхвърлена на Хаус и Андерсън от самия Бари Бланчърд (Barry Blanchard). Стийви и Винс започнаха придвижването си към основата на стената на 24 март с намерението да стигнат до хижата “Маккей” (McKay Hut) недалеко от върха, която е изходен пункт за Маунт Албърта. Но след 4 и половина часа пробиване на пъртина в изключително тежкия сняг двамата оставиха багажа си на мястото, до което бяха стигнали, и се върнаха при автомобила си.
Един ден по-късно те успяха да изнесат екипировката и храната си до хижата. Същият ден започнаха проучване на стената и намериха място, където можеха да организират рапел за спускане до основата й, а така също оставиха багажа си там.
Стийви и Винс стартираха в 04.30 часа на 26 март. След няколко рапела стигнаха до ледника под северната стена. Там се оказа, че Винс е загубил едното си сечиво по време на спусканията. За щастие, след дълго търсене двамата успяха да го намерят. Едва тогава пристъпиха към изкачването. Първото въже следва терен M5, а след това маршрутът стига до снежно-ледени полета, които извеждат до същинската част на стената. По тях алпинистите не използваха въже. Вързаха се едва след т. нар. Жълт пояс (“Yellow Band”, невероятно ронлив участък с жълтеникав цвят). След преодоляването на няколко дължини по този крайно неприятен терен Андерсън и Хаус стигнаха до ключовата част на маршрута.
Там той променя характера си и продължава по дълъг варовиков отвес. Двамата алпинисти решиха да го преминат 60 метра вдясно от съществуващия тур на Лоу-Глидън (Lowe-Glidden). Две въжета M7 и едно M8R/ X ги изведоха до снежен пасаж, където техният маршрут за момент се свърза със Лоу-Глидън. Винс и Стийви продължиха катеренето по ледено-микстов терен (въжета до M7). Липсата на подходящо място за бивак ги принуди да катерят в светлината на челниците до 01.00 часа след полунощ. Хаус си спомня: “ ... въжето с оценка M8 беше чудесно, но възможностите за осигуряване бяха мизерни”.
В този момент времето започна рязко да се променя. Започна да вали сняг, а непрекъснатите прашни лавинки предизвикаха намокряне на спалните им чували. Двамата дори обсъждаха възможността за отказване и траверс от стената до северозападния гребен. Но в крайна сметка решиха да продължат нагоре.
Сутринта на 27 март водачеството пое Винс (предния ден напред основно беше Стийви). Линията на изкатерване на няколко пъти се пресичаше с маршрута на Лоу-Глидън от 1972 г. По-лесен терен (до M6) ги изведе до върховото било, а след това – и до самия връх. За съжаление, деликатното придвижване по снежните козирки на билото и падналият мрак ги принудиха да бивакуват отново, треперейки от студ в мокрите чували, без гориво и без храна.
Следващото утро дойде с ярко слънце и им вдъхна сили и кураж за последната фаза на приключението. След няколко рапела стигнаха до основата на западната стена на Маунт Албърта, откъдето им предстоеше още придвижване до шосето, където бяха оставили автомобила си.
Това е едва третият маршрут по северната стена на Маунт Албърта и със сигурност е едно от изкачванията с най-висока стойност в цялата верига на Скалистите планини. Както се вижда, подготовката на Хаус и Андерсън за предстоящия си опит по западната стена на Макалу (8462 м) в чист алпийски стил е много солидна.
По “Alpinist”
Северната стена на Mt. Alberta (3619m), Canadian Rockies с маршрута на Anderson-House, WI5+ M8 R/X, 1000m
Освен с впечатляващия си силует Маунт Албърта се отличава и с това, че към върха няма нито един лесен маршрут. Ако се вземе под внимание и дългият подход към подножието, всяко зимно изкачване се превръща в много сериозно катерачно приключение. Може би тъкмо поради това първото зимно изкачване на върха е направено едва през 2005 г. от Симпъл, Уолш и Славински (Semple, Walsh, Sławiński) по Японския маршрут.
Новият маршрут по северната стена не може да бъде формално признат за прокаран през зимата, защото бе преминат между 26 и 28 март (т. е. извън календарната зима), макар че условията бяха типично зимни.
Идеята за изкатерането по тази стена бе подхвърлена на Хаус и Андерсън от самия Бари Бланчърд (Barry Blanchard). Стийви и Винс започнаха придвижването си към основата на стената на 24 март с намерението да стигнат до хижата “Маккей” (McKay Hut) недалеко от върха, която е изходен пункт за Маунт Албърта. Но след 4 и половина часа пробиване на пъртина в изключително тежкия сняг двамата оставиха багажа си на мястото, до което бяха стигнали, и се върнаха при автомобила си.
Един ден по-късно те успяха да изнесат екипировката и храната си до хижата. Същият ден започнаха проучване на стената и намериха място, където можеха да организират рапел за спускане до основата й, а така също оставиха багажа си там.
Стийви и Винс стартираха в 04.30 часа на 26 март. След няколко рапела стигнаха до ледника под северната стена. Там се оказа, че Винс е загубил едното си сечиво по време на спусканията. За щастие, след дълго търсене двамата успяха да го намерят. Едва тогава пристъпиха към изкачването. Първото въже следва терен M5, а след това маршрутът стига до снежно-ледени полета, които извеждат до същинската част на стената. По тях алпинистите не използваха въже. Вързаха се едва след т. нар. Жълт пояс (“Yellow Band”, невероятно ронлив участък с жълтеникав цвят). След преодоляването на няколко дължини по този крайно неприятен терен Андерсън и Хаус стигнаха до ключовата част на маршрута.
Там той променя характера си и продължава по дълъг варовиков отвес. Двамата алпинисти решиха да го преминат 60 метра вдясно от съществуващия тур на Лоу-Глидън (Lowe-Glidden). Две въжета M7 и едно M8R/ X ги изведоха до снежен пасаж, където техният маршрут за момент се свърза със Лоу-Глидън. Винс и Стийви продължиха катеренето по ледено-микстов терен (въжета до M7). Липсата на подходящо място за бивак ги принуди да катерят в светлината на челниците до 01.00 часа след полунощ. Хаус си спомня: “ ... въжето с оценка M8 беше чудесно, но възможностите за осигуряване бяха мизерни”.
В този момент времето започна рязко да се променя. Започна да вали сняг, а непрекъснатите прашни лавинки предизвикаха намокряне на спалните им чували. Двамата дори обсъждаха възможността за отказване и траверс от стената до северозападния гребен. Но в крайна сметка решиха да продължат нагоре.
Сутринта на 27 март водачеството пое Винс (предния ден напред основно беше Стийви). Линията на изкатерване на няколко пъти се пресичаше с маршрута на Лоу-Глидън от 1972 г. По-лесен терен (до M6) ги изведе до върховото било, а след това – и до самия връх. За съжаление, деликатното придвижване по снежните козирки на билото и падналият мрак ги принудиха да бивакуват отново, треперейки от студ в мокрите чували, без гориво и без храна.
Следващото утро дойде с ярко слънце и им вдъхна сили и кураж за последната фаза на приключението. След няколко рапела стигнаха до основата на западната стена на Маунт Албърта, откъдето им предстоеше още придвижване до шосето, където бяха оставили автомобила си.
Това е едва третият маршрут по северната стена на Маунт Албърта и със сигурност е едно от изкачванията с най-висока стойност в цялата верига на Скалистите планини. Както се вижда, подготовката на Хаус и Андерсън за предстоящия си опит по западната стена на Макалу (8462 м) в чист алпийски стил е много солидна.
По “Alpinist”
Северната стена на Mt. Alberta (3619m), Canadian Rockies с маршрута на Anderson-House, WI5+ M8 R/X, 1000m
Добави коментар