2502.2008
На 23 февруари 2008 г. група алпинискти от клуб “Млад дихател” след изкачване на вр. Вихрен по Джамджиевия ръб започва спускане по летния път към Кутело. На около 30 м под върха Димитър Гуцев (36 г.) се подхлъзва и пада около 200 м по склона. Независимо от тях група от Благоевград тръгнала към Кончето оказала се много близко до тях, виждайки нещастието се притичат на помощ.
Сред тях е Павел Тодоров - планински спасител от Благоевград.Той втори достига до момчето и установява следните травми: черепно-мозъчна травма с кръвоизлив на тила, охлузни рани с кървене по лицето и губене на съзнание. В ЦДП на ПСС сигнала се получава в 15:15 от Д. Алексов - учасник в групата. Уведомена е и база Банско. Павел Тодоров се опитва да убеди групата да започнат импровизиран транспорт надолу за среща с планиските спасите от Банско, но безуспешно. Правят се консултации с лекар.
Пострадалият е увит с 2 бр. фолио и якета. Направена е палатка и е прибран в нея. В 16:35 от Банско тръгват 9 души планински спасители разделени на групи. Първата група от трима души достига до тях в 19:30 и потвърждава тежкото състояние на момчето. След нова консултация с лекар в 20:40 се започва транспорт надолу. Втората група от 4 души прави пъртина и установки в снега за оформяне на трасето на транспорта. Третата група от 4 души прави път от Казана надолу, където после посреща другите. Четвърта група с лекар ги чака на пътя с линейка и необходимото оборудване за това състояние.
През цялото време транспорта на пострадалия се провежда в много трудни теренни условия и се насочва по радиостанциите и с помощта на светлинни сигнали. В 00:50 групата е на Бъндерица, откъдето линейката откарва пострадалия в болницата в Разлог.
Изтгочник: ПСС
Към информация за инцидента в сайта на АК "Млад дихтел":
http://www.mlad-dihatel.com/news.php?idnoticia=187
Сред тях е Павел Тодоров - планински спасител от Благоевград.Той втори достига до момчето и установява следните травми: черепно-мозъчна травма с кръвоизлив на тила, охлузни рани с кървене по лицето и губене на съзнание. В ЦДП на ПСС сигнала се получава в 15:15 от Д. Алексов - учасник в групата. Уведомена е и база Банско. Павел Тодоров се опитва да убеди групата да започнат импровизиран транспорт надолу за среща с планиските спасите от Банско, но безуспешно. Правят се консултации с лекар.
Пострадалият е увит с 2 бр. фолио и якета. Направена е палатка и е прибран в нея. В 16:35 от Банско тръгват 9 души планински спасители разделени на групи. Първата група от трима души достига до тях в 19:30 и потвърждава тежкото състояние на момчето. След нова консултация с лекар в 20:40 се започва транспорт надолу. Втората група от 4 души прави пъртина и установки в снега за оформяне на трасето на транспорта. Третата група от 4 души прави път от Казана надолу, където после посреща другите. Четвърта група с лекар ги чака на пътя с линейка и необходимото оборудване за това състояние.
През цялото време транспорта на пострадалия се провежда в много трудни теренни условия и се насочва по радиостанциите и с помощта на светлинни сигнали. В 00:50 групата е на Бъндерица, откъдето линейката откарва пострадалия в болницата в Разлог.
Изтгочник: ПСС
Към информация за инцидента в сайта на АК "Млад дихтел":
http://www.mlad-dihatel.com/news.php?idnoticia=187
Показани от 1 до 2 от 2 (1 страници)
2 коментар(а)
Ето коментара на една приятелка, присъствала на събитията, която ме помоли да пусна следния неин коментар:
За мен е изненадващо че в тази статия не се споменава групата в която бях аз: Павел Тодоров, Камен Кръстев, Димитър Алексов и Васил Марков.
Ние бяхме спряли на премката на Кутело и Вихрен и наблюдавахме слизащата по ръба на вихрен група.
След падането до Митко достигна пръв Вишан, няколко секунди след него Павел и Камен, аз и М.Алексов останахме на прямката на Кутело за да се свържем с ПСС. Сигналът беше подаден минута след инцидента, в 15,15ч.
Павел и Камен провериха пострадалия, свалиха раницата му,завиха го с чувал. Междувременно Тони и Енчо достигнаха до мястото на инцидента. Раницата на Тони остана в горната част на ръба.
Поставихме пострадалия на шалте, завит с два чувала. Камен започна да изравнява площадка за палатка, Вишан се присъедини към него. Васко се качи да свали раницата на Тони. Д.Алексов през цялото време поддържаше контакт с ПСС. Започнахме подготовка за пренасянето на Митко в палатката. По мое настояване преместихме Митко както е на шалтето във спален чувал, така че да можем да затворим ципа на чувала и да го изолираме максимално от вятъра. Така опакован местенето не беше съвсем рисковано и го прехвърлихме в палатката. Вътре с него влезнаха Тони и Енчо, а другите направиха заслон от увеличаващият се вятър. Преди преместването Павел разговаря с доктор Карина Сълова, по нейно ръководство направи преглед който затвърди убеждението на групата, че без носилка свалянето е силно рисково. От ПСС настояваха да започнем сваляне, но ние бяхме абсолютно против. Напълно невярна е информацията в сайта на ПСС, че Павел се е опитвал да убеди групата да свалим пострадалият сами.
Първият от спасителите, който достигна до групата, разпореди веднага да се вдигаме, че започва сваляне с палатка. Влезе в палатката и като видя състоянието на пострадалият си промени мнението, извика носилка. Основната група на ПСС успя много бързо да достигне до нас, някъде към 19ч. Но поне час отне подготовката за свалянето. Слизането беше затруднено от много мекият сняг в долният казан. Всичките мъже се включиха в придвижването на носилката.
За мен лично оцеляването на Митко е цяло чудо, след гледката на търкалящото му се тяло през камъни и лед, с раница на гръб. От далече се виждаше поне 20 метрова кървава диря над тялото. За щастие търкалянето спря в една навявка на склона. Котките му бяха паднали, а на главата си не носеше каска.
Таня Кръстева
Ама така ми писна вече, че нямам думи. Първо - стига вече с тия неверни информации. Завили го били с 2 броя фолио, моля ви се! Разлика между фолио и пухен чувал правите ли?? Второ - пространното писание на Таня. Специално я помолих да пропусне абсолютно излишната и неинформативна част с кървавата диря, с аргумента, че човекът има и родители, които може да прочетат това нещо. Но не, много по-важно е да споделим в безграничното интернет-пространство, колко сме били впечатлени и поразени от тази незабравима гледка. Абе вие виждали ли сте майка да се притеснява за живота на детето си?? Вие нормални ли сте изобщо?? Форумите и коментарите пращят от хора, които нямат нито акъл, нито съвест, нито срам. Човекът е в болница и не допускат никого на свиждане. Дали най-приятното за родителите му, които не могат да го видят, е да прочетат, как и по какво се е търкалял и колко кръв е останала по пътя? Пожелавам ви мнооооого яки нерви, ако не дай си Боже някой ден се окажете в подобно на тяхното положение и сте заобиколени от мелачки на форуми като вас. Надявам се да съм събудила някакво чувство за срам у вас най-сетне.
Добави коментар