В неделя (10 февруари 2008 г.) Боян Петров - Съни и аз (Николай Петков) преминахме висулката която се намира в дясната част на Черната скала. Това доколкото е видимо наоколо с просто око е единствената висулка в долината, разбира се с изключение на творението на Иван Масларов до хижата, което той също нарича висулка:-)

Преди около 2 години Никола Леваков и Тако Младенов направиха тура "You can't do it", който катери леда в този улей, но в първите си 20-тина метра минава по скалата на няколко метра вдясно от въпросната висулка.

Естествено е при подобни образувания в различните сезони и месеци ледът да натича по различен начин. В момента имаше да виси от малко таванче малка висулка, която бутнахме в долната и изтъняла част, а до нея има натечена колонка, която съвсем изтънява в долната си част, със сечивото се пробива цялата и страна и кънти като камертон.

В началото отдясно скалата е надвесена и там може да се сложи малък френд, след това се достига тованчето. От него акробатично се излиза отвън на леда и следва трудничко измъкване на отвесната част на леда. До тук бих дал категория WI5+ - пасажът е къс, като има няколко пристъпвания по скалата, но сечивата се ползват главно по леда (т.е. не е драй-тулинг т.д.к.:-)

Ледът нагоре е тънка кора върху скалата, съвсем лек диагонал надясно. Тук-там се продънва, но не може да се каже че се катери по скала, винаги има късче лед където да се копне... Излиза се на удобна площадка леко вдясно, където се прави осигуровка - на клеми и френдове. До тук около 20 м. По това въже използвахме 4 ледени клина и 2-3 френда.

Нагоре въжето следва улея, който на места е отвесен и там леда е дебела кора върху скалата. Като цяло лесно въже, отвените прагове са може би WI3/WI4. Осигуровка на ледени клинове и евентуално може да се използват 1-2 френда в горната по-лесна част. С 50 метра се достига до първия клек, разположен и висящ "отляво на борд". Последните метри на това въже са по самия улей, който в тази си част е с такъв наклон, че предполага лавинна опасност (при нас такава нямаше). В случай че има опасност от лавина, осигуровката трябва да се направи на първия скален бастион отляво и да се търси възможност да се спусне рапел (информацията ни от Никола Леваков е, че те са се върнали с рапели, но ние не намерихме клиновете - не сме ги и търсили). Може да се катери и по ръба на улея отляво.

От осигуровката на клека пресякохме улея (около 10 м) надясно, малко нагоре излязохме на ръба, и от там със 100 м траверс по обрасъл с клекове склон се достига до съседния улей. Без да се развързваме слязохме по него и си стигнахме до раниците - преценихме че липсва лавинна опасност. В други условия обаче най-вероятно това ще е твърде опасно.

Този улей между другото става да се пусне със ски и би бил много интересен, защото е доста тесен и има 2 малки скални прагчета. Надолу се разширява.

Подход

Достигането до висулката, която се намира доста високо, може да стане директно от хижата по улея който се спуска в тази част на стената на Черната скала. Това обаче е хазартно мероприятие (поради лавинната опасност), затова бих препоръчал подхода от Първа тераса. За целта се ходи по пътеката до началото на терасата, от там се пресича наляво до достигане на стръмната част на склона. От тук хоризонтално (и леко нагоре) се подсича обрасъл с клек склон. Прехвърля се малко ръбче и се озоваваме във въпросния улей. Тук има възможност да се ходи нагоре по него (около 80-100 м). Пресичайки го се озоваваме в основата на скалния праг, на който е натекъл леда. Ако има опсаност от лавини до тук може да се използва и осигуровка. В последните 200 м ние си сложихме котките, защото въпреки пухкавия сняг - около 10 см, отдолу имаше фирнована основа, която трудно се пробива с обувки и се хлъзга.

Площадката под скалите в основата на тура се формова добре в снега и мястото е много добре защитено от падащия лед и камъни - от улея и катерещия.

Новия тур или вариант се казва "I can direct".

Николай Петков






Общ поглед към двата съседни улея и висулката


Боян Петров по първо въже


Николай Петков по второ въже