Днес Аврам Аврамов – една от най-забележителните фигури в историята на българския алпинизъм, чества своя 75-годишен юбилей. По този повод от името на сайта му отправяме пожелания за много здраве и дълголетие.

Юбилярът е роден е на 6 февруари 1933 г. в село Дянково, Разградско. Със спорт започва да се занимава след завършване на основното училище, когато се записва да учи във Физкултурния техникум в Пловдив. Висшето си образование получава във ВИФ “Георги Димитров”, специалност “Туризъм и алпинизъм”.

Работил е като инструктор и дългогодишен директор на Централната планинска школа (ЦПШ) “Мальовица”. Има изключителни заслуги за укрепването и популяризирането на това тогава единствено у нас училище по планинарство и алпинизъм.
Продължително време работи и в Софийския градски съвет на Българските професионални съюзи като завеждащ отдел “Физкултура, спорт, туризъм” и известно време в системата Българския туристически съюз като треньор по алпинизъм в тогавашната Републиканска комисия по алпинизъм (предшественик на днешната Федерация).

С алпинизъм започва да се занимава от 1950 г. Осъществил е многобройни трудни зимни и летни изкачвания в нашите планини. Неизменен участник е във всички зимни траверси на двата най-големи масива в България – Рила и Пирин. В резултат на един от тях загубва част от пръстите на краката си. Но това не му попречва да продължи заниманията си с този спорт.

От май 1961 г. е “Майстор на спорта” по алпинизъм, а от август 1964 г. – “Заслужил майстор на спорта”. Последното звание му е присъдено за изключителното изкачване по западната стена на връх Пти Дрю във Френските Алпи в свръзка с Георги Атанасов, което е първият голям международен успех на българския алпинизъм.

През 1961 и 1964 г. Аврам Аврамов е в състава на националния отбор по алпинизъм, който прави опити (вторият – успешен) за преминаване по знаменитата Безенгийска стена в Кавказ.

През 1967 г. е един от шестимата българи (заедно с Георги Атанасов, Енчо Петков, Ангел Петров, Сандю Бешев и Евгени Христов), които правят първо българско изкачване на връх с височина над 7000 метра – пик Ленин (7134 м) в Памир. Три години по-късно ръководи първото българско изкачване на най-високата точка на тогавашния Съветски съюз – пик Комунизъм (7495 м), също в Памир.

Алпийските постижения на Аврам Аврамов у нас и в чужбина, но преди всичко неговата принципност, последователност и чувството за справедливост се превръщат в главни предимства при избора му за ръководител на първата българска национална експедиция на най-високия връх в света – Еверест (8848 м) през 1984 г.

Тя действа по Западния гребен на върха. Този маршрут е един от най-известните и най-трудните в света. Преодолява местата, където настъпва сблъсък между топлите и влажни въздушни фронтове, идващи от Индийския океан, със сухите и студени маси откъм Тибет. Затова го характеризират крайно нестабилно време, с резки влошавания, ураганни ветрове и пълен комплект от снежни и ледени препятствия. От всички маршрути към осемхилядниците на планетата той единствен съдържа пасаж от V категория на височина 8750 м. Такава категория на такава височина са преминавали само трима словенци, един хърватин, един шерп (през 1979 г.) и петима българи (през 1984 г.):

13 май 1979 г. – Андрей Щремфель и Йерней (Нейц) Заплотник (Словения),
15 май 1979 г. – Стане Белак (Словения), Стипе Божич (Хърватска) и Анг Пху (Непал),
20 април 1984 г. – Христо Проданов (България),
8 май 1984 г. – Иван Вълчев и Методи Савов (България),
9 май 1984 г. – Николай Петков и Кирил Досков (България).

Това са и единствените хора в света, които са успели да се справят с “Жестокия път” по Западния гребен на Еверест. Българите Иван Вълчев, Методи Савов, Кирил Досков и Николай Петков първи в света правят цялостен траверс на масива – по два изцяло различни маршрута на качване и слизане. Американският траверс на Ансълд и Хорнбайн започва и свършва в Западния циркус, частта на изкачване и слизане до и от Западния циркус от и до базовия лагер на ледника Кхумбу е една и съща.

За постигнатите забележителни успехи в спорта Аврам Аврамов е удостоен с редица държавни и правителствени награди и звания:
- Герой на социалистическия труд (1984 г.),
- Орден “Народна република България – III степен,
- Орден “Девети септември”,
- Орден “Червено знаме на труда” – два пъти,
- Орден “Кирил и Методий” – I степен.

Той е “Заслужил деятел на Българския туристически съюз”, “Заслужил треньор”, “Почетен гражданин на София”.

Много пъти е избиран на ръководни длъжности в управителните органи на Българската федерация по алпинизъм. В периода 1976-1978 г. е председател на Треньорския съвет на Българската федерация по ориентиране. През 1993 г. е първият председател на регистрираната на 1 май с. г. като самостоятелно юридическо лице Българска федерация по ориентиране.

Аврам Аврамов в автор на забележителната книга – днес библиографска рядкост – “Еверест по Западния гребен” за първото българско изкачване на най-високия връх в света.

На многая лета, бачо Авраме!