Сбъдна се мечтата на няколко поколения алпинисти – за пълен траверс на всички кули от главното било на масива Серо Торе (Cerro Torre). Това стана с усилията на Роландо Гариботи (Rolando Garibotti) и Колин Хейли (Colin Haley).

Но нека спазим хронологията. В края на миналата година (за което писахме) италианците Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra), Алесандро Белтрами (Alessandro Beltrami), Мирко Масе (Mirko Mase) и Фабио Салвадеи (Fabio Salvadei) и свръзката Роландо Гариботи (Rolando Garibotti)-Ханс Джонстоун (Hans Johnstone) бяха спрени от лошото време във финалната част на начинанието, на Серо Торе – последната кула от траверса.

През януари т. г. Гариботи направи своя пореден опит. Този път негов партньор бе младият американец Колин Хейли. И всичко завърши с пълен успех. За първи път в историята, в рамките на само един опит, бяха изкачени всичките четири кулминации – Агуйя Щандхардт (Aguja Standhardt, 2650 м), Пунта Херон (Punta Herron, ок. 2780 м), Торе Егер (Torre Egger, ок. 2673 м) и Серо Торе (ок. 3102 м). При това в чист алпийски стил.

36-годишният Роландо (или Роло) Гариботи е роден в Аржентина, в семейството на емигранти от Италия. Вече доста години живее в Колорадо (САЩ). Той е един от най-резултатните катерачи през последните години, особено ако става дума за top-постижения в Патагония. Колин Хейли е на 23 г. и живее в щата Вашингтон. До този сезон е бил два пъти в Патагония. Най-доброто му изкачване бе през миналата година, когато заедно с Кели Кърдс (Kelly Cordes) направи първо повторение на комбинацията от маршрутите на Марсиньи-Перкин (Marsigny-Parkin) и на Ферари (Ferrari) по южната и западната стена на Серо Торе.

Двамата поотделно успешно действаха и в началото на този сезон в Патагония. Хейли реализира няколко интересни повторения (за които ще стане дума в разширена информация). А Роло, в компанията на друг от “постоянното присъствие” в района – Бийн Бауърз (Bean Bowers), наричан често “Мистър Патагония” (Mr. Patagonia), прокара нов маршрут по северното ребро на Фицрой (Fitz Roy или Чалтен, Chalten).

В мейл до редакцията на списание “Climbing” Гариботи написа: “По принцип гледам да държа за себе си моите планинарски постижения. Но този път, тъй като изкачването беше необикновено, с Колин решихме да напишем за всичко сами и чрез информацията от първа ръка да избегнем появата на евентуални грешки или недомлъвки”.

Ето написаното от двамата.

Траверсът на Торе
Аржентина, Патагония
Януари 2008 г.

Траверсът в масива Торе от север на юг се състои от изкачвания на Агуйя Щандхардт, Пунта Херон, Торе Егер и Серо Торе, което прави почти 2200 метра катерене по отвесен терен. Идеята за траверса се е родила в главите на италианците Андреа Сарки (Andrea Sarchi), Маурицио Джиарола (Maurizio Giarolli), Елио Орланди (Elio Orlandi)* и Ермано Салватера (Ermanno Salvaterra). Те правят няколко опита още през 80-те и в началото на 90-те години на ХХ век.

През 1991 г. Салватера заедно с Адриано Каваларо (Adriano Cavallaro) и Феручо Види (Ferruccio Vidi) прави първото изкачване на Пунта Херон по маршрут, който следва северния гребен – това е изключително красивият и естетичен “Spigolo dei Bimbi”.

В началото на 2005 г. Томас Хубер (Thomas Huber) и швейцарецът Анди Шнарф (Andi Schnarf) траверсираха от Агуйя Щандхардт до Торе Егер. В началото те имаха намерение да изкачат само Щандхардт по маршрута “Festervill”. Но на върха решиха да продължат към Торе Егер. Цялото им начинание, в стил light and fast, завърши за 38 часа, като слизането бе по “Tytanic” на Торе Егер.

През 2005 г. Салватера, заедно с Алесандро Белтрами (Alessandro Beltramim) и Роландо Гариботи, добави и последния елемент в тази катерачна мозайка, изкатервайки се на Серо Торе по премиерния маршрут “El Arca de los Vientos”**, който тръгва от Col de Conquest и стига до върха.

Познавайки всички етапи, Салватера, Белтрами и Гариботи се върнаха през 2006 г., за да опитат да траверсират масива изцяло. Но поради лошото време всичко приключи на Щандхардт. Неуморимият Салватера дойде отново през 2007 г. с Белтрами, Мирко Масе и Фабио Салвадеи. Този път те изкатериха Щандхардт по маршрута “Otra Vez”, чийто автор е Салватера, и през Херон и Торе Егер стигнаха до Col de Conquest. Оттам преминаха едно въже по Серо Торе, но ужасните метеорологични условия ги принудиха да се откажат.

В същия период на хубаво време Гариботи и американецът Ханс Джонстоун започнаха своя опит за пълен траверс от изкачването по “Festerville” на Щандхардт. След Щандхардт и Егер те също стигнаха до Col de Conquest. Оттам – чак до средата на горната част на “El Arca de los Vientos” на Серо Торе. И там бяха спрени от една снежна гъба...

Гариботи, който вече беше повторил поотделно всички части на траверса, реши да остане в Чалтен (Chalten) за още един опит. Пробва да се уговори с редица партньори – между тях бяга Бруус Милър (Bruce Miller) и Бийн Бауърз (Bean Bowers). Но в крайна сметка използва отварящия се прозорец хубаво време заедно с Колин Хейли. Хейли, който беше прекъснал следването си, за да остане по-дълго в Патагония, през миналата година с Кели Кърдс направи първо повторение на комбинацията от линиите “В търсене на изгубеното време” (“A la Recherche du Temps Perdu”) и горната част на “West Face” на Серо Торе [става дума за посочената по-горе комбинация от туровете на Марсиньи-Перкин и Казимиро Ферари – бел. прев.).

В средата на януари в Ел Чалтен (El Chalten) пристигнаха Алекс и Томас Хубер (Alex, Thomas Huber) и швейцарецът Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist)*** с намерението също да тръгнат по траверса. Когато на 21 януари 2008 г., в условия далеч от идеалните, Хейли и Гариботи започнаха траверса, братята Хубер и Зийгрист решиха да чакат подобряване на времето.

Хейли и Гариботи стигнаха до Щандхардт по “Exocet” (по всяка вероятност с този избор свръзката е искала да се възползва от факта, че Колин бе преминал маршрута през тази година, и това, че той е отличен катерач по лед – бел. пр.). На връхната точка бяха малко след полунощ и се спуснаха до премката Col dei Sogni – между Шандхардт и Херон. Тръгвайки оттам по “Spigolo dei Bimbi”, срещнаха слабо свързан със скалата скреж. Това ги принуди да преминат по свои варианти второто, третото и четвъртото въже. Забавени от неблагоприятните снежни условия и силния вятър, двамата бивакуваха под снежната гъба на Херон.

На 22 януари, при идеални условия, но необикновено уморени (по всяка вероятност след отравяне с въглероден двуокис в бивачното фолио), продължиха катеренето по Херон и Егер до Серо Торе. Поради силно заскрежаване по северния гребен свръзката отново трябваше да търси собствени варианти за преминаване.

Хубавото време предизвика неочаквано високи температури и когато двамата стигнаха до Col de Conquest, трябваше да търсят убежище от падащите ледени отломки. Поради тази причина около 17.00 часа спряха за бивак в една скална ниша.

Сутринта на 23 януари им донесе приятна изненада – ледената гъба, която беше спряла Гариботи и Джонстоун един месец преди това, беше се срутила.

В горната част на “El Arca de los Vientos” условията бяха по-лоши от тези през 2005 г. Хейли и Гариботи трябваше да чистят пукнатините от леда. Така също бяха принудени да забият един спит за ключовия пандюл, с който трябваше да минат встрани от поредната ледена гъба. Уморени от двудневното катерене и от не докрай добрите условия, в 17.00 часа стигнаха до връхната точка на Серо Торе по северната му стена и по последните няколко въжета от маршрута на Ферари по западната стена.

По естествен тунел в леда преминаха две дължини и стигнаха до началото на последното въже – място, имащо лоша слава, защото мнозина катерачи са се отказвали именно там. Гариботи, който вече го беше катерил, установи, че условията са значително по-лоши от преди. Последното въже изискваше титанични усилия за прокопаването на вертикален жлеб в леда. Тези 50 м представляваха изключително изпитание за психиката, защото липсваха възможности за някаква що-годе добра осигуровка.

Преминаването на първите 10 метра отне на Хейли един час и поради това беше взето решение за бивак под самия връх на Серо Торе в светлината на пълната луна.

След дългата и студена нощ “отпочиналият” Хейли поднови усилията си. През следващите два часа копа 20-метров тунел във върховата гъба, докато стигна до естествен проход. Около обяд на 24 януари двамата бяха на Серо Торе, като по този начин завършиха първия в историята “Патагонски траверс на мечтите”, с който са свързани имената на много алпинисти.

След къса почивка Хейли и Гариботи се спуснаха с рапели по маршрута “През компресора” (югоизточния гребен) и вечерта бяха в базовия лагер на ледника.

За да постигнат максимална скорост, Хейли и Гариботи така си бяха разпределили водачеството, че да могат да използват най-добре своите умения. Хейли “отговаряше” за ледените и снежно-ледените въжета. Гариботи – за скалните и скално-ледените. Вторият в свръзката се придвижваше със самохвати, носейки тежка раница. Водачът катереше с лека раница или пък я изтегляше с въже – в зависимост от трудността на терена.

Поради лошите условия двамата катериха по-бавно от очакваното. Затова стигнаха до Серо Торе без грам храна. И двамата смятат, че ако условията биха били по-добри, траверсирането би могло да се извърши и за по-късо време. Гариботи е на мнение, че трудностите по маршрута не са екстремни (ако се изключат последните въжета по “Ферари”, които изискват огромни усилия) и никъде не надхвърлят 5.11 или A1. Той твърди, че единствено метеорологичните условия са причина за досегашните неуспехи на толкова много свръзки.

Гариботи смята, че бъдещето на катеренето в Патагония не е в траверсите или във верижните (серийните) изкачвания, а в алпийския стил при повторението на големите маршрути от 80-те години – като тези на словенците Силво Каро (Silvo Karo) и Янез Йеглич (Janez Jeglič) по южната стена на Серо Торе или на тяхната диретисима по неговата източната стена.

Гариботи, който беше преследван от угризения на съвестта, че пречи на академичната кариера на Хейли, си отдъхна с облекчение, когато чу от устата на Хейли по време на бивака им в долината Торе (Torre Valley) думите: “Разбираш ли, траверсът на Торе е много по-готин от писането на курсова работа по минералогия”...

Хиляди благодарности на Маестро Ермано Салватера – за идеята, за насърчението и вдъхновяващия пример и за съветите му през последните 20 години.

Роландо Гариботи, Колин Хейли

Превод: Петър Атанасов

----------------------
* Приближение до личността на Елио Орланди – един от най-изтъкнатите италиански екстремни алпинисти, е филмът “Елегантната линия”, Италия, 2006, Елио Орланди, 19’ (“Linea di eleganza”/ “Line of elegance”), Italy, 2006, Elio Orlandi, 19’), който беше показан по време на Седмия международен фестивал в Банско през 2007 г. и на неотдавнашното Ехо от Фестивала в Полския Институт (София). В него е представен фантастичният нов тур по североизточната стена на Фицрой в Патагония, завършен на 7 февруари 2004 г.

** За него разказва едноименният филм “Серо Торе, сборището на ветровете”, Италия, 2006, Ермано Салватера, Роландо Гариботи и Алесандро Белтрами, 20’ (“Cerro Torre, el arca de los vientos”, Italy, 2006, Ermanno Salvaterra, Rolando Garibotti, Alessandro Beltrami, 20’), от програмата на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г. Филмът е показван и на различни места в България по време на кинопанорамите на планинарския филм – във Велико Търново, Сопот, Шумен, Варна, Стара Загора.

*** Щефан Зийгрист е автор и главен герой на филма “Пълнолуние”, Швейцария, 2006, Щефан Зийгрист, 43’ ("Harvest Moon", Switzerland, 2006, Stephan Siegrist, 43’) – за премиерата на швейцарската експедиция начело с едни от най-големите асове на съвременния екстремен алпинизъм по северозападното ребро на Тхалай Сагар (6904 м или 22 650 фута) в Гархвалските Хималаи, Индия. Този филм беше в конкурсната програма на Седмия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2007 г. Бе покзан и на неотдавнашното Ехо от Фестивала в София.