0801.2008
Уморена циганка гледа челядта си от 15 деца и си мисли: “Дали да ги изкъпя, или да си родя нови?” (Анекдот)
Аз не съм член на Федерацията по алпинизъм и катерене. Още по-малко – на нейните ръководни органи. Нямам какво да защитавам освен собствените си идеали. През целия си живот се занимавам с това, което вие наричате алпинизъм и катерене.
Според мнозина съм преуспял – майстор на спорта от международна класа съм, имам торба медали с различна стойност. Но от моята гледна точка (а за мене моето мнение е най-важно от всички) – все още съм много, много далече от идеала. Толкова, колкото и в началото на пътя ми. По-рано аз също разделях заниманията си и ги дефинирах с две понятия – алпинизъм и скално катерене. Гордеех се, че скалното катерене като вид спорт* се е родило в моята страна и че аз самият съм истински спортист, участващ в състезания, побеждаващ, заемащ призови места, получаващ награди, разряди и звания. Също както в останалите спортове. Когато времето на опиянението от постигнатото отмина и успях да погледна критично на себе си и на своите занимания, разбрах, че нещо не е както трябва и нещата въобще не стоят така.
Скалното катерене не се е родило през 1947 г., както твърдят историците на спорта, а е съществувало от незапомнени времена. Катеренето по скали е било предизвиквано от различни причини – военни, ловни, заради спорове, от любопитство, от желанието да провериш себе си или да докажеш нещо някому. Но от това същината му не се е променяла – хората са се катерили по скалите. Постепенно те започнали да създават и да подбират подходящи съоръжения, да прилагат начини за осигуряване, научили се да оценяват трудността на скалите. Но най-важното – научили се да се катерят. Всеки измислял нещо, което му позволявало да се открои, да изпъкне, да се прояви, да се отличи и да бъде различен от другите.
Някои катерели с горна осигуровка, но по супертрудни скали и за време. Някои – по предварително подготвени (преминати) маршрути с долна осигуровка. Мнозина смятали, че осигуровката трябва да се организира самостоятелно в хода на самото изкачване (в арсенала на катерачите се появяват клеми, френдове и пр.). Някои презирали осигуровката. Едни се катерили по къси и топли скали. Други – по дълги и много дълги маршрути. За едни катеренето по скалите било основна цел. За други – средство, позволяващо им при среща със скални участъци по време на изкачване в Планината, да ги преминават по-бързо и по-добре. И това не били всички направления в катеренето по скали. Но това били различните страни на едно явление – СКАЛНОТО КАТЕРЕНЕ ИЛИ КАТЕРЕНЕТО ПО СКАЛИ. Катерачи се наричали всички – и преодоляващите боулдъри, и катерещите километрови стени в големите планини.
И изведнъж през 1947-а им предлагат: “Давайте да се състезаваме!” Повечето катерачи извън пределите на Съветския съюз се отказват от тази измислица веднага и завинаги. Според статистиките със състезателно катерене (тогава наричано спортно) се занимават едва 5% от катерачите. Някои го възприемат – но това става едва в края на 80-те години на ХХ век. Мнението на повечето катерачи е: състезанията пречат на заниманията със скално катерене, подменят целите и смисъла (преодоляването на скалата се подменя от борбата със съперника за място на почетната стълбичка**). Състезанията ограничават и обедняват скалното катерене с въвеждането на ПРАВИЛА – от многобройните видове скално катерене с цел определяне на най-добрите при равни условия, на всички се предлага да се занимават само с две-три разновидности на катеренето (“скорост”, “трудност”, “боулдъринг” и само така, както е предписано от правилата), без да позволяват проявата на индивидуалност там, където най-много й харесва, накърнявайки свободата. А с появата на изкуствените скали и преместването на състезанията върху тях, се роди ново явление. Езикът ми не може да се изкриви и да го нарече скално катерене. При това състезателите-скални катерачи въобще не се катерят по-добре от останалите катерачи. Накарайте най-добрия между най-добрите състезатели (например Патси Усобиага) да повтори подвизите на Александър Хубер в преминаването на дългите (до 700 метра) надвесени участъци до 7b без никаква осигуровка. Или да премине като Дейв Маклеод маршрут 8b със самостоятелно организиране на осигуровките (при това Маклеод не се отказва от преминаването на 9а по подготвен маршрут). Но такива като Маклеод или Хубер не участват в състезания. Волфганг Гюлих се опита да стартира на състезания в СССР – и не му хареса, макар че се представи добре. Съсредоточи усилията си върху скалното катерене и постигна главозамайващи резултати – първи в света премина отначало 8с, а след това 9a. Първият и единствен човек в света, преминал 9b – Фред Раулинг, никога не е участвал в състезания! А преодоляването на свръхсложни отвеси със свободно катерене (Щефан Гловач, Курт Алберт, Лин Хил и много други)? Ами скоростните изкачвания по същите тези маршрути на големите стени (Хираяма-Флорин, “Носа” на Ел Капитан за два и половина часа при нормално време за изкатерване четири дни)? И т. н. И т. н.
Какво имаме ние? По пътя на селекцията за 70 години живот в изолация от света, възпитавайки у нас казармено послушание пред налаганото “отгоре” мнение и липса на собствено мнение (“Не се мъчи да изпъкнеш! Бъди като всички!”), ние бяхме докарани до състоянието без да мислим да маршируваме под строй в посочената посока. Желаещите да се движат по единично и в друга посока бяха вкарвани в строя – докато всички подобни желания се изпаряваха. Така беше навсякъде в живота. В областта на скалното катерене това се проявяваше така – ти или си състезател, смисълът на чиито занимания се свежда до състезания, разряди, заети места, рейтинги и прочие, или въобще не си катерач. И съотношението 5% състезатели и 95% катерачи у нас се обърна наопаки – 95% състезатели и 5% скални катерачи. Поради това, че катеренето у нас е спорт. Спортовете се управляват от спортни федерации, които са част от спортните комитети (така в постсъветското пространство се наричат държавните ведомства, които администрират спорта и са еквивалент на Държавната агенция на младежта и спорта или на едноименното министерство – бел. пр.). Те са длъжни да се отчитат с постигани резултати, с получени награди и заети места. Всичко останало, несвързаното със състезания катерене, не може да интересува спортната федерация, каквито и декларации да прави. Същото се отнася и за отговорника за състезателното катерене в Спортния комитет. Спортният комитет разпределя парите. А – както е известно – който плаща, той поръчва музиката.
Да, състезателното катерене се отдели от ЮИАА (Международния съюз на алпийските асоциации, т. е. Международната федерация по алпинизъм). На някои места се появиха федерации по състезателно катерене. Няма да споря за необходимостта от състезателното катерене въобще. Щом има хора, които се увличат от него – значи е необходимо. А вероятно и за самите “състезатели” това отделяне ще е от полза. Но при това положение кой ще се заеме с “не-състезателите”? Кой ще им оказва поддръжка? Кой ще ликвидира деформацията 5-95%? Федерацията по състезателно катерене? Дали ще й е до това? И нужно ли й е въобще (тя е създадена от състезатели и е за състезатели)? За пример погледнете сайта на Руската федерация по спортно катерене (Федерация скалолазания России). Почетете Устава на Федерацията. Къде там е казана поне една думичка за скалните катерачи не-състезатели? Няма. Защото скални катерачи не-състезатели в Русия практически няма. Това е плод на системата и резултат на нейната дейност. Затова и в името на Федерацията е пропусната важната дума СЪСТЕЗАТЕЛНО катерене.
В своята предизборна програма (“Задачите, стоящи пред Федерацията”) господин А. Печий обещава много. Ние сме свикнали преди всички избори да ни обещават рай на Земята – по-големи заплати, по-високи пенсии, жилища, намаляване на цените и т. н. Но ние знаем какво става след изборите, свикнали сме – никога не става по-добре, най-често – по-лошо. Защо политиците обикновено не изпълняват обещанията си? Как защо? Няма пари!
В крайна сметка, какво предлагам и защо пиша всичко това? След като така е станало, че различни хора влагат различни съдържания в едно наименование (“скално катерене”), то:
1. Необходимо е понятията да бъдат разделени и да бъдат въведени двата вече съществуващи термина – скално катерене и състезателно катерене.
2. За хармоничното и всестранно развитие на двете направления са необходими обществени организации, представляващи интересите и на едните, и на другите. И тъй като интересите са различни, и организациите следва да са различни.
3. Поради това състезателите имат право да създадат “Федерация по състезателно катерене на Украйна”.
4. Останалите катерачи имат право на самоопределение. Моето предложение е да останат в състава на Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна (ФАиСУ), създавайки в нея комисия, която да се занимава с не-състезателното катерене. Сред задачите на тази комисия трябва да фигурират популяризацията на не-състезателното катерене, поддръжка (информационна и материална) на всички негови разновидности във всичките им проявления, поощряване на инициативите, провеждане прояви – от масови (фестивали от типа на организираните по-рано от И. К. Кавер “Алпийски игри” с демонстрации на разнообразно катерене по естествени скали) до престижни и ексклузивни (експедиции и изкачвания в най-интересните катерачни райони на света). Защо не? Та във Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна (ФАиСУ) няма НИКАКВА граница между алпинизма и катеренето! И не е нужна.
С уважение:
Михаил СИТНИК, Одеса,
дисидент и вълк-единак
http://www.extremeua.com/rus/news/1132
----------------------
Това мнение е написано по повод заседанието на Комитета по спортно катерене при Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна (Комитет по скалолазания ФАиС Украины) и делегати на конференцията (т. е. общото събрание – бел. пр.) на ФАиС на Украйна.
По въпроса “За изменение на структурата на Комитета по спортно катерене” е взето следното решение:
1. Увеличава се съставът на Секретариата на Комитета по спортно катерене при Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна на 9 (девет) души.
2. В Комитета по спортно катерене при Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна се създават:
- дисциплинарна комисия,
- комисия по организацията и провеждането на състезания по катерене,
- комисия по развитието на катерачните райони и по изграждането на изкуствени катерачни стени.
3. В състава на Секретариата се въвежда представител на състезателите.
4. Избира за:
- председател на Комитета – А. Н. Печий,
- секретар на Комитета – Л. С. Герасимова,
- председател на Съдийската колегия по състезателно катерене – Л. Н. Самсонова,
- председател на треньорския съвета и старши треньор на националния отбор на Украйна по състезателно катерене – С. Н. Казбеков,
- председател на Дисциплинарната комисия - Л. В. Зимова,
- председател на Комисията по развитие на катерачните райони и по изграждането на изкуствени катерачни стени – А. Зилински,
- председател на Комисията по организация и провеждане на състезания – А. Лос,
- отговорник за уреждането на визи, за работа с посолствата и заявяването на спортисти за участие в състезания – Е. Садовский.
5. Изборът на представител на състезателите в Секретариата да се проведе по време на най-близкото състезание – в Харков през февруари, от състава на националния отбор на Украйна по състезателно катерене,.
6. Председателите на комисии да разработят Правилници за работа на комисиите и да ги внесат за утвърждаване от Комитета по състезателно катерене.
7. Председателите на комисии да сформират комисиите и да внесат съставите им за утвърждаване от Комитета.
6. Утвърждава състав на Треньорския съвет по спортно катерене от седем души: Серик Казбеков (председател), Михаил Шалагин (заместник-председател, треньор на младежкия национален отбор на Украйна по състезателно катерене), Н. М. Кудренко (град Никопол), О. В. Кисельова (град Макеевка), Г. И. Чуб (Киев), В. А. Маренич (Харков), М. А. Сосновских (Севастопол).
7. Утвърждава Съдийска колегия по състезателно катерене в състав от пет души: Л. Н. Самсонова (председател), Н. Лех (Макеевка), Н. И. Побережец (Кировоград), Л. В. Шумихина (Киев), Г. В. Кипоренко (Винница).
8. Възлага на Комитета да ходатайства пред Президиума на ФАиС на Украйна да утвърди структурата на Комитета по състезателно катерене на ФАиС на Украйна и неговия състав, а така също съставите на Съдийската колегия и Треньорския състав.
http://www.extremeua.com/rus/articles/245
Превод: Петър Атанасов
-----------------
* Склно катерене, или "скалолазание" на руски, което се използва тук, има известна разлика с българското понятие. Така например под "скалолазание" те разбират състезателната форма на катеренето, което първоначално по естетвени и разбираеми причини се е практикувало главно на скали (до около края на 80-те години на миналия век. (бел.ред.)
** В българската терминология тези две спортни форми на катеренето са разделени така: състезанието по катерене, при което се състезаваш с други състезатели, се нарича "състезателно катерене", а състезанието с трудностите на скалата се нарича "спортно катерене". (бел.ред.)
Аз не съм член на Федерацията по алпинизъм и катерене. Още по-малко – на нейните ръководни органи. Нямам какво да защитавам освен собствените си идеали. През целия си живот се занимавам с това, което вие наричате алпинизъм и катерене.
Според мнозина съм преуспял – майстор на спорта от международна класа съм, имам торба медали с различна стойност. Но от моята гледна точка (а за мене моето мнение е най-важно от всички) – все още съм много, много далече от идеала. Толкова, колкото и в началото на пътя ми. По-рано аз също разделях заниманията си и ги дефинирах с две понятия – алпинизъм и скално катерене. Гордеех се, че скалното катерене като вид спорт* се е родило в моята страна и че аз самият съм истински спортист, участващ в състезания, побеждаващ, заемащ призови места, получаващ награди, разряди и звания. Също както в останалите спортове. Когато времето на опиянението от постигнатото отмина и успях да погледна критично на себе си и на своите занимания, разбрах, че нещо не е както трябва и нещата въобще не стоят така.
Скалното катерене не се е родило през 1947 г., както твърдят историците на спорта, а е съществувало от незапомнени времена. Катеренето по скали е било предизвиквано от различни причини – военни, ловни, заради спорове, от любопитство, от желанието да провериш себе си или да докажеш нещо някому. Но от това същината му не се е променяла – хората са се катерили по скалите. Постепенно те започнали да създават и да подбират подходящи съоръжения, да прилагат начини за осигуряване, научили се да оценяват трудността на скалите. Но най-важното – научили се да се катерят. Всеки измислял нещо, което му позволявало да се открои, да изпъкне, да се прояви, да се отличи и да бъде различен от другите.
Някои катерели с горна осигуровка, но по супертрудни скали и за време. Някои – по предварително подготвени (преминати) маршрути с долна осигуровка. Мнозина смятали, че осигуровката трябва да се организира самостоятелно в хода на самото изкачване (в арсенала на катерачите се появяват клеми, френдове и пр.). Някои презирали осигуровката. Едни се катерили по къси и топли скали. Други – по дълги и много дълги маршрути. За едни катеренето по скалите било основна цел. За други – средство, позволяващо им при среща със скални участъци по време на изкачване в Планината, да ги преминават по-бързо и по-добре. И това не били всички направления в катеренето по скали. Но това били различните страни на едно явление – СКАЛНОТО КАТЕРЕНЕ ИЛИ КАТЕРЕНЕТО ПО СКАЛИ. Катерачи се наричали всички – и преодоляващите боулдъри, и катерещите километрови стени в големите планини.
И изведнъж през 1947-а им предлагат: “Давайте да се състезаваме!” Повечето катерачи извън пределите на Съветския съюз се отказват от тази измислица веднага и завинаги. Според статистиките със състезателно катерене (тогава наричано спортно) се занимават едва 5% от катерачите. Някои го възприемат – но това става едва в края на 80-те години на ХХ век. Мнението на повечето катерачи е: състезанията пречат на заниманията със скално катерене, подменят целите и смисъла (преодоляването на скалата се подменя от борбата със съперника за място на почетната стълбичка**). Състезанията ограничават и обедняват скалното катерене с въвеждането на ПРАВИЛА – от многобройните видове скално катерене с цел определяне на най-добрите при равни условия, на всички се предлага да се занимават само с две-три разновидности на катеренето (“скорост”, “трудност”, “боулдъринг” и само така, както е предписано от правилата), без да позволяват проявата на индивидуалност там, където най-много й харесва, накърнявайки свободата. А с появата на изкуствените скали и преместването на състезанията върху тях, се роди ново явление. Езикът ми не може да се изкриви и да го нарече скално катерене. При това състезателите-скални катерачи въобще не се катерят по-добре от останалите катерачи. Накарайте най-добрия между най-добрите състезатели (например Патси Усобиага) да повтори подвизите на Александър Хубер в преминаването на дългите (до 700 метра) надвесени участъци до 7b без никаква осигуровка. Или да премине като Дейв Маклеод маршрут 8b със самостоятелно организиране на осигуровките (при това Маклеод не се отказва от преминаването на 9а по подготвен маршрут). Но такива като Маклеод или Хубер не участват в състезания. Волфганг Гюлих се опита да стартира на състезания в СССР – и не му хареса, макар че се представи добре. Съсредоточи усилията си върху скалното катерене и постигна главозамайващи резултати – първи в света премина отначало 8с, а след това 9a. Първият и единствен човек в света, преминал 9b – Фред Раулинг, никога не е участвал в състезания! А преодоляването на свръхсложни отвеси със свободно катерене (Щефан Гловач, Курт Алберт, Лин Хил и много други)? Ами скоростните изкачвания по същите тези маршрути на големите стени (Хираяма-Флорин, “Носа” на Ел Капитан за два и половина часа при нормално време за изкатерване четири дни)? И т. н. И т. н.
Какво имаме ние? По пътя на селекцията за 70 години живот в изолация от света, възпитавайки у нас казармено послушание пред налаганото “отгоре” мнение и липса на собствено мнение (“Не се мъчи да изпъкнеш! Бъди като всички!”), ние бяхме докарани до състоянието без да мислим да маршируваме под строй в посочената посока. Желаещите да се движат по единично и в друга посока бяха вкарвани в строя – докато всички подобни желания се изпаряваха. Така беше навсякъде в живота. В областта на скалното катерене това се проявяваше така – ти или си състезател, смисълът на чиито занимания се свежда до състезания, разряди, заети места, рейтинги и прочие, или въобще не си катерач. И съотношението 5% състезатели и 95% катерачи у нас се обърна наопаки – 95% състезатели и 5% скални катерачи. Поради това, че катеренето у нас е спорт. Спортовете се управляват от спортни федерации, които са част от спортните комитети (така в постсъветското пространство се наричат държавните ведомства, които администрират спорта и са еквивалент на Държавната агенция на младежта и спорта или на едноименното министерство – бел. пр.). Те са длъжни да се отчитат с постигани резултати, с получени награди и заети места. Всичко останало, несвързаното със състезания катерене, не може да интересува спортната федерация, каквито и декларации да прави. Същото се отнася и за отговорника за състезателното катерене в Спортния комитет. Спортният комитет разпределя парите. А – както е известно – който плаща, той поръчва музиката.
Да, състезателното катерене се отдели от ЮИАА (Международния съюз на алпийските асоциации, т. е. Международната федерация по алпинизъм). На някои места се появиха федерации по състезателно катерене. Няма да споря за необходимостта от състезателното катерене въобще. Щом има хора, които се увличат от него – значи е необходимо. А вероятно и за самите “състезатели” това отделяне ще е от полза. Но при това положение кой ще се заеме с “не-състезателите”? Кой ще им оказва поддръжка? Кой ще ликвидира деформацията 5-95%? Федерацията по състезателно катерене? Дали ще й е до това? И нужно ли й е въобще (тя е създадена от състезатели и е за състезатели)? За пример погледнете сайта на Руската федерация по спортно катерене (Федерация скалолазания России). Почетете Устава на Федерацията. Къде там е казана поне една думичка за скалните катерачи не-състезатели? Няма. Защото скални катерачи не-състезатели в Русия практически няма. Това е плод на системата и резултат на нейната дейност. Затова и в името на Федерацията е пропусната важната дума СЪСТЕЗАТЕЛНО катерене.
В своята предизборна програма (“Задачите, стоящи пред Федерацията”) господин А. Печий обещава много. Ние сме свикнали преди всички избори да ни обещават рай на Земята – по-големи заплати, по-високи пенсии, жилища, намаляване на цените и т. н. Но ние знаем какво става след изборите, свикнали сме – никога не става по-добре, най-често – по-лошо. Защо политиците обикновено не изпълняват обещанията си? Как защо? Няма пари!
В крайна сметка, какво предлагам и защо пиша всичко това? След като така е станало, че различни хора влагат различни съдържания в едно наименование (“скално катерене”), то:
1. Необходимо е понятията да бъдат разделени и да бъдат въведени двата вече съществуващи термина – скално катерене и състезателно катерене.
2. За хармоничното и всестранно развитие на двете направления са необходими обществени организации, представляващи интересите и на едните, и на другите. И тъй като интересите са различни, и организациите следва да са различни.
3. Поради това състезателите имат право да създадат “Федерация по състезателно катерене на Украйна”.
4. Останалите катерачи имат право на самоопределение. Моето предложение е да останат в състава на Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна (ФАиСУ), създавайки в нея комисия, която да се занимава с не-състезателното катерене. Сред задачите на тази комисия трябва да фигурират популяризацията на не-състезателното катерене, поддръжка (информационна и материална) на всички негови разновидности във всичките им проявления, поощряване на инициативите, провеждане прояви – от масови (фестивали от типа на организираните по-рано от И. К. Кавер “Алпийски игри” с демонстрации на разнообразно катерене по естествени скали) до престижни и ексклузивни (експедиции и изкачвания в най-интересните катерачни райони на света). Защо не? Та във Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна (ФАиСУ) няма НИКАКВА граница между алпинизма и катеренето! И не е нужна.
С уважение:
Михаил СИТНИК, Одеса,
дисидент и вълк-единак
http://www.extremeua.com/rus/news/1132
----------------------
Това мнение е написано по повод заседанието на Комитета по спортно катерене при Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна (Комитет по скалолазания ФАиС Украины) и делегати на конференцията (т. е. общото събрание – бел. пр.) на ФАиС на Украйна.
По въпроса “За изменение на структурата на Комитета по спортно катерене” е взето следното решение:
1. Увеличава се съставът на Секретариата на Комитета по спортно катерене при Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна на 9 (девет) души.
2. В Комитета по спортно катерене при Федерацията по алпинизъм и катерене на Украйна се създават:
- дисциплинарна комисия,
- комисия по организацията и провеждането на състезания по катерене,
- комисия по развитието на катерачните райони и по изграждането на изкуствени катерачни стени.
3. В състава на Секретариата се въвежда представител на състезателите.
4. Избира за:
- председател на Комитета – А. Н. Печий,
- секретар на Комитета – Л. С. Герасимова,
- председател на Съдийската колегия по състезателно катерене – Л. Н. Самсонова,
- председател на треньорския съвета и старши треньор на националния отбор на Украйна по състезателно катерене – С. Н. Казбеков,
- председател на Дисциплинарната комисия - Л. В. Зимова,
- председател на Комисията по развитие на катерачните райони и по изграждането на изкуствени катерачни стени – А. Зилински,
- председател на Комисията по организация и провеждане на състезания – А. Лос,
- отговорник за уреждането на визи, за работа с посолствата и заявяването на спортисти за участие в състезания – Е. Садовский.
5. Изборът на представител на състезателите в Секретариата да се проведе по време на най-близкото състезание – в Харков през февруари, от състава на националния отбор на Украйна по състезателно катерене,.
6. Председателите на комисии да разработят Правилници за работа на комисиите и да ги внесат за утвърждаване от Комитета по състезателно катерене.
7. Председателите на комисии да сформират комисиите и да внесат съставите им за утвърждаване от Комитета.
6. Утвърждава състав на Треньорския съвет по спортно катерене от седем души: Серик Казбеков (председател), Михаил Шалагин (заместник-председател, треньор на младежкия национален отбор на Украйна по състезателно катерене), Н. М. Кудренко (град Никопол), О. В. Кисельова (град Макеевка), Г. И. Чуб (Киев), В. А. Маренич (Харков), М. А. Сосновских (Севастопол).
7. Утвърждава Съдийска колегия по състезателно катерене в състав от пет души: Л. Н. Самсонова (председател), Н. Лех (Макеевка), Н. И. Побережец (Кировоград), Л. В. Шумихина (Киев), Г. В. Кипоренко (Винница).
8. Възлага на Комитета да ходатайства пред Президиума на ФАиС на Украйна да утвърди структурата на Комитета по състезателно катерене на ФАиС на Украйна и неговия състав, а така също съставите на Съдийската колегия и Треньорския състав.
http://www.extremeua.com/rus/articles/245
Превод: Петър Атанасов
-----------------
* Склно катерене, или "скалолазание" на руски, което се използва тук, има известна разлика с българското понятие. Така например под "скалолазание" те разбират състезателната форма на катеренето, което първоначално по естетвени и разбираеми причини се е практикувало главно на скали (до около края на 80-те години на миналия век. (бел.ред.)
** В българската терминология тези две спортни форми на катеренето са разделени така: състезанието по катерене, при което се състезаваш с други състезатели, се нарича "състезателно катерене", а състезанието с трудностите на скалата се нарича "спортно катерене". (бел.ред.)
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
TOVA MI E IASNO , SAMO 4E IMA RAZLIKA V DEISTVITELNOSTA , TOVA KAKVO SE SLY4VA V RUSSIA I V BULGARIA , TOVA SE OTNASIA MOJE BI ZA HORA KOITO IMAT I POLY4AVAT FINANCOVA IZGODA OT TOVA.
Добави коментар