На 25 декември се навършиха 10 години от гибелта на Анатолий Букреев в масива на Анапурна. По този повод ви предлагаме една от многобройните статии написани от него – по всяка вероятност в края на 1996-а или в началото на 1997 година.

При първите изкачвания на осемхилядниците хората не са си представяли това да става без използване на кислород. Но първите изкачвания са били несравнимо по-трудни от тези, които се правят понастоящем по същите маршрути. Последните са до такава степен познати и отъпкани, че просто не си заслужава да се говори за това.

Ако внимателно се вгледаме в старите снимки на алпинистите, които са правили първите опити за стигане до осемхилядните височини на Хималаите, в тяхното облекло, в алпинистката им екипировка и кислородното оборудване в тези далечни години, то професионалният поглед веднага ще забележи разликата в трудността на изкачванията в онези далечни времена и съвременните.

На мене самия даже моите изкачвания без кислород ми се струват несравними с героичните усилия на Мелъри и Ървин или на Хилари и Тензинг при първото им успешно стигане до Еверест.

Индустрията, която произвежда съоръжения и облекла за алпинисти, прави огромни крачки в авангарда на човешкия прогрес. Всяка година се появяват нови модели височинни облекла и обувки, котки, сечива, палатки – всичко, което улеснява атакуването на големите височини. Новите изделия са много по-леки, по-сигурни и по-удобни, отколкото в отминалите времена. Те дори са в състояние да компенсират недостатъците в подготовката на някои съвременни алпинисти.

Сравнявайки днешната екипировка с тази от 30-те или даже от 50-те години на ХХ век, човек неволно изпитва преклонение пред силата на духа, пред физическата и психологическата подготовка на алпинистите от онези времена. Всеки отлично осъзнава на какви рискове са се подлагали нашите предшественици с тогавашната екипировка. Използването на кислород по онова време въобще не е компенсирало липсата на добра екипировка, отговаряща по качество на съвременната.

В днешно време са се изменили много неща в подготовката на алпинистите за изкачване на осемхилядните върхове, в провеждането на аклиматизацията. Опитните ръководители на експедиции се стараят грамотно да използват натрупания многогодишен височинен опит, предписанията на лекарите и съвременните продукти за хранене и в условията на големите височини.

Като цяло положително се е изменила и подготовката на шерпите и на височинните носачи. Тези работяги във височинните експедиции вече не се занимават само с пренасянето на товари до високите лагери. Днес те опъват парапети по маршрутите, което само пред пет години беше задължение на опитните алпинисти. Сега с фиксирани въжета се обработват всички участъци – и опасните, и безопасните, и стръмните, и полегатите. И всичко това – с цел да се улесни изкачването на технически и физически неподготвените хора, да се сведе до нивото на пребиваване в планински санаториум.


Преди пет години започна да се забелязва комерсиализация на изкачванията във високите планини. Именно тогава обилното опъване на парапети се превърна в мода. Цената на изкачванията на осемхилядниците рязко скочи. Високите планини се превърнаха в привилегия за богатите, но недостатъчно подготвени клиенти, водени от своите амбиции към върховете на личната слава. Тези хора не виждат разликата между своя Еверест и Еверест-а на Хилари и Тензинг.

Да, Еверест е един и същ за всички. Но пътищата за достигането му са различни. Рискът и опасността при изкачването на големите височини остават. Някои опасности са намалели, но други рязко са се увеличили.

В хода на цялата история на височинните изкачвания вниманието на хората и специалистите по медицина е било фокусирано само върху опасността при изкачването на големите височини без използване на допълнителен кислород. Но това е само едната страна на медала. Другата, невидимата страна – това е използването на допълнителен кислород от зле подготвени хора, разчитащи единствено на митичните възможности за изкачвания с използване на кислород.

Най-добрите алпинисти от 70-те и 80-те години на ХХ век разрушиха стереотипа на представите за кислородното оборудване като необходим атрибут в екипировката на тръгващите към най-големите надморски височини. Но остана представата за силата на допълнителния кислород. Тя наистина съществува. Но съществуват и многобройни опасности при използването на кислородно оборудване. Но, за съжаление, на тях се обръща малко внимание.

Някому това твърдение може да се стори абсурдно. Не мога да отрека, че използването на кислород значително улеснява изкачването на върхове над границата на 8000 метра. Но и допингът в обичайните спортове също улеснява постигането на високи резултати и прекрачването на границата на човешките възможности. И тъкмо в това се крие опасността от използването на допълнителен кислород.

Кислородът, както и допингът, помагат да се прекрачи допустимата граница на собствените възможности. Той може да помогне на всеки неподготвен за физическите и психическите изпитания човек лесно да влезе в ЗОНАТА НА СМЪРТТА. През последните години все повече хора вярват, че използването на кислород компенсира недостатъчната им подготовка. И това е огромна заблуда.

Мнозина от най-опитните шерпи, например, предпочитат да работят без използване на допълнителен кислород. Това ги отървава от множество усложнения и неприятности и на първо място – от КИСЛОРОДНАТА ЗАВИСИМОСТ. Те не изпитват страх, че могат да останат без кислород на голяма височина при повреда в кислородното оборудване. Освен това не трябва да носят допълнителни бутилки за собствените си нужди. Те работят изключително стабилно и без допълнителен кислород. Тази стабилност е обусловена от липсата на страх пред кислородната зависимост. Допълнителна увереност им придава наличието на резервен кислород, който присъства във високите лагери и е предназначен за медицински цели. Височинните носачи могат да го използват при заболяване. И точно действията без допълнителен кислород гарантират огромен резерв от сигурност по време на изкачванията.

Тези, които действат с употреба на допълнителен кислород, нямат такъв резерв. При тях всяко забавяне, всяко нарушаване на графика на изкачването, всяка повреда в кислородното оборудване или малките запаси от кислород могат да се превърнат в трагедия. В случаите, когато кислородът свършва, кислородната зависимост поставя участника в изкачването в ролята на риба на сухо. Прагът на сигурността се понижава, когато хората се надяват, че използването на кислород ще замени тренираността и силата на духа. За съжаление, на огромната мнима поддръжка на кислорода разчитат и опитни алпинисти, които водят след себе си неподготвени хора. Те, разбира се, отлично знаят, че ако попаднеш в истинска буря над 8000 метра, лесно ще пострадаш и че възможността да загинат вече е еднаква и за тези, които използват допълнителен кислород, и за тези, които не го използват. Но много по-големи шансове да оцелеят имат хората, които дълго време могат да се борят и да действат без кислород.

Използването на допълнителен кислород крие още една опасност – неспособността за реална оценка на ситуацията. Човек не може обективно да оцени своето самочувствие и своята работоспособност. Допълнителният кислород създава фалшиво усещане за сила у използващия го, като не му дава възможност своевременно да почувства началото и развитието на заболяването. Реалната оценка на собствените сили и предугаждането на кризата стават невъзможни. В тези ситуации кислородът е като допинга. Без разлика. Той е като катализатор, който позволява изгарянето на запасите от сила и ги изгаря много бързо, особено когато организмът е отслабен от прокрадващото се заболяване.

Потвърждение на всичко казано лесно се намира в разигралата се през 1996 г. трагедия на Еверест, в която бях участник. Ако запасите от жизнени сили са изчерпани, кислородът не може да помогне с нищо. Пример за това е ситуацията с Дог Хенсън на самия връх. Когато резервът от енергия е изчерпан, организмът най-напред спира да захранва полукълбата на главния мозък, предпочитайки да използва последните остатъци за работата на сърцето. Човек започва да извършва действия, които са напълно неадекватни на реалната ситуация. Например – да се разсъблича при температура минус 40 градуса по Целзий...

Енергетичните процеси с допълнителен кислород и без него протичат по различен начин. Ако подаването на допълнителен кислород рязко спре, организмът не успява да се приспособи към новите условия. За тази адаптация изминава безценно време. Организмът се преохлажда. Човек получава измръзвания, след които много трудно може да оцелее.

Невъзможно е да се отрича важността на използването на допълнителен кислород за медицински цели – при височинна болест или при рязко влошаване на общото състояние на голяма височина. В тези случаи кислородът е незаменимо лекарство.

Но все пак за всеки алпинист и за всеки човек, който се готви за изкачване, е далеч по-добре да се занимава с тренировки за обща физическа и функционална подготовка и да се подготвя за кислороден глад на голяма надморска височина, отколкото да се надява на големите, но много опасни възможности на допълнителния кислород. По никой начин не могат да се пренебрегват негативните последици от използването на кислород при изкачванията на големи височини.

За по-малко от един век в изкачванията на най-високата точка на планетата – Еверест, са се случили три главни събития.
Първото събитие – това е първото изкачване през 1953 г. на Едмънд Хилари и Тензинг Норгей с използването на допълнителен кислород.
Второто събитие – стигането до Еверест през 1978 г. от Райнхолд Меснер и Петер Хабелер без използване на допълнителен кислород.
Третото събитие – когато през 1980 г. Меснер стъпва на най-високата точка на планетата соло и без кислород.

Всички тези постижения са достойни за уважение, въпреки различните условия, при които са направени. В днешно време популярността на изкачванията на Еверест расте въпреки големите цени. Развива се комерсиалният алпинизъм. Хората тръгва към Еверест, за да проверят себе си чрез трудностите и височината. Но техният Еверест е значително по-лесен, по-достъпен и следователно – по-нисък, от този на Тензинг и Хилари. И въобще несравним с този на Меснер. Но за неподготвените хора той не е станал по-малко опасен. Тъкмо обратното.

Върху това следва да се замислят клиентите на комерсиалните експедиции, техните гидове и тези, които рекламират подобни изкачвания. Комерсиализацията на изкачванията доведе до там, че всеки метър по вертикала струва на участниците в тях повече от един долар. Използването на кислород стана изгодно за гидовете и за производителите на кислородно оборудване. Изгодно е и за тези, които рекламират и търгуват с подобни изкачвания.

Но дали това е изгодно за хората, които плащат луди пари, без да разбират опасността, с която ги заплашват изкачванията с допълнителен кислород?

Опитен гид срещу страшно много пари може да помогне на клиента да се изкачи до Зоната на смъртта, където много лесно може да умре. И ако не му стигнат собствените сили, никой не може да му помогне да се спусне надолу.

Митът за безопасността на подобни изкачвания е страшна заблуда за дилетанти. Той трябва да бъде развенчаван, а не да бъде подкрепян, рекламирайки достъпността на големите височини с използването на допълнителен кислород и с помощта на опитни шерпи и гидове.

Вече е невъзможно да бъдат спрени комерсиалните експедиции на Еверест. Но хората, тръгващи към най-високия връх на Земята, трябва да знаят, че 100-процентова гаранция за живота не може да им даде нито един гид. Ако някой предлага такава гаранция, зад нея се крият измама и мошеничество.

Митът за чудодейната сила на кислорода е изгоден за бизнеса на Еверест. Но е опасен за хората, които тръгват към върха. Не бива да се забравя, че последната дума винаги принадлежи на Планината.

Заради кислородната илюзия и измамата Високата Планина може да бъде жестока както към новаците, така и към опитните гидове.

***

Анатолий Николаевич БУКРЕЕВ (16 януари 1958-25 декември1997). Загива при опит за зимно изкачване на Анапурна (8091 м) в Непалските Хималаи. Майстор на спорта от международна класа (МСМК) от 1979 г., заслужил майстор на спорта (ЗМС) от 1991 г.

Има над 30 успешни изкачвания на върхове над 7000 м, 18 изкачвания – на върхове над 8000 м, от които четири на Еверест (8848 м).

Изкачил 11 от всичките 14 осемхилядника. Носител на званието “Снежен барс”.

Най-добрите му изкачвания:
- пик Победа (1988 г.),
- Средна Кангчендзьонга (8478 м, 1989 г.),
- траверс на Южна, Средна, Главна и Западна Кангчендзьонга (1989 г.),
- пик Победа през зимата (1990 г.),
- Мак-Кинли (6192 м, 1991 г.),
- западната стена Дхаулагири (8167 м, 1991 г.),
- Еверест (1991 г.).

Като гид е участвал в експедиции и е направил изкачвания (всичките – без кислород) на:
- К-2 (8611 м, 1993 г.), американска експедиция,
- Макалу (8486 м, 1994 г.), експедиция от Германия,
- Еверест (8848 м, 1995 г.), експедиция с участници от Боливия и САЩ,
- Дхаулагири (8167 м, 1995 г.), английска експедиция,
- Еверест (8848 м, 1996 г.), английска експедиция,
- Лхотце (8516 м, 1996 г.), американска експедиция,
- Чо Ойю (8201 м, 1996 г.), американска експедиция,
- Шиша Пангма (8013 м, 1996 г.), американска експедиция,
- Еверест (8848 м, 1997 г.), американска експедиция.

През 1995 г. прави зимен опит на Манаслу (8163 м) в състава на английски екип.
Консултант и главен треньор на индонезийска военна експедиция на Лхотце (8516 м), Броуд Пик (8047 м), Гашербрум (8035 м).

Награден с ордена “За лично мъжество” (1989) и с медала “Ерлиги Ушин”* (1998 г., посмъртно).

Букреев влезе в списъка на 10-те най-добри спортисти на Казахстан през ХХ век.

----------------------
Медалът “Ерлиги ушин” (“За мъжество”) е учреден през 1993 г. С него се награждават граждани за храброст и самоотверженост в екстремни условия, при спасяване на човешки живот (при пожари, стихийни бедствия и др.), в борбата с престъпността.

Оригинал:
http://www.mountain.kz/index1.php?p=publication_unit&aid=17

Превод: Петър Атанасов