“Бяхме на върховото било, което е дълго, а при лоши метеорологични условия става много опасно. Не стигнахме до главния връх на Дхаулагири, за което вече писах на своята страница”. Това заяви пред полските медии Кинга Барановска.

И продължи: “На една от предхождащите върха чучки (висотомерът ни показваше 8076 м) бяхме около пладне. Но нашите пресмятания ни показаха, че макар от върха да ни делят 100 м денивелация, стигането до него ще отнеме още поне три часа. Тръгнахме обратно в крайно трудни условия, защото започна поредното влошаване на времето. Ако бяхме продължили към върха, щеше да ни се наложи да бивакуваме принудително. Шведът Фредерик Ериксон имаше колебания дали да продължи нагоре, но само след няколко минути размисъл също пое надолу.

Когато кореецът стигна до това място, чу от своите двама шерпи, че това именно е “SUMMIT”. По всяка вероятност последните двама са искали да започнат слизане колкото се може по-скоро. Но кореецът изглеждаше страшно зарадван. Не зная дали не искаше да чуе, че това не е върхът, или наистина не чу какво му казахме, но ми се струва, че тъкмо той предизвика цялото объркване с твърдението, че всички сме били на върха.

Придвижването ни надолу, към базовия лагер, беше страховито... Продължи два и половина дни, макар че нормално отнема само един ден. Слизахме по страшно лавиноопасен терен, защото през първата нощ падна 80 см нов сняг. Дори веднъж попаднахме в обсега на лавина. Въздушната вълна от нея ни подхвана и ни запрати в опасна близост до една пукнатина. Додо няколко пъти падна от козирки. За щастие бяхме вързани. Цял половин ден се лутахме сред лабиринта от пукнатини малко преди базовия лагер. Просто имахме огромно щастие да се измъкнем”.

За Кинга Барановска и Додо Кополд не е никакъв проблем да кажат точно докъде са стигнали. Но мнозина други – както споменатия кореец – твърдят, че са били на Дхаулагири и го вписват в алпинисткия си актив, без да са помирисвали точката с надморска височина 8167 м.