В деня на народните будители 1 ноември в Черни Осъм се състоя възпоменателна програма в памет на учителя, алпиниста и човека Минко Занковски. Също така беше открит и паметен барелеф в създаденото от него Училище за планински водачи.

В програмата взеха участие Сандю Бешев, хор "Планинарска песен", ученици и приятели. Бяха прожектирани кадри от живота му.

Има хора, родени да даряват всяка минута от живота си на другите. Да посветят себе си на планината, училището, децата. Да отделят не една и две години ­ а целия си живот, младостта, умението си, сърцето си, душата си на другите, да бъдат и излъчват светлина. Съвременен вариант на будител бе Минко Занковски. Човекът, създал училище, във време, в което почти навсякъде, особено в малките селца, се затварят.

Минко Занковски  е човекът, който пишеше историята на образователното дело в Черни Осъм, защото: през 2000 година бе открито Националното училище за планински водачи; на 30 юни 2004 година бяха раздадени първите дипломи за средно образование в селото; 2005 година бяха раздадени първите свидетелства за професионални планински водачи в България.

Тези събития са незначителни за световната история, но големи и важни за Черни Осъм, за образованието в Троянска община, в Ловешка област, в България.

Защото успя през тези 7 години, откакто съществува училището, да направи от разглезените и капризни деца ­ зрели и отговорни (към другите и себе си) млади мъже и жени. Защото непрекъснато им създаваше трудности, но и ги учеше да се справят с всякакви ситуации в планините и живота и умееше да им се радва от сърце, да им казва добри думи, не защото трябва, а защото ги заслужават. И се гордееше с всичко това, но имаше право. Защото много от учениците на г-н Занковски вече разбраха, че професията им е трудна, отговорна и много красива. А когато нещата се правят и случват за първи път, те наистина са история. В това училище всичко е неповторимо, уникално. Той имаше рядката дарба да придава смисъл на нещата ­ малки или големи ­ и върна достойнството на учителската професия.

Животът му премина в постоянно търсене на единственото и истинското и той не допусна противоречие в стремежите си. Заедно с г-н Занковски и покрай него ние повярвахме в постижимостта на изключителното. Главното е кой колко крачки в посока нагоре може да направи вътре в себе си. Винаги е имало неспокойни търсачи, без чийто дух нещата са умирали.

Измина една скръбна, безкрайна и мъчна година без човека, който правеше светът по-добър, животът по-справедлив и озаряваше с огромното си човешко сърце всички ни! Почивай в мир!

От учителите, учениците и приятелите.