2510.2007
От 14 до 20 октомви т. г. в Гърция бе българска пещерна експедиция. В състава й бяха Кирил Данаилов, Димитър Дишовски, Любен Маринов, Цветан Паров и Петя Латинова от столичните клубове „Хеликтит” и „София”.
Към тях се присъединиха двама представители на Гръцката спелеоложка асоциация.
Целта на екипа бе да осъществи прониквания в две от най-дълбоките пропасти в света - Проватина и Епос. Те се намират край планинското селце Микро Папиго (Mikro Papigo, Малко Папиго), разположено в подножието на карстовото плато Aстрака, в планината Тимфи (2480 м), Северен Пинд, област Eпир, Северозападна Гърция.
Входът на Проватина е на 1810 м. Нейната дълбочина е минус 407 м. Първата част на спускането е в камбана (пропаст, в която въжето виси свободно и никъде на допира стените) от 158 м. Следва наклонен участък, покрит с вечен сняг, по който се слиза 16 метра. Идва ред на второто спускане в камбана от минус 218 м. На дъното има зала с малък наклон, в чийто край е и най-ниската част на пропастта.
След неколкочасов преход и изкачване на багажа с мулета, експедицията установи базовия си лагер на платото. Спускането в Проватина започна на 16 октомври по обед. Цветан Паров екипира първия отвес. По него се спусна Любен Маринов, който започна обработката на втората част на пропастта. Оказа се, че от повърхността и от пукнатини в стените се стича вода, която залива отвеса. Това бе следствие на поройните дъждове, изсипали се на платото в предишните 9 дни. Така екипирането и спускането на отвеса бе осъществено под душ от леденостудена вода.
След Любн Маринов на дъното стъпиха последователно Кирил Данаилов и Цветан Паров. Групата прикрепи националният ни флаг на предвиденото за това място. Започна по-трудната част на експедицията – изкачването към повърхността, под студените водни струи. Начело бе Цветан Паров, последван от Кирил Данаилов. Усилията, които хвърли, за да изкачи вторият отвес и охлаждането, го изтощиха и той бе принуден да престои няколко часа на снежната площадка. Гръцки и наши участници в експедицията се спуснаха до нея, за да му занесат сухи дрехи и спален чувал. Последните му осигуриха условия за по-бързото възстановяване.
Междувременно Любен Маринов излезе от пропастта. На 17 сутринта бе последван от Кирил Данаилов. Тежките условия и напредналото време позволиха на Петя Латинова и Димитър Дишовски, както и на двамата гръцки пещерняци, да спуснат само първия 158-метров отвес на Проватина.
Пропастта Епос е на 1850 м. Дълбочината и е минус 451 м. Има три отвеса (114 м, 130 м и 177 м), разделени от две площадки. Но първоначалният план за спускане в нея. В огромния й вход се стичаха водите на два потока, които обливаха 451-метровите отвеси. Освен това на платото започна да вали отново.
Екипът се завърна в страната на 20 октомври.
Експедицията бе осъществена със средства на участниците, с безценната логистична подкрепа от страна на Гръцката спелеоложка асоциация (ЕСЕ) и с помощта на спелеолозите Маркос Ваксенопулос и Костас Политоропулос.
Въпреки че не изпълни докрай плановете си, експедицията на платото Астрака е поредния успех на българските спелеолози в щурма им на световните бездни. Тя затвърждава постигнатите в последните години резултати - спускането в осмата в света пропаст Чехи-2 (минус 1533 м) в Словения, изследването на най-дълбоката пропаст в Азия – ЕГМА (минус 1429 м) в Турция през 2004, спускането до сухото дъно на най-дълбоката пропаст в света Крубер (Вороня, минус 2080 м) в Абхазия през 2005 г., проникването в гигантските пещерни системи Верно, Дент де Крол и Лойне Перет във Франция, в периода 2004-2006 г., проникването в най-дългите гипсови пещери на планетата Оптимистическая и Озерная в Украйна (2002, 2006 и 2007 г.), изследването на най- високата пещера в Албания – Мая Арапит (плюс 114 м) през миналата и тази година.
На дневен ред е поредното предизвикателство пред младите членовете на Българската федерация по спелеология – участието им в руско-българската експедиция в седмата по дълбочина пропаст в света Сарма (минус 1543 м) в Кавказ. Успехът на начинанието зависи от това дали ще успеем да осигурим необходимите за провеждането на експедицията средства.
Българската федерация по спелеология търси спонсори!
Към тях се присъединиха двама представители на Гръцката спелеоложка асоциация.
Целта на екипа бе да осъществи прониквания в две от най-дълбоките пропасти в света - Проватина и Епос. Те се намират край планинското селце Микро Папиго (Mikro Papigo, Малко Папиго), разположено в подножието на карстовото плато Aстрака, в планината Тимфи (2480 м), Северен Пинд, област Eпир, Северозападна Гърция.
Входът на Проватина е на 1810 м. Нейната дълбочина е минус 407 м. Първата част на спускането е в камбана (пропаст, в която въжето виси свободно и никъде на допира стените) от 158 м. Следва наклонен участък, покрит с вечен сняг, по който се слиза 16 метра. Идва ред на второто спускане в камбана от минус 218 м. На дъното има зала с малък наклон, в чийто край е и най-ниската част на пропастта.
След неколкочасов преход и изкачване на багажа с мулета, експедицията установи базовия си лагер на платото. Спускането в Проватина започна на 16 октомври по обед. Цветан Паров екипира първия отвес. По него се спусна Любен Маринов, който започна обработката на втората част на пропастта. Оказа се, че от повърхността и от пукнатини в стените се стича вода, която залива отвеса. Това бе следствие на поройните дъждове, изсипали се на платото в предишните 9 дни. Така екипирането и спускането на отвеса бе осъществено под душ от леденостудена вода.
След Любн Маринов на дъното стъпиха последователно Кирил Данаилов и Цветан Паров. Групата прикрепи националният ни флаг на предвиденото за това място. Започна по-трудната част на експедицията – изкачването към повърхността, под студените водни струи. Начело бе Цветан Паров, последван от Кирил Данаилов. Усилията, които хвърли, за да изкачи вторият отвес и охлаждането, го изтощиха и той бе принуден да престои няколко часа на снежната площадка. Гръцки и наши участници в експедицията се спуснаха до нея, за да му занесат сухи дрехи и спален чувал. Последните му осигуриха условия за по-бързото възстановяване.
Междувременно Любен Маринов излезе от пропастта. На 17 сутринта бе последван от Кирил Данаилов. Тежките условия и напредналото време позволиха на Петя Латинова и Димитър Дишовски, както и на двамата гръцки пещерняци, да спуснат само първия 158-метров отвес на Проватина.
Пропастта Епос е на 1850 м. Дълбочината и е минус 451 м. Има три отвеса (114 м, 130 м и 177 м), разделени от две площадки. Но първоначалният план за спускане в нея. В огромния й вход се стичаха водите на два потока, които обливаха 451-метровите отвеси. Освен това на платото започна да вали отново.
Екипът се завърна в страната на 20 октомври.
Експедицията бе осъществена със средства на участниците, с безценната логистична подкрепа от страна на Гръцката спелеоложка асоциация (ЕСЕ) и с помощта на спелеолозите Маркос Ваксенопулос и Костас Политоропулос.
Въпреки че не изпълни докрай плановете си, експедицията на платото Астрака е поредния успех на българските спелеолози в щурма им на световните бездни. Тя затвърждава постигнатите в последните години резултати - спускането в осмата в света пропаст Чехи-2 (минус 1533 м) в Словения, изследването на най-дълбоката пропаст в Азия – ЕГМА (минус 1429 м) в Турция през 2004, спускането до сухото дъно на най-дълбоката пропаст в света Крубер (Вороня, минус 2080 м) в Абхазия през 2005 г., проникването в гигантските пещерни системи Верно, Дент де Крол и Лойне Перет във Франция, в периода 2004-2006 г., проникването в най-дългите гипсови пещери на планетата Оптимистическая и Озерная в Украйна (2002, 2006 и 2007 г.), изследването на най- високата пещера в Албания – Мая Арапит (плюс 114 м) през миналата и тази година.
На дневен ред е поредното предизвикателство пред младите членовете на Българската федерация по спелеология – участието им в руско-българската експедиция в седмата по дълбочина пропаст в света Сарма (минус 1543 м) в Кавказ. Успехът на начинанието зависи от това дали ще успеем да осигурим необходимите за провеждането на експедицията средства.
Българската федерация по спелеология търси спонсори!
Показани от 1 до 1 от 1 (1 страници)
1 коментар(а)
За родину за Сталину ...
Е такива много ме кефят. Понеже това е сайт за катерене, аналогията би била да отидеш на Мальовица, да видиш че вали проливен дъжд и да отидеш да се катериш, да останеш на стената, да те завали сняг и после ПСС да те спасява. Накрая да се върнеш и вместо да си траеш и да гледаш да не се говори за случилото се, да пишеш статии и да се тупаш в гърдите.
Драги колега, аналогията ти не е много удачна... В спелеологията често се случват такива неща, а влизането в пропаст сводопап на отвеса е нещо съвсем нормално. Това не се смята за застрашаващо живота обстоятелство, а за нещо нормално... В случая е нямало критична ситуация, а хората са преценили адекватно условията. Познавам лично някои от участниците и мисля, че са подходили професионално и няма какво да крият. Нито е станал инцидент, нито се е налагала спасителна акция. По принцип пещерняците са подготвени и екипирани за спускане по такива отвеси с вода :)
Аналогията ти е безкрайно неподходяща Първо не е имало "ПСС" и "спасяване" и второ експедицията е успешна- слезли са до дъното и никой не е умрял. И трето никой не се тупа в гърдите, ми по стара Нашенска традиция, когато някой направи нещо, трябва да го осерем за да изглежда по кален от нас. Не се сещам за някой постигнал нещо и да не се намери някой неможейко да каже "Мани го тоо..тоо нищо не мое. Я кво моем... у наше село съм най-личен."
Добави коментар