Разполагаме с нея благодарение на пенсионирания учител Том Еванс (Tom Evans), който като фотограф-любител, въоръжен с мощен телеобектив, от няколко години документира от El Cap Meadow действията на свръзките по стената.

По-късно от него, за неголяма сума, могат да се купят суперинтересни снимки.

Същия ден с група от други катерачи и приятели на братята Хубер (наричани шеговито Stone Monkeys), наблюдавал изкатерването им и както всички останали мислено ги подкрепял. По негово мнение този път действията им били много по-спокойни и по-малко рисковани. Това – пак според Еванс – произтичало от факта, че рекордът вече им принадлежал след предишното преодоляване на линията, а сега ставало дума по-скоро за неговото потвърждаване и своеобразно узаконяване. Поради това те изглеждали много по-разкрепостени и уверени.

Освен това Алекс и Томас променили своята тактика. По думите на Еванс, те са преодолели по-голямата част от маршрута, движейки се симултантно (т. е. едновременно). Нещо, което нито са тренирали, нито пък са правили при предишните си опити за подобряване на рекорда. До този момент вторият винаги се придвижвал със самохвати, а свръзката използвала метода “short fixing”. И което е интересно, по време на поставянето на предишните рекорди по “Носа” и двете свръзки – Ханс Флорин (Hans Florine)-Юджи Хираяма (Yuji Hirayama), както и Дийн Потър (Dean Potter)-Тими О’ Нийл (Timmy O'Neil) – са преминавали по-голяма част от дистанцията, катерейки едновременно.

Въпреки че според Еванс братята се движили по-бавно отколкото по време на предишното изкатерване, те стигнали до върха на Dolt Tower (11 площадка за осигуряване) с 10 минути по-рано от предишния път на 4 октомври.

По време на еднодневните изкачвания по “Носа” най-голям проблем е изпреварването на намиращите по тура свръзки. Братята настигнали първата около Great Roof. Както съобщава Том, задминаването на трима французи било осъществено много бързо и без усложнения, за което много помогнали последните, отстъпвайки терена и преустановявайки за малко собственото си придвижване нагоре.

На следващия пасаж – шегува се Еванс – братята “не успели” да загубят, както предишния път, една от стълбичките си (този път те носели и една резервна) и без проблеми стигнали до Camp 5 (24-та площадка за осигуряване). Там се случило поредното разминаване – този път малко по-сложно, но също толкова бързо, колкото първото.

По-нататък всичко вървяло според графика. До момента, в който на Алекс започнал преминаването на последното въже (т. нар. “стълба от болтове” през малък надвес). Той използвал “short fixing”. И тогава единият му крак се изплеснал от стъпенка на стълбичката. Алекс увиснал на една ръка, имайки под себе си около 25 метра свободно, не включено в нито една осигуровка, въже...

Том Еванс казва, че виждайки всичко това в своя обектив, за малко не получил разрив на сърцето...

Алекс не получил разрив и доста бързо приключил това въже, стигайки до жадуваното дърво, увенчаващо края на маршрута. Малко след това при него бил и Томас, борейки се със заплетеното въже и мощно подкрепян от намиращите се на поляната Monkeys. След няколко минути братята размахали ръце, потвърждавайки успеха.

Веднага след това из Долината се разнесла новината, че ако някой иска да се похвали с най-бързо изкачване по “The Nose”, трябва да пробяга този 1 километър по отвесната стена за време, не по-слабо от 2 часа, 45 минути и 45 секунди!