2108.2007
Действащи лица в първата станаха участниците в руската национална експедиция, която вече два месеца и половина обсажда най-голямото предизвикателство в световния алпинизъм – девствената западна стена на К-2 (8611 м).
След изграждането на шест височинни лагера (последният на 8134 м), на 10 август атака предприе свръзката Генадий Кириевский, Сергей Болотов, Николай Тотмянин – де факто едни от най-силните височинни алпинисти в света. Времето бе относително стабилно, но дълбокият сняг и произтичащата от него огромна лавинна опасност ги накараха да бъдат максимално предпазливи. А това се отрази на скоростта на придвижване, която над 8000 м е около сто метра за един час.
Все пак всичко беше нормално до 8550 м, когато пред тях се изпречи около 50-60-метров отвесен скален пояс. Той не може да бъде забелязан от долните партии на стената и поради това тримата не бяха взели със себе съоръжения за преодоляване на подобно препятствие. Последва изтощително лутане в дълбокия сняг за търсене на проход през скалите. Без успех. Така само на 100 м от върха руснаците бяха принудени да тръгнат обратно. В състояние на пълно изтощение те едва се прибраха в щурмовия лагер.
Без да дочакат следващия прозорец хубаво време, по-скоро като акт на отчаяние, нагоре тръгна друг тричленен, много силен тим – Глеб Соколов, Виталий Горелик и Евгений Виноградский. Те не направиха нищо повече от предшествениците си. Дори спряха по-ниско от тях, изразходвайки силите си в напразна борба със снега и лошите метеорологични условия.
Според мнозина наблюдатели, не личи руснаците да са се поучили от миналогодишната трагедия на К-2, при която загинаха сънародниците им Юрий Утешев, Александър Фойгт, Аркадий Кувакин и Пьотр Кузнецов. Дано близките няколко дни опровергаят опасенията...
Един от оцелелите след споменатото нещастие – Сергей Богомолов, отново е на К-2. Този път от север, в състава на национална експедиция от Казахстан. И там играта е на надхитряне с лошото време и използване на късите интервали, в които се оправя. Казахите имат лагер на 7500 м и обработен с парапети маршрут до 7800-7900 м. Те също чакат шанса си – нов прозорец от поне 3 дни добро време.
Към тях тези дни ще се присъединят известните им сънародници Денис Урубко и Сергей Самойлов, които в последните години са неизменно сред претендентите за “Златния пикел”. Те имат намерение за изкачване в алпийски стил по северното ребро на К-2.
Почти едновременно с Кириевский, Болотов и Тотмянин опит за стигане до 8611 м направи международна група. Тя тръгна по т. нар. Маршрут на Чесен от юг-югозапад, който е стръмен и труден технически, но за сметка на това по-бързо се освобождава от лавините.
Напред бяха словаците Додо Кополд и Петер Хамор и полякът Пьотр Моравски, следвани от австрийците Герлинде Калтенбрунер (която се бори за първа Хималайска корона при жените) и Давид Гьотлер. Доста рано се отказаха американецът Фабрицио Дзангрили и немецът Даниел Бартш. 35-часова изтощителна атака изведе първите петима до кулоара “Гърллото на бутилката (100-метров жлеб с наклон 80-90 градуса на 8300 м). През 2005 г. той спря участниците в българо-полската експедиция, а през 2006-а лавина от горната му част отне живота на споменатите по-горе руснаци.
И този път Bottleneck представляваше смъртна опасност – с тонове сняг, готови всеки миг да се стоварят надолу. Решението можеше да бъде само едно – бързо надолу. То бе взето от интернационалния екип единодушно.
След изграждането на шест височинни лагера (последният на 8134 м), на 10 август атака предприе свръзката Генадий Кириевский, Сергей Болотов, Николай Тотмянин – де факто едни от най-силните височинни алпинисти в света. Времето бе относително стабилно, но дълбокият сняг и произтичащата от него огромна лавинна опасност ги накараха да бъдат максимално предпазливи. А това се отрази на скоростта на придвижване, която над 8000 м е около сто метра за един час.
Все пак всичко беше нормално до 8550 м, когато пред тях се изпречи около 50-60-метров отвесен скален пояс. Той не може да бъде забелязан от долните партии на стената и поради това тримата не бяха взели със себе съоръжения за преодоляване на подобно препятствие. Последва изтощително лутане в дълбокия сняг за търсене на проход през скалите. Без успех. Така само на 100 м от върха руснаците бяха принудени да тръгнат обратно. В състояние на пълно изтощение те едва се прибраха в щурмовия лагер.
Без да дочакат следващия прозорец хубаво време, по-скоро като акт на отчаяние, нагоре тръгна друг тричленен, много силен тим – Глеб Соколов, Виталий Горелик и Евгений Виноградский. Те не направиха нищо повече от предшествениците си. Дори спряха по-ниско от тях, изразходвайки силите си в напразна борба със снега и лошите метеорологични условия.
Според мнозина наблюдатели, не личи руснаците да са се поучили от миналогодишната трагедия на К-2, при която загинаха сънародниците им Юрий Утешев, Александър Фойгт, Аркадий Кувакин и Пьотр Кузнецов. Дано близките няколко дни опровергаят опасенията...
Един от оцелелите след споменатото нещастие – Сергей Богомолов, отново е на К-2. Този път от север, в състава на национална експедиция от Казахстан. И там играта е на надхитряне с лошото време и използване на късите интервали, в които се оправя. Казахите имат лагер на 7500 м и обработен с парапети маршрут до 7800-7900 м. Те също чакат шанса си – нов прозорец от поне 3 дни добро време.
Към тях тези дни ще се присъединят известните им сънародници Денис Урубко и Сергей Самойлов, които в последните години са неизменно сред претендентите за “Златния пикел”. Те имат намерение за изкачване в алпийски стил по северното ребро на К-2.
Почти едновременно с Кириевский, Болотов и Тотмянин опит за стигане до 8611 м направи международна група. Тя тръгна по т. нар. Маршрут на Чесен от юг-югозапад, който е стръмен и труден технически, но за сметка на това по-бързо се освобождава от лавините.
Напред бяха словаците Додо Кополд и Петер Хамор и полякът Пьотр Моравски, следвани от австрийците Герлинде Калтенбрунер (която се бори за първа Хималайска корона при жените) и Давид Гьотлер. Доста рано се отказаха американецът Фабрицио Дзангрили и немецът Даниел Бартш. 35-часова изтощителна атака изведе първите петима до кулоара “Гърллото на бутилката (100-метров жлеб с наклон 80-90 градуса на 8300 м). През 2005 г. той спря участниците в българо-полската експедиция, а през 2006-а лавина от горната му част отне живота на споменатите по-горе руснаци.
И този път Bottleneck представляваше смъртна опасност – с тонове сняг, готови всеки миг да се стоварят надолу. Решението можеше да бъде само едно – бързо надолу. То бе взето от интернационалния екип единодушно.
Добави коментар