Действащи лица в първата станаха участниците в руската национална експедиция, която вече два месеца и половина обсажда най-голямото предизвикателство в световния алпинизъм – девствената западна стена на К-2 (8611 м).

След изграждането на шест височинни лагера (последният на 8134 м), на 10 август атака предприе свръзката Генадий Кириевский, Сергей Болотов, Николай Тотмянин – де факто едни от най-силните височинни алпинисти в света. Времето бе относително стабилно, но дълбокият сняг и произтичащата от него огромна лавинна опасност ги накараха да бъдат максимално предпазливи. А това се отрази на скоростта на придвижване, която над 8000 м е около сто метра за един час.

Все пак всичко беше нормално до 8550 м, когато пред тях се изпречи около 50-60-метров отвесен скален пояс. Той не може да бъде забелязан от долните партии на стената и поради това тримата не бяха взели със себе съоръжения за преодоляване на подобно препятствие. Последва изтощително лутане в дълбокия сняг за търсене на проход през скалите. Без успех. Така само на 100 м от върха руснаците бяха принудени да тръгнат обратно. В състояние на пълно изтощение те едва се прибраха в щурмовия лагер.

Без да дочакат следващия прозорец хубаво време, по-скоро като акт на отчаяние, нагоре тръгна друг тричленен, много силен тим – Глеб Соколов, Виталий Горелик и Евгений Виноградский. Те не направиха нищо повече от предшествениците си. Дори спряха по-ниско от тях, изразходвайки силите си в напразна борба със снега и лошите метеорологични условия.

Според мнозина наблюдатели, не личи руснаците да са се поучили от миналогодишната трагедия на К-2, при която загинаха сънародниците им Юрий Утешев, Александър Фойгт, Аркадий Кувакин и Пьотр Кузнецов. Дано близките няколко дни опровергаят опасенията...

Един от оцелелите след споменатото нещастие – Сергей Богомолов, отново е на К-2. Този път от север, в състава на национална експедиция от Казахстан. И там играта е на надхитряне с лошото време и използване на късите интервали, в които се оправя. Казахите имат лагер на 7500 м и обработен с парапети маршрут до 7800-7900 м. Те също чакат шанса си – нов прозорец от поне 3 дни добро време.

Към тях тези дни ще се присъединят известните им сънародници Денис Урубко и Сергей Самойлов, които в последните години са неизменно сред претендентите за “Златния пикел”. Те имат намерение за изкачване в алпийски стил по северното ребро на К-2.

Почти едновременно с Кириевский, Болотов и Тотмянин опит за стигане до 8611 м направи международна група. Тя тръгна по т. нар. Маршрут на Чесен от юг-югозапад, който е стръмен и труден технически, но за сметка на това по-бързо се освобождава от лавините.

Напред бяха словаците Додо Кополд и Петер Хамор и полякът Пьотр Моравски, следвани от австрийците Герлинде Калтенбрунер (която се бори за първа Хималайска корона при жените) и Давид Гьотлер. Доста рано се отказаха американецът Фабрицио Дзангрили и немецът Даниел Бартш. 35-часова изтощителна атака изведе първите петима до кулоара “Гърллото на бутилката (100-метров жлеб с наклон 80-90 градуса на 8300 м). През 2005 г. той спря участниците в българо-полската експедиция, а през 2006-а лавина от горната му част отне живота на споменатите по-горе руснаци.

И този път Bottleneck представляваше смъртна опасност – с тонове сняг, готови всеки миг да се стоварят надолу. Решението можеше да бъде само едно – бързо надолу. То бе взето от интернационалния екип единодушно.