1807.2007
Към него – т. е. към изкачване на четири осемхилядника в един сезон, се стреми човек, който никога досега не се е занимавал с алпинизъм. Това е знаменитият пътешественик Майк Хорн (Mike Horn).
Но най-важното е, че негов партньор, инструктор и гид е не по-малко известният Жан Троайе. По времето, когато останалите експедиции вече осъществяват финалните си атаки към осемхилядниците в Каракорум, малкият екип, в който освен Троайе и Хорн са също Фредерик Ру (Frédéric Roux) и Оливие Родюи (Olivier Roduit), все още е по ледника Балторо. Четиримата ще се опитат да стигнат последователно до Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м), Гашербрум-2 (8035 м), Броуд пик (8047 м) и митичния К-2 (8611 м) – при това, както отбелязва сайтът на Майк Хорн, без кислород, в чист алпийски стил.
Майк Хорн е от Южноафриканската Република. Зад гърба си има плуване по цялото течение на Амазонка с хидро-спийд (hydro-speed), околосветска обиколка по линията на Екватора и многоетапно пътешествие по Северния полярен кръг. Но световна слава му донесе първото в историята стигане до Северния полюс в рамките на календарната зима през 2006 г. заедно с норвежеца Борге Оусланд (Borge Ousland) без никаква странична помощ под формата на заброски или предварително организирани лагери или депа с храна, гориво и екипировка. На 22 януари двамата тръгнаха от Нос Арктический на руския бряг на Северния ледовит океан и бяха на Полюса на 23 март с. г., след двумесечна непрекъсната борба с ледовете и мрака на полярната зима, за да видят първата поява на слънцето над линията на хоризонта след шестмесечно прекъсване.
Жан Троайе е хималайски top climber. Роден е на 10 март 1948 г. и има двойно гражданство – швейцарско и канадско. Изкачил е осем осемхилядника (всички в свръхлек стил и без кислород, някои скоростно) – К-2 по Реброто Абруци (след два опита по западната стена), Дхаулагири (8167 м, през зимата, в алпийски стил), Еверест (за 43 часа от предния базов лагер до предния базов лагер, в стил one push), Чо Ойю (8201 м, по западната стена), Шиша Пангма (8013 м, премиерен маршрут по южната стена до т. нар. Централен връх), Макалу (8462 м, по западното ребро), Лхотце (8516 м) и Кангчендзьонга (8586 м). През 1997 г. се спусна със сноуборд от 8400 м по северните склонове на Еверест. Познат е като е партньор на легендарния Ерар Лоретан (Erhard Loretan) – третият човек в света (след Райнхолд Меснер и Йежи Кукучка), стъпил на всички осемхилядници, при това без кислород. Изкачванията на Чо Ойю и Шиша Пангма бяха направени от свръзка в състав Жан Троайе-Ерар Лоретан-Войчиех Куртика, които си остават едни от най-големите играчи на хималайската сцена и най-ярките привърженици на свръхлекия стил, сполучливо наречен от Куртика “голи и нощем”.
През 2005 г. Троайе, Лоретан, Фред Ру и Клод-Ален Гейан (Claude-Alain Gailland) направиха опит за преодоляване на 13-километровия гребен Мацено (Mazeno ridge) на Нанга Парбат (8125 м) – може би най-голямото предизвикателство пред съвременния алпинизъм.
Фред Ру има в актива си Еверест, Чо Ойю и Шиша Пангма. А четвъртият участник в екипа – Оливие Родюи, е бил на Дхаулагири и Шиша Пангма.
Но най-важното е, че негов партньор, инструктор и гид е не по-малко известният Жан Троайе. По времето, когато останалите експедиции вече осъществяват финалните си атаки към осемхилядниците в Каракорум, малкият екип, в който освен Троайе и Хорн са също Фредерик Ру (Frédéric Roux) и Оливие Родюи (Olivier Roduit), все още е по ледника Балторо. Четиримата ще се опитат да стигнат последователно до Гашербрум-1 (Хидън пик, 8068 м), Гашербрум-2 (8035 м), Броуд пик (8047 м) и митичния К-2 (8611 м) – при това, както отбелязва сайтът на Майк Хорн, без кислород, в чист алпийски стил.
Майк Хорн е от Южноафриканската Република. Зад гърба си има плуване по цялото течение на Амазонка с хидро-спийд (hydro-speed), околосветска обиколка по линията на Екватора и многоетапно пътешествие по Северния полярен кръг. Но световна слава му донесе първото в историята стигане до Северния полюс в рамките на календарната зима през 2006 г. заедно с норвежеца Борге Оусланд (Borge Ousland) без никаква странична помощ под формата на заброски или предварително организирани лагери или депа с храна, гориво и екипировка. На 22 януари двамата тръгнаха от Нос Арктический на руския бряг на Северния ледовит океан и бяха на Полюса на 23 март с. г., след двумесечна непрекъсната борба с ледовете и мрака на полярната зима, за да видят първата поява на слънцето над линията на хоризонта след шестмесечно прекъсване.
Жан Троайе е хималайски top climber. Роден е на 10 март 1948 г. и има двойно гражданство – швейцарско и канадско. Изкачил е осем осемхилядника (всички в свръхлек стил и без кислород, някои скоростно) – К-2 по Реброто Абруци (след два опита по западната стена), Дхаулагири (8167 м, през зимата, в алпийски стил), Еверест (за 43 часа от предния базов лагер до предния базов лагер, в стил one push), Чо Ойю (8201 м, по западната стена), Шиша Пангма (8013 м, премиерен маршрут по южната стена до т. нар. Централен връх), Макалу (8462 м, по западното ребро), Лхотце (8516 м) и Кангчендзьонга (8586 м). През 1997 г. се спусна със сноуборд от 8400 м по северните склонове на Еверест. Познат е като е партньор на легендарния Ерар Лоретан (Erhard Loretan) – третият човек в света (след Райнхолд Меснер и Йежи Кукучка), стъпил на всички осемхилядници, при това без кислород. Изкачванията на Чо Ойю и Шиша Пангма бяха направени от свръзка в състав Жан Троайе-Ерар Лоретан-Войчиех Куртика, които си остават едни от най-големите играчи на хималайската сцена и най-ярките привърженици на свръхлекия стил, сполучливо наречен от Куртика “голи и нощем”.
През 2005 г. Троайе, Лоретан, Фред Ру и Клод-Ален Гейан (Claude-Alain Gailland) направиха опит за преодоляване на 13-километровия гребен Мацено (Mazeno ridge) на Нанга Парбат (8125 м) – може би най-голямото предизвикателство пред съвременния алпинизъм.
Фред Ру има в актива си Еверест, Чо Ойю и Шиша Пангма. А четвъртият участник в екипа – Оливие Родюи, е бил на Дхаулагири и Шиша Пангма.
Добави коментар