1707.2007
На 30 юни т. г. ирландецът Йън Маккийвър записа нов световен рекорд в изкачването на най-високите върхове на всички континенти за най-късо време – 156 дни. Приключението на 37-годишният PR-мениджър започна от Винсън в Антарктида.
Това му даде значително преимущество пред досегашния притежател на най-доброто постижение – Дан Грифит (Канада) със 187 дни. На Еверест от север нещата се подредиха добре. Най-големите проблеми бяха породени от лошото време на Елбрус и особено на последния атакуван връх – Маккинли. За да постигне целта си, Маккийвър прелетя 140 000 км и изразходва 150 000 долара.
Най-високите точки на земните материци са съществували откакто свят светува. Това са Килиманджаро (Кибо, 5895 м) в Африка, Винсън (4892 или 5140 м) в Антарктида, Косцюшко (2228 м) в Австралия, Карстенс Пирамид (Ириан Джайа, Пунчак Джайа, 4884 м) в Океания, Еверест (8848 м) в Азия, Елбрус (5642 м) в Европа, Маккинли (Денали, 6194 м) в Северна Америка и Аконкагуа (6959 м) в Южна Америка. Но формулирането на изкачванията на всичките като алпийско предизвикателство под името “Seven Summits” датира от средата на 80-те год. на ХХ век. В този период американският мултимилионер и ловец на приключения Ричард Даниъл Бас тихомълком събра колекцията. И когато на 30 април 1985 г. стъпи на Еверест и обяви завършването й, алпийският свят се оказа абсолютно изненадан.
Райнхолд Меснер, който много рядко се оставя да бъде изпреварен, реагира първи със забележката, че в списъка на Ричард Бас фигурира Косцюшко в Австралия – лесен и висок почти колкото Черни връх на Витоша. Според него в “истинската” колекция би трябвало да фигурира Карстенс в Папуа-Нова Гвинея – същинската кулминация на Австралия и Океания. По това време Меснер бе един от малцината в света, които са били на този изключително труднодостъпен връх, разположен в район, населен с човекоядци. Но и това не помогна на знаменития, говорещ немски италианец, да излезе начело. Пръв с колекцията от седемте върха, в която влиза Карстенс, на 8 май 1986 г., изкачвайки Елбрус, се поздрави канадецът Патрик Мъроу.
Всъщност, Елбрус в Кавказ е другият връх с неясен статут и това се дължи на стария научен географски спор къде точно минава границата между Европа и Азия, а оттам – кой е най-висок на Стария континент: Монблан (4807 м) в Алпите или Елбрус (5642 м). Въпросът има и чисто цивилизационен аспект, изразен от поляка Пьотр Пустелник, стъпил на 13 осемхилядника и притежател на колекцията “Seven Summits”: “Нека Меснер погледне тоалетните в Минерални Води (изходния пункт за Елбрус) и тогава да твърди къде е Европа и къде – Азия”.
Но това е сравнително малък проблем, защото преследващите “Seven Summits” лесно стигат и до Монблан, и до Елбрус. Така днес има две версии на колекцията – на Меснер (с Карстенс) и на Бас (с Косцюшко).
Към 1 януари 2007 г. на седемте континентални кулминации са били 198 души. От тях 26 са жени. Мнозина имат в актива си и двата варианта. Първата дама с престижното постижение (от 28 юли 1992 г.) е японката Джунко Табей, която е и първата жена в света, стъпила на Еверест (16 май 1975 г.). От българските алпинисти единствен близо до “Короната на Земята”, както се нарича колекцията “Seven Summits”, е Николай Петков. Той е бил на Еверест (два пъти, 1984 и 2004 г., единственият човек в света, който е обходил всички ръбове на върховата му пирамида), Елбрус (няколко пъти през зимата и лятото), Аконкагуа (два пъти, 1987, 1988 г.), Маккинли (1988 г.), Килиманджаро (1991 г.) и Карстенс (1992 г.). От 15 г. насам му остава само Винсън в Антарктида. Изкачването му не представлява особен проблем, но пътуването със самолет до Белия континент е 20 000 долара. Очевидно това, което за други страни е въпрос на национална чест, у нас няма никакво значение...
Днес стигането до Седемте върха на планетата представлява много сериозен бизнес. Десетина фирма в света (предимно американски, отскоро и една руска) печелят милиони от желанието на хора с финансови възможности и добра кондиция да се докоснат до планинската екзотика на Земята. А духът на истинската спортна надпревара от времето на Ричард Бас, Пат Мъроу, Райнхолд Меснер и Джунко Табей се поддържа от въвеждането на най-различни видоизменения във вече съществуващата формула.
Така през 2006 г. знаменитият словенски алпинист и скиор Даво Карничар стана първият човек в света, успял да се спусне със ски от най-високите върхове на всички континенти. Най-важната крачка в тази посока бе успехът му на Еверест – първо в историята спускане от върха (8848 м) до базовия лагер (5350 м) от юг – през есента на 2001 г.
А австриецът Кристиан Щангл се стреми към колекцията “Seven Summits Speed”. Той има в актива си скоростни изкачвания на 6 от 7-те континентални първенци. За стигане до тях от базовите лагери са му били необходими общо само 49 ч и 35 минути! Ето и неговите бягания: Аконкагуа – 4 ч и 25 мин, Килиманджаро – 5 ч и 35 мин, Елбрус – 5 ч 35 мин, Еверест – 16 ч и 42 мин (световен рекорд без кислород, от север), Карстенс – 49 мин, Маккинли – 16 ч и 45 мин. През ноември т. г. тръгва към Антарктида, за да се справи бегом и с последното предизвикателство – Винсън.
На 1 януари 2007 г. започна нов етап в борбата между колекционерите на континентални първенци. Новозеландците Дънкън Чесъл, Роб Норт, Питър Уийкс и Роб Джексън стигнаха до Винсън по необикновен маршрут. Те тръгнаха от базата “Пейтриът Хилз” със ски и в режим на пълна автономност преминаха 300 км до брега на Тихия океан. Оттам, т. е. от морското равнище, те стартираха – отново със ски – към сърцето на масива Ълсуърт. Там предприеха същинското изкачване на Винсън. По този начин за първи път в историята този връх (4897 м) бе достигнат от кота нула, без никакви транспортни средства и без странична помощ във вид на заброски от въздуха.
Така бе направена важна крачка към нов стандарт в колекционирането на континентални първенци. Днес е трудно да се каже кой го е измислил. Но за първи път, при това на Еверест, го осъществи австралиецът Тим Маккартни-Снейп през 1990 г., след като тръгна от брега на Бенгалския залив в Индия, прекоси целия полуостров Индустан и преодоля соло Класическия маршрут откъм Непал. На това невероятно приключение е посветен филмът на режисьора Майкъл Дилън “Еверест от брега на морето”, показван няколко пъти в България.
На базата на “Земната корона” се появиха нови предизвикателства. Като т. нар. Голям шлем за приключения, който включва 14 осемхилядника на Земята, седемте континентални първенци плюс Северния и Южния полюс. Първи с това постижение е южнокореецът Парк Йонг-сеок. Засега няма дама с такъв актив. Норвежката Сесиле Ског (добра позната на българските алпинисти от Еверест през 2004 –а и К-2 през 2005-а) има Малък шлем - “Seven Summits+Two Poles”.
Напоследък все повече привърженици печели лансираната от Пьотр Пустелник идея за “Seven Second Summits” (т. е. за вторите по височина на земните материци – според списъците на Меснер и Бас). За тях съществува категоричното мнение, че поединично и като комбинация са много, много по-трудни от първенците. Става дума за Маунт Кения (5199 м) в Африка, Маунт Тайрий (4852 м) в Антарктида, Пунчак Трикора (4730 м) в Океания, Маунт Таунсенд (2209 м) в Австралия, К-2 (8611 м) в Азия, Дих-Тау (5205 м) в Европа, Маунт Лоугън (5959 м) в Северна и Охос дел Саладо (6893 м) в Южна Америка.
Петър Атанасов
Това му даде значително преимущество пред досегашния притежател на най-доброто постижение – Дан Грифит (Канада) със 187 дни. На Еверест от север нещата се подредиха добре. Най-големите проблеми бяха породени от лошото време на Елбрус и особено на последния атакуван връх – Маккинли. За да постигне целта си, Маккийвър прелетя 140 000 км и изразходва 150 000 долара.
Най-високите точки на земните материци са съществували откакто свят светува. Това са Килиманджаро (Кибо, 5895 м) в Африка, Винсън (4892 или 5140 м) в Антарктида, Косцюшко (2228 м) в Австралия, Карстенс Пирамид (Ириан Джайа, Пунчак Джайа, 4884 м) в Океания, Еверест (8848 м) в Азия, Елбрус (5642 м) в Европа, Маккинли (Денали, 6194 м) в Северна Америка и Аконкагуа (6959 м) в Южна Америка. Но формулирането на изкачванията на всичките като алпийско предизвикателство под името “Seven Summits” датира от средата на 80-те год. на ХХ век. В този период американският мултимилионер и ловец на приключения Ричард Даниъл Бас тихомълком събра колекцията. И когато на 30 април 1985 г. стъпи на Еверест и обяви завършването й, алпийският свят се оказа абсолютно изненадан.
Райнхолд Меснер, който много рядко се оставя да бъде изпреварен, реагира първи със забележката, че в списъка на Ричард Бас фигурира Косцюшко в Австралия – лесен и висок почти колкото Черни връх на Витоша. Според него в “истинската” колекция би трябвало да фигурира Карстенс в Папуа-Нова Гвинея – същинската кулминация на Австралия и Океания. По това време Меснер бе един от малцината в света, които са били на този изключително труднодостъпен връх, разположен в район, населен с човекоядци. Но и това не помогна на знаменития, говорещ немски италианец, да излезе начело. Пръв с колекцията от седемте върха, в която влиза Карстенс, на 8 май 1986 г., изкачвайки Елбрус, се поздрави канадецът Патрик Мъроу.
Всъщност, Елбрус в Кавказ е другият връх с неясен статут и това се дължи на стария научен географски спор къде точно минава границата между Европа и Азия, а оттам – кой е най-висок на Стария континент: Монблан (4807 м) в Алпите или Елбрус (5642 м). Въпросът има и чисто цивилизационен аспект, изразен от поляка Пьотр Пустелник, стъпил на 13 осемхилядника и притежател на колекцията “Seven Summits”: “Нека Меснер погледне тоалетните в Минерални Води (изходния пункт за Елбрус) и тогава да твърди къде е Европа и къде – Азия”.
Но това е сравнително малък проблем, защото преследващите “Seven Summits” лесно стигат и до Монблан, и до Елбрус. Така днес има две версии на колекцията – на Меснер (с Карстенс) и на Бас (с Косцюшко).
Към 1 януари 2007 г. на седемте континентални кулминации са били 198 души. От тях 26 са жени. Мнозина имат в актива си и двата варианта. Първата дама с престижното постижение (от 28 юли 1992 г.) е японката Джунко Табей, която е и първата жена в света, стъпила на Еверест (16 май 1975 г.). От българските алпинисти единствен близо до “Короната на Земята”, както се нарича колекцията “Seven Summits”, е Николай Петков. Той е бил на Еверест (два пъти, 1984 и 2004 г., единственият човек в света, който е обходил всички ръбове на върховата му пирамида), Елбрус (няколко пъти през зимата и лятото), Аконкагуа (два пъти, 1987, 1988 г.), Маккинли (1988 г.), Килиманджаро (1991 г.) и Карстенс (1992 г.). От 15 г. насам му остава само Винсън в Антарктида. Изкачването му не представлява особен проблем, но пътуването със самолет до Белия континент е 20 000 долара. Очевидно това, което за други страни е въпрос на национална чест, у нас няма никакво значение...
Днес стигането до Седемте върха на планетата представлява много сериозен бизнес. Десетина фирма в света (предимно американски, отскоро и една руска) печелят милиони от желанието на хора с финансови възможности и добра кондиция да се докоснат до планинската екзотика на Земята. А духът на истинската спортна надпревара от времето на Ричард Бас, Пат Мъроу, Райнхолд Меснер и Джунко Табей се поддържа от въвеждането на най-различни видоизменения във вече съществуващата формула.
Така през 2006 г. знаменитият словенски алпинист и скиор Даво Карничар стана първият човек в света, успял да се спусне със ски от най-високите върхове на всички континенти. Най-важната крачка в тази посока бе успехът му на Еверест – първо в историята спускане от върха (8848 м) до базовия лагер (5350 м) от юг – през есента на 2001 г.
А австриецът Кристиан Щангл се стреми към колекцията “Seven Summits Speed”. Той има в актива си скоростни изкачвания на 6 от 7-те континентални първенци. За стигане до тях от базовите лагери са му били необходими общо само 49 ч и 35 минути! Ето и неговите бягания: Аконкагуа – 4 ч и 25 мин, Килиманджаро – 5 ч и 35 мин, Елбрус – 5 ч 35 мин, Еверест – 16 ч и 42 мин (световен рекорд без кислород, от север), Карстенс – 49 мин, Маккинли – 16 ч и 45 мин. През ноември т. г. тръгва към Антарктида, за да се справи бегом и с последното предизвикателство – Винсън.
На 1 януари 2007 г. започна нов етап в борбата между колекционерите на континентални първенци. Новозеландците Дънкън Чесъл, Роб Норт, Питър Уийкс и Роб Джексън стигнаха до Винсън по необикновен маршрут. Те тръгнаха от базата “Пейтриът Хилз” със ски и в режим на пълна автономност преминаха 300 км до брега на Тихия океан. Оттам, т. е. от морското равнище, те стартираха – отново със ски – към сърцето на масива Ълсуърт. Там предприеха същинското изкачване на Винсън. По този начин за първи път в историята този връх (4897 м) бе достигнат от кота нула, без никакви транспортни средства и без странична помощ във вид на заброски от въздуха.
Така бе направена важна крачка към нов стандарт в колекционирането на континентални първенци. Днес е трудно да се каже кой го е измислил. Но за първи път, при това на Еверест, го осъществи австралиецът Тим Маккартни-Снейп през 1990 г., след като тръгна от брега на Бенгалския залив в Индия, прекоси целия полуостров Индустан и преодоля соло Класическия маршрут откъм Непал. На това невероятно приключение е посветен филмът на режисьора Майкъл Дилън “Еверест от брега на морето”, показван няколко пъти в България.
На базата на “Земната корона” се появиха нови предизвикателства. Като т. нар. Голям шлем за приключения, който включва 14 осемхилядника на Земята, седемте континентални първенци плюс Северния и Южния полюс. Първи с това постижение е южнокореецът Парк Йонг-сеок. Засега няма дама с такъв актив. Норвежката Сесиле Ског (добра позната на българските алпинисти от Еверест през 2004 –а и К-2 през 2005-а) има Малък шлем - “Seven Summits+Two Poles”.
Напоследък все повече привърженици печели лансираната от Пьотр Пустелник идея за “Seven Second Summits” (т. е. за вторите по височина на земните материци – според списъците на Меснер и Бас). За тях съществува категоричното мнение, че поединично и като комбинация са много, много по-трудни от първенците. Става дума за Маунт Кения (5199 м) в Африка, Маунт Тайрий (4852 м) в Антарктида, Пунчак Трикора (4730 м) в Океания, Маунт Таунсенд (2209 м) в Австралия, К-2 (8611 м) в Азия, Дих-Тау (5205 м) в Европа, Маунт Лоугън (5959 м) в Северна и Охос дел Саладо (6893 м) в Южна Америка.
Петър Атанасов
Добави коментар