0907.2007
На 12 юни т. г. свръзката Яник Грациани (Yannick Graziani)-Кристиан Тромсдорф (Christian Trommsdorff) направи първо изкачване, при това в алпийски стил, на Южния връх на Пумари Чиш (Pumari Chhish South, 7350 м).
Върхът е разположен в планинската група Хиспар Мустаг (Hispar Mustagh), в Каракорум, Пакистан.
Първите опити за преминаване по неговата южна стена бяха направени през 1999 и 2000 г. от британците Джули Ан Клима (Julie Ann Clyma) и Роджър Пейн (Roger Payne). Те не успяха поради много лоши метеорологични условия и бяха прекратени сравнително ниско – на 6200 и 5300 м, без стигане до headwall-а.
Яник Грациални и Кристиан Тромсдорф опитаха да изкачат този далечен и труднодостъпен връх преди 4 години. Тогава имаха две тръгвания по стената. При първото, през май 2003 г., стигнаха до около 6750 м. Там имаха много труден бивак и след него се отказаха. При второто, в средата на юни, се върнаха от 6900 м, само на две въжета от върховото било.
През тази година двамата французи преминаха със ски ледника Западен Ютмару (West Yutmaru) и на 8 юни стартираха по маршрута. След три дни катерене по дясната част на южната стена с наклон 60 градуса стигнаха до т. нар. headwall (6700 м).
Двамата изкатериха изправилото се пред тях 300-метрово обледенено скално ребро чисто, като само на един 30-метров участък (надвесен винкел) използваха изкуствени опорни точки.
След бивак на headwall-а трябваше да преминат още 300 м по върховия гребен до Пумари Чиш Саут. Двамата стъпиха на девствения връх на 12 юни.
Спускането беше осъществено с 35 рапела и малко слизане с катерене. То им отне ден и половина. От началото до края имаха невероятен късмет с времето.
Тромсдорф заяви, че не иска да дава оценка на преминатите трудности, макар че в информацията си за опита през 2003 г. писа за M6 6a. Той сравнява терена със Северната стена на Айгер, но разположена на 7000 м. А за headwall-а пише: “В района на Шамони не можете да намерите нещо толкова красиво…”
Тромсдорф смята също така, че новата линия е далеч по-трудна от северозападното ребро на Чомолари (Chomolhari, 7326 м), преодоляно през миналата година от Марко Презель (Marko Prezelj) и Борис Лоренцич (Boris Lorencic) и имащо оценка ED2: M6+ 70 градуса, 1950 м. За изкачването по него словенците получиха наградата “Златния пикел” за 2006 г.
През 2005 г. Яник Грациани и Кристиан Тромсдорф бяха участници в експедиция на Чомо-Льонцо (Chomo-Lonzo, Chomolonzo, 7790 м) от близкото обкръжение на Макалу в Непалските Хималаи. За изкачванията им на два девствени върха – Северозападен Чомо-Льонцо (Chomo-Lonzo NW, 7195 м) и Централен Чомо-Льонцо (Chomo Lonzo Central, 7540 м) в алпийски стил двамата бяха сред номинираните за “Златния пикел’ 2005”. Тогава наградата получиха американците Стийви Хаус и Винс Андерсън за премиерата по Централното ребро на Рупалската стена на Нанга Парбат (8125 м) – 4100 метра, трудности WI4 M5, 5.9, изкачване в алпийски стил за 6 дни (и още два за слизане по маршрута на Меснер).
Върхът е разположен в планинската група Хиспар Мустаг (Hispar Mustagh), в Каракорум, Пакистан.
Първите опити за преминаване по неговата южна стена бяха направени през 1999 и 2000 г. от британците Джули Ан Клима (Julie Ann Clyma) и Роджър Пейн (Roger Payne). Те не успяха поради много лоши метеорологични условия и бяха прекратени сравнително ниско – на 6200 и 5300 м, без стигане до headwall-а.
Яник Грациални и Кристиан Тромсдорф опитаха да изкачат този далечен и труднодостъпен връх преди 4 години. Тогава имаха две тръгвания по стената. При първото, през май 2003 г., стигнаха до около 6750 м. Там имаха много труден бивак и след него се отказаха. При второто, в средата на юни, се върнаха от 6900 м, само на две въжета от върховото било.
През тази година двамата французи преминаха със ски ледника Западен Ютмару (West Yutmaru) и на 8 юни стартираха по маршрута. След три дни катерене по дясната част на южната стена с наклон 60 градуса стигнаха до т. нар. headwall (6700 м).
Двамата изкатериха изправилото се пред тях 300-метрово обледенено скално ребро чисто, като само на един 30-метров участък (надвесен винкел) използваха изкуствени опорни точки.
След бивак на headwall-а трябваше да преминат още 300 м по върховия гребен до Пумари Чиш Саут. Двамата стъпиха на девствения връх на 12 юни.
Спускането беше осъществено с 35 рапела и малко слизане с катерене. То им отне ден и половина. От началото до края имаха невероятен късмет с времето.
Тромсдорф заяви, че не иска да дава оценка на преминатите трудности, макар че в информацията си за опита през 2003 г. писа за M6 6a. Той сравнява терена със Северната стена на Айгер, но разположена на 7000 м. А за headwall-а пише: “В района на Шамони не можете да намерите нещо толкова красиво…”
Тромсдорф смята също така, че новата линия е далеч по-трудна от северозападното ребро на Чомолари (Chomolhari, 7326 м), преодоляно през миналата година от Марко Презель (Marko Prezelj) и Борис Лоренцич (Boris Lorencic) и имащо оценка ED2: M6+ 70 градуса, 1950 м. За изкачването по него словенците получиха наградата “Златния пикел” за 2006 г.
През 2005 г. Яник Грациани и Кристиан Тромсдорф бяха участници в експедиция на Чомо-Льонцо (Chomo-Lonzo, Chomolonzo, 7790 м) от близкото обкръжение на Макалу в Непалските Хималаи. За изкачванията им на два девствени върха – Северозападен Чомо-Льонцо (Chomo-Lonzo NW, 7195 м) и Централен Чомо-Льонцо (Chomo Lonzo Central, 7540 м) в алпийски стил двамата бяха сред номинираните за “Златния пикел’ 2005”. Тогава наградата получиха американците Стийви Хаус и Винс Андерсън за премиерата по Централното ребро на Рупалската стена на Нанга Парбат (8125 м) – 4100 метра, трудности WI4 M5, 5.9, изкачване в алпийски стил за 6 дни (и още два за слизане по маршрута на Меснер).
Добави коментар