На 7 юни швейцарска свръзка за първи път в историята изкатери представляващата мечта за мнозина топ-катерачи невероятна североизточна стена на Арва Тауър (Arwa Tower, 6352 м) в Гархвалските Хималаи, Индия.

Щефан Зийгрист (Stephan Siegrist), Томас Зенф (Thomas Senf) и Дени Бурде (Denis Burdet) нарекоха премиерния си маршрут “Lightning Strike”. Той е дълъг около 1000 м, а оценката му е VI M5 5.9 A3.

Този необикновен връх бе открит за катерачния свят сравнително неотдавна – през 1999 г. Тогава един от най-големите британски алпинисти в последните 20 години – Мик Фаулър (Mick Fowler), който е чест гост ClimgingGuideBg.Com*, в партньорство със Стийв Състед (Steve Sustad), го изкачи за първи път, прокарвайки по северната му стена 1000-метров маршрут, който получи оценка VI, 5b, A3, шотландска V/ VI.

По време на тазгодишната експедиция швейцарците бяха придружавани от женската свръзка в състав Анита Колар (Anita Kolar) и световната шампиона в катеренето по лед Инес Паперт (Ines Papert). Цел на Анета и Инес беше изкачване по Френския маршрут на западната стена.

Експедицията организира базовия си лагер (4350 м) на 5 май. Още по време на първата нощ се оказа, че Анита има много сериозни проблеми с височината и на следващия ден се наложи незабавната й евакуация надолу. Така завърши женската част на начинанието.

Мъжете продължиха с изграждане на преден базов лагер в основата на стената, на ок. 5250 м. Цялото изкачване продължи 12 дни. Атаката започна на 31 май и завърши на 7 юни.

Изкачването бе направено в capsule style. Голямата му продължителност произтече преди всичко от крайно лошите метеорологични условия – обилните снеговалежи накараха свръзката да се откаже от първоначалното си намерение да обработи с парапети първите дължини. Задължение на водещия бе да чисти снега до появата на скала. И срещнатите трудности предизвикваха намаляване на темпото. Свръзката бе принудена да използва изкуствени опорни точки на няколко непристъпни на тази височина и при тези условия пасажи. На места й се налагаше да се бори с ронливостта на скалата.

На 7 юни, в 14.30 часа следобед, цялата тройка бе на върха. Времето беше чудесно. На небето нямаше нито едно облаче и не духаше вятър – за първи път от осем дни...

Още същия ден свръзката се спусна на рапели по линията на изкачването, а на следващия стигна до своя базов лагер. Там я очакваха готовите за обратния път местни носачи.

Преди това групата смени резервацията си и й се наложи да иска увеличаване на срока на позволението за изкачване на Арва Тауър. Затова радостта бе двойна – от решаването на един от най-големите катерачни проблеми в света и – както отбелязва Зийгрист – от стигането до аерогарата и хващането на самолета за Европа.

--------------------
* Последно преди около месец - https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=1903