2905.2007
Словенката Мартина Чуфар (Martina Čufar) продължава да търси нови приключения оттатък Атлантика. След като посети Индиън Крийк (Indian Creek), тя се насочи към най-известната стена в Северна Америка – Ел Кап (El Capitan).
И дебютът й по нея бе изключително успешен. Заедно с Шон Лиъри (Sean Leary) тя премина чисто класически един от най-славните маршрути по стената – “Golden Gate” (5.13b).
Състоящият се от 41 въжета тур бе прокаран през 2000 г. от Алекс (Alex) и Томас (Thomas) Хубер (Huber). А чистото му преминаване (без използване на изкуствени опорни точки) е огромно предизвикателство, с което са успявали да се справят само неколцина мъжe – например, Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) през 2003 г. и свръзката Джъстин Сионг (Justin Sjong)-Стийви Шнайдър (Steve Schneider) през 2004 г.
Но да дадем думата на Мартина:
“Нашето приключение на “Goden Gate” започна в понеделник (14 май) рано сутринта и завърши в събота вечерта. Преминахме маршрута на класика като свръзка – т. е. водещият изкатерваше всяко въже без изкуствени опорни точки, но вторият – не винаги. Мене ме спряха две движения с пресягане на 25-то и 30-то въже (“The downclimb”, 5.12c и “The move”, 5.13a). На Шон не му стигнаха силите на траверса по малки ръбчета "A5" (5.13a). Но заедно успяхме да преминем този 1200-метров изключително разнообразен тур (с множество траверси и слизания с катерене). Наистина бяхме добра свръзка. Шон водеше по широките пукнатини (за мене те бяха най-трудни , най-смущаващи и най-обезсърчаващи), а аз – по плитките и тесни цепнатини. Преминах flash две въжета 5.13a (“The Golden Desert” и “Trawers A5”), които бяха за мене много по-лесни от широките пукнатини с трудност 5.11 и 5.12 (“Monstercrack” и “Chichenwing”), по които Шон се движеше без никакво напрежение”.
И дебютът й по нея бе изключително успешен. Заедно с Шон Лиъри (Sean Leary) тя премина чисто класически един от най-славните маршрути по стената – “Golden Gate” (5.13b).
Състоящият се от 41 въжета тур бе прокаран през 2000 г. от Алекс (Alex) и Томас (Thomas) Хубер (Huber). А чистото му преминаване (без използване на изкуствени опорни точки) е огромно предизвикателство, с което са успявали да се справят само неколцина мъжe – например, Юджи Хираяма (Yuji Hirayama) през 2003 г. и свръзката Джъстин Сионг (Justin Sjong)-Стийви Шнайдър (Steve Schneider) през 2004 г.
Но да дадем думата на Мартина:
“Нашето приключение на “Goden Gate” започна в понеделник (14 май) рано сутринта и завърши в събота вечерта. Преминахме маршрута на класика като свръзка – т. е. водещият изкатерваше всяко въже без изкуствени опорни точки, но вторият – не винаги. Мене ме спряха две движения с пресягане на 25-то и 30-то въже (“The downclimb”, 5.12c и “The move”, 5.13a). На Шон не му стигнаха силите на траверса по малки ръбчета "A5" (5.13a). Но заедно успяхме да преминем този 1200-метров изключително разнообразен тур (с множество траверси и слизания с катерене). Наистина бяхме добра свръзка. Шон водеше по широките пукнатини (за мене те бяха най-трудни , най-смущаващи и най-обезсърчаващи), а аз – по плитките и тесни цепнатини. Преминах flash две въжета 5.13a (“The Golden Desert” и “Trawers A5”), които бяха за мене много по-лесни от широките пукнатини с трудност 5.11 и 5.12 (“Monstercrack” и “Chichenwing”), по които Шон се движеше без никакво напрежение”.
Добави коментар