Преди известно време публикувахме катерачните проекти, които получават финансова помощ от фондацията, носеща името на Мъгс Стъмп (Mugs Stump). Вече се появи информация за успешната реализацията на един от тях.

Младият, но притежаващ значителен опит Фреди Уилкинсън (Freddie Wilkinson, с многобройни изкачвания в Аляска и премиери в Патагония), ветеранът на алпийското катерене в Аляска Бен Гилмор (Ben Gilmor, първо повторение на Чешкия маршрут на Денали или Маккинли, номинация за “Златния пикел” за премиерния маршрут на Moose Tooth) и Питър Дусит (Peter Doucette), който в последния момент замени постоянния партньор на Гилмор – Кевин Махони (Kevin Mahoney), си избраха за цел една девствена стена на четирихилядната кота The Fin (13 350 или 4069 м) в масива на Маунт Форакър (Mount Foraker, 5303 м), над ледника Йетна (Yetna Glacier), в Централния Аляскански хребет (Central Alaska Range).

Стигането до това изключително затънтено кътче на Аляска стана с помощта на Пол Родерик (Paul Roderick) – един от най-опитните пилоти и шеф на може би най-популярната сред алпинистите авиационна агенция TAT (“Talkeetna Air Taxi”).

След организирането на главния базов лагер на 20 април Фреди и Питър се насочиха към два съседни върха за “разкършване”. Най-напред стигнаха до този, който е означен на картите като “Point 8,900” (и го нарекоха Rogue Peak). Тяхната 1000-метрова линия (наклон 70 градуса, къс фрагмент M5) върви по североизточната стена. Практически същите трудности има и следващият им маршрут, който получи името “The All Talk Couloir” (около 1000 м, M5). Той следва тесен кулоар, пресичащ западната стена на намиращия се в планинската група Манток (Mantok) връх, отбелязан на картите като “Point 9,300”.

По думите на Фреди, до днес той не е намерил никъде в литературата информация за предишни опити или за изкачвания на тези два върха.

Поредната им крачка трябваше да бъде реализацията на главната цел. По 1200-метровата южна стена на The Fin също не са правени опит. Причина за това, по всяка вероятност, са изключително трудният подход до подножието й и липсата на възможност за лесно слизане от този връх (спускането от другата му страна е свързано с неколкодневно връщане до мястото на тръгване по стената). “Това е необикновена стена – отбелязва Фреди – защото е трудно да се установи къде завършва подходът и къде започва катеренето.”

Свръзката пристъпи към действие рано сутринта на 3 май. Решено бе да се заобиколи отстрани силно натрошения и разчленен ледник, което беше свързано с рисковано промъкване под настръхналите, почти отвесни стени на околните върхове. При подхода бяха използвани ски. На мястото, където теренът вече не позволяваше движението със ски и колани, беше разположена палатка. Тъй като през нощта върху нея паднаха каменни и ледени отломки, тримата изкопаха снежна пещера. В нея преместиха всичкия си багаж и я напуснаха в 06.00 часа на следващата сутрин.

Изкатерването по цялата стена им отне 15 часа. Свръзката избра да се придвижва нагоре по “линията на най-малкото съпротивление”, свързвайки с траверси намиращите се по стената снежно-ледени кулоари. Само на няколко места пътят преминаваше по стръмни микстови пасажи. Такова е и ключовото място – отвесна микстова камина, която Бен Гилмор премина с три дължини на въжето.

Около 21.00 часа вечерта тримата бяха на около 3930 м, на предвърховото било, където спряха заради влошаващото се време. От това място към върха води гребен със средна трудност, който би отнел около 2 часа. Тъй като метеорологичните условия драстично се промениха, около 23.00 часа Гилмор, Уилкинсън и Дусит решиха да нарекат своето изкатерване “модернистично” и да започнат спускане. Това решение произтичаше главно от съзнанието за очакващото ги крайно рисковано слизане по самата стена и придвижването под опасните склонове, от които при снеговалеж лавините биха падали една след друга.

Около 08.00 часа сутринта, след 20 рапела и общо 26 часа след напускането на ледената пещера, те се завърнаха до нея.

След няколко часа сън продължиха дългото завръщане и в 23.00 часа вечерта на 5 май стигнаха до своя “базов лагер”. До обяд на следващия ден паднаха 60 см нов сняг...

Маршрутът бе наречен “The Fin Wall”. Според приетата в Аляска скала (Alaska Grade) оценката му е 6, NEI 5+ mikst.