2105.2007
Двама шерпи, двама световни рекордьори осъществиха проекта си “Общо 30 изкачвания на Еверест”. Апа Шерпа, който е бил 16 пъти на Еверест, и Лхакпа Гелу Шерпа – 12 пъти, стигнаха до най-високата точка на Земята.
Така Апа Шерпа вече има 17 изкачвания на “Третия полюс”, подобрявайки своя досегашен рекорд.
“В 8 часа и 45 мин местно време, на 16 май т. г. Апа и Лхакпа в компанията на шестима шерпи и на един западен алпинист стигнаха до 8848 м” – съобщи добре познатият в България Анг Тсеринг, който е председател на Непалската федерация по алпинизъм (Nepal Mountaineering Association).
Апа Шерпа досега е бил 16 пъти на Еверест, а Лхакпа Гелу Шерпа, бивш рекордьор за скоростно изкачване на Третия полюс (10 часа, 56 минути и 46 секунди) има 12 успешни стигания до най-високата точка на Земята. Така с последния си успех двамата имат общо 30 изкачвания на Еверест.
Експедицията бе организирана, за да бъде привлечено вниманието на световната общественост към важната роля на непалците и на шерпите в частност във всичко, което се случва около Еверест – като се започне от историческото първо изкачване на Едмънд Хилари и Тензиг Норгей Шерпа, до днешните комерсиални експедиции.
Съществува огромна несправедливост при заплащането на непалците и на шерпите. Според опита им те получават от 300 до 3000 щатски долара. В същото време гидовете от чужбина взимат от 15 000 до 100 000 долара, макар че шерпите вършат огромната част от работата. Физическата и спортно-техническата подготовка на непалците им позволява по осем пъти в една експедиция да изнасят от базовия до щурмовия лагер товари, които се равняват на собственото им тегло. Това е в ярък контраст с приноса на обслужваните от тях алпинисти, които искат някой да им носи кислорода, палатките, храната, спалните чували, горивото. После същите алпинисти наричат това “братска взаимопомощ” и “другарско сътрудничество”, но не пропускат да обявяват себе си за герои и автори на чутовни катерачни подвизи – нещо, на което сме били свидетели и в България.
Споменатият рекорд на Лхакпа Гелу - 10 часа, 56 минути и 46 секунди, означава преодоляване на около 3500 метра със скорост над 300 м в час, като се започне от 5450 м и се стигне до 8848 метра. За редовите алпинисти това означава смъртоносен риск да се разболеят от белодробен или мозъчен оток.
Непалските гидове и височинни носачи, които са основно шерпи, преминават през ледопада Кхумбу – най-опасната част от пътя към Еверест, която взима най-много жертви, по 20 и повече пъти в рамките на една експедиция. При това с тежки товари на гръб или с ангажимента да съпровождат и да носят отговорност за хора със съмнителна алпинистка квалификация. Чужденците – обслужващ персонал или участници в експедициите, прекосяват ледопада при четири-шест излизания по маршрута.
Шерпите непрекъснато рискуват живота си и загиват, спасявайки алпинисти, изпаднали в беда. Но за това се споменава много рядко, а компенсациите, които получават семействата, им едва стигат за погребение.
Тазгодишната експедиция бе съпровождана от кампания за привличане вниманието на световната общественост към насъщните проблеми и за оказване на финансова помощ на жителите на Непал. Заснет бе филм и ще бъде издадена книга за експедицията. Доходите от тях ще бъдат използвани за благотворителност, за образователни и други програми. 25 % от тях ще бъдат предоставени на непалски училища и болници.
Така Апа Шерпа вече има 17 изкачвания на “Третия полюс”, подобрявайки своя досегашен рекорд.
“В 8 часа и 45 мин местно време, на 16 май т. г. Апа и Лхакпа в компанията на шестима шерпи и на един западен алпинист стигнаха до 8848 м” – съобщи добре познатият в България Анг Тсеринг, който е председател на Непалската федерация по алпинизъм (Nepal Mountaineering Association).
Апа Шерпа досега е бил 16 пъти на Еверест, а Лхакпа Гелу Шерпа, бивш рекордьор за скоростно изкачване на Третия полюс (10 часа, 56 минути и 46 секунди) има 12 успешни стигания до най-високата точка на Земята. Така с последния си успех двамата имат общо 30 изкачвания на Еверест.
Експедицията бе организирана, за да бъде привлечено вниманието на световната общественост към важната роля на непалците и на шерпите в частност във всичко, което се случва около Еверест – като се започне от историческото първо изкачване на Едмънд Хилари и Тензиг Норгей Шерпа, до днешните комерсиални експедиции.
Съществува огромна несправедливост при заплащането на непалците и на шерпите. Според опита им те получават от 300 до 3000 щатски долара. В същото време гидовете от чужбина взимат от 15 000 до 100 000 долара, макар че шерпите вършат огромната част от работата. Физическата и спортно-техническата подготовка на непалците им позволява по осем пъти в една експедиция да изнасят от базовия до щурмовия лагер товари, които се равняват на собственото им тегло. Това е в ярък контраст с приноса на обслужваните от тях алпинисти, които искат някой да им носи кислорода, палатките, храната, спалните чували, горивото. После същите алпинисти наричат това “братска взаимопомощ” и “другарско сътрудничество”, но не пропускат да обявяват себе си за герои и автори на чутовни катерачни подвизи – нещо, на което сме били свидетели и в България.
Споменатият рекорд на Лхакпа Гелу - 10 часа, 56 минути и 46 секунди, означава преодоляване на около 3500 метра със скорост над 300 м в час, като се започне от 5450 м и се стигне до 8848 метра. За редовите алпинисти това означава смъртоносен риск да се разболеят от белодробен или мозъчен оток.
Непалските гидове и височинни носачи, които са основно шерпи, преминават през ледопада Кхумбу – най-опасната част от пътя към Еверест, която взима най-много жертви, по 20 и повече пъти в рамките на една експедиция. При това с тежки товари на гръб или с ангажимента да съпровождат и да носят отговорност за хора със съмнителна алпинистка квалификация. Чужденците – обслужващ персонал или участници в експедициите, прекосяват ледопада при четири-шест излизания по маршрута.
Шерпите непрекъснато рискуват живота си и загиват, спасявайки алпинисти, изпаднали в беда. Но за това се споменава много рядко, а компенсациите, които получават семействата, им едва стигат за погребение.
Тазгодишната експедиция бе съпровождана от кампания за привличане вниманието на световната общественост към насъщните проблеми и за оказване на финансова помощ на жителите на Непал. Заснет бе филм и ще бъде издадена книга за експедицията. Доходите от тях ще бъдат използвани за благотворителност, за образователни и други програми. 25 % от тях ще бъдат предоставени на непалски училища и болници.
Добави коментар