1605.2007
Словенците Андрей Грмовшек (Andrej Grmovšek) и Марко Лукич (Marko Lukić) преодоляха (по всяка вероятност) за втори път диретисимата по северозападната стена на Безименната Игла (Aiguilles Sans Nom (3982 м) в масива на Монблан (Mont Blanc).
Тя е известна и като маршрут на Габару-Силви (Gabarrou-Silvy, ED3, 6b, A1/ A2, 90° на ледените пасажи,) и се смята за “зимна класика”.
1000-метровият тур е прокаран на 5-7 август 1978 г. от Патрик Габару (Patrick Gabarrou) и Филип Силви (Philippe Silvy). Първото зимно изкачване (8-9 февруари 1998 г.) е направено от Марко Презель (Marko Prezelj) и Тиери Шмитер (Thierry Schmitter). Първо соло, при това през зимата, записва Ален Жерсен (Alain Ghersen) през 2000 г.
“Gabarrou-Silvy” е един от най-красивите и най-разнообразните турове в масива. Започва с 300-метрова скална шпора (до VII+ A1). Следва ледено-снежен терен с наклон 50°, който постепенно се увеличава до 60-65° преди върховия купол. Headwall-ът предлага катерене по лед (до WI 6) и малко използване на изкуствени опорни точки.
Андрей и Марко бяха солидно подготвени за това предизвикателство. Преди него посетиха няколко центъра за dry tooling. Там Андрей изкатери “La Vida es Bella” (M11), “Tension” (M12+) и “Game Over” (M13-), а Марко – “Tsunami” (M12), “Vertical Limit” (M12), “No Limit” (M12+) и “Big Bang” (M12).
След този етап от подготовката си двамата заявиха, че спортните dry tool-маршрути се оценяват прекалено високо и че – според тях – ”трансферът на трудности от обектите с малка надморска височина към планините е прекалено бавен”. От това следваше закономерният извод, че трябва да се насочат към най-трудния алпийски маршрут под знака M. Затова избраха “Gabarrou-Silvy”, който според авторите на първото му изкатерване без изкуствени опорни точки има оценка M9.
Словенците направиха първи опит още през февруари, но той завърши с фиаско. Следващият започна на 17 март т. г. След два дни катерене и много трудно слизане мисията бе изпълнена.
Тяхното мнение е, че “турът е фантастичен”. Първите 300 м предлагат труден dry tool (до M8), а нагоре следва “великолепен микст”. Оценката им за него в цялост е ED 2/3, WI 6 M8.
По “Alpinist”
Тя е известна и като маршрут на Габару-Силви (Gabarrou-Silvy, ED3, 6b, A1/ A2, 90° на ледените пасажи,) и се смята за “зимна класика”.
1000-метровият тур е прокаран на 5-7 август 1978 г. от Патрик Габару (Patrick Gabarrou) и Филип Силви (Philippe Silvy). Първото зимно изкачване (8-9 февруари 1998 г.) е направено от Марко Презель (Marko Prezelj) и Тиери Шмитер (Thierry Schmitter). Първо соло, при това през зимата, записва Ален Жерсен (Alain Ghersen) през 2000 г.
“Gabarrou-Silvy” е един от най-красивите и най-разнообразните турове в масива. Започва с 300-метрова скална шпора (до VII+ A1). Следва ледено-снежен терен с наклон 50°, който постепенно се увеличава до 60-65° преди върховия купол. Headwall-ът предлага катерене по лед (до WI 6) и малко използване на изкуствени опорни точки.
Андрей и Марко бяха солидно подготвени за това предизвикателство. Преди него посетиха няколко центъра за dry tooling. Там Андрей изкатери “La Vida es Bella” (M11), “Tension” (M12+) и “Game Over” (M13-), а Марко – “Tsunami” (M12), “Vertical Limit” (M12), “No Limit” (M12+) и “Big Bang” (M12).
След този етап от подготовката си двамата заявиха, че спортните dry tool-маршрути се оценяват прекалено високо и че – според тях – ”трансферът на трудности от обектите с малка надморска височина към планините е прекалено бавен”. От това следваше закономерният извод, че трябва да се насочат към най-трудния алпийски маршрут под знака M. Затова избраха “Gabarrou-Silvy”, който според авторите на първото му изкатерване без изкуствени опорни точки има оценка M9.
Словенците направиха първи опит още през февруари, но той завърши с фиаско. Следващият започна на 17 март т. г. След два дни катерене и много трудно слизане мисията бе изпълнена.
Тяхното мнение е, че “турът е фантастичен”. Първите 300 м предлагат труден dry tool (до M8), а нагоре следва “великолепен микст”. Оценката им за него в цялост е ED 2/3, WI 6 M8.
По “Alpinist”
Добави коментар