Тазгодишният пролетен или предмусонен сезон в Непалските Хималаи навлиза в решителната си фаза. За огромно съжаление новините за успешни изкачвания се редуват със съобщения за трагични инциденти. Но да спазим хронологията.

Словакът Додо Кополд, който на 31 април стъпи на Чо Ойю и направи първото изкачване на осемхилядник през този сезон, на 24 април стигна и до Шиша Шангма (8013 м), единствения връх от категорията на най-високите, който се намира изцяло в Тибет. Неговият партньор Марек Худак се отказа само на няколко десетки метра от върха. На спускане, преминавайки край лагер 2, Додо Кополд намери ледокопа и една от ръкавиците на Марек Худак. От самия Марек нямаше следа. На следващия ден се оказа, че го няма и в предния базов лагер. Веднага бяха предприети издирвания на изчезналия с участието на третия участник в словашката експедиция Яро Дутка и на корейски алпинисти. Без резултат. На 2 май китайските власти официално обявиха словашкият алпинист за изчезнал.

На 26 април трагичен инцидент се случи и на Еверест. Tой отне живота на височинния носач Дава Шерпа, който се придвижваше към лагер 3 по класическия маршрут от юг, от територията на Непал. Както става ясно, той е бил пометен от гигантска лавина, която е унищожила почти изцяло пътя през най-опасното място по склоновете на Еверест – ледопада Кхумбу. Това е наложило да се монтират нови алуминиеви стълби и въжени парапети над огромните пукнатини. Което пък от своя страна е блокирало дейността на няколко десетки експедиции. Пътят бе отворен отново на 30 април.

На 26 април т. г., в 15.00 часа, испанецът Иняки Очоа де Олса стъпи на Дхаулагири (8167 м) след изкачване, продължило 24 часа. Това е 12-ти осемхилядник за 39-годишният представител на провинция Навара. До “Хималайската корона” му остават два върха от категорията на най-високите – Анапурна (8091 м) и Кангчендзьонга (8586 м). Иняки бе придружаван от своя постоянен напоследък партньор Хорхе Егочеага. В свръзката бе и румънският алпинист Хория Колибасану, който се отказа от изкачването поради здравословни проблеми и се върна в лагер 2.

Иняки Очоа и Хорхе Егочеага стигнаха до Дхаулагири на 18-тия ден от пристигането си в базовия лагер. Според първоначалните планове двамата почти без почивка трябваше да се отправят към подножието на Анапурна (8091 м). Но се оказа, че Хорхе Егочеага е получил сериозни измръзвания и това наложи евакуацията му с хеликоптер от базовия лагер до Катманду. За щастие той не е заплашен от ампутации.

На 29 април с успех на Дхаулагири се поздравиха двама каталонци (от испанската провинция Каталуня) – Хосеп Ногера (Josep Noguera) и Рогер Селент (Roger Sellent).

На 30 април бе направен нов опит за атака на Дхаулагири – този път от участници в италианския екип начело с Марио Мерели (Mario Merelli). Близо до върха котката на Серджо Далла Лонга (Sergio Dalla Longa) се откачи, той падна по ледения склон само няколко метра, но тежки травми на главата и шията предизвикаха смъртта му. В състояние на краен потрес колегите му се отказаха от изкачването. Преди две години братът на Серджо – Марко, загина на Нанда Деви (7816 м) в Гархвалските Хималаи, Индия...

По повод смъртта на Дава Шерпа на “Третия полюс” сайтът EverestNews.Com писа, че Еверест си остава изключително опасен връх и всяка година въпросът не е дали ще има, или няма да има фатални случаи, а какъв ще е техният брой... Инцидентите на Шиша Шангма и Дхаулагири убеждават, че това важи не само за най-високия връх, но и за всички останали.

На 1 май, вторник, към Дхаулагири тръгнаха споменатият румънец Хория Колибасану (Horia Colibasanu) и няколко участника в казахстанската експедиция на този връх. Всички са записали успех, но румънецът, на когото дължим тази информация, не посочва имената на казахите.

Същия ден – 1 май, на Чо Ойю се изкачиха италианците Силвио “Няро” Мондинели (Silvio “Gnaro” Mondinelli) и Марко Конфортола (Marco Confortola) – след изтощителна 20-часова атака от лагер 1.