2504.2007
Съществува мнението, че по света мнозина се занимават с алпинизъм, но се катерят и правят постижения само словенците. Поредното му потвърждение е първото изкачване от Миха Валич на всички върхове над 4000 м в Алпите за един сезон.
От 27 декември 2006-а до 7 април 2007-а Валич стигна до 82-ата четирихилядника на най-високия европейски масив, които са признати от ЮИАА (Международната федерация по алпинизъм) за самостоятелни върхове. Словенецът възнамеряваше да реализира своя план за 82 дни. Но поради лошо време в този период той успя да стигне до 74 върха, а целият проект му отне 102 дни.
Последният има своя история. През лятото на 1993 г. англичаните Мартин Морън и Саймън Дженкинс изкачиха 75 върха за 52 дни – тогава споменатият официален списък на ЮИАА все още не съществуваше. Опит за подобен алпийски маратон през пролетта на 2004 г. предприеха французите Патрик Беро и Филип Маньен. Но смъртоносно падане на Беро от билото на Тешхорн прекъсна усилията, след като двамата се бяха справили с 65 върха. Две години по-късно на предизвикателството се опитаха да отговорят италианците Франко Николини и Микеле Компаньони. Но след 25-тия връх лошото време издигна непреодолима стена пред тях.
Миха Валич бе първият, който реши да постигне амбициозната цел през зимата. И не сбърка. Според него най-трудни са били траверсите на Егюйи дю Диабл и Мишабел, по билата между Рошфор и Гранд Жорас, Шрекхорн и Лаутераархорн и по гребена Бруйяр на Монблан.
По време на тримесечните му усилия го придружаваха едни от най-известните словенски алпинисти, които имат свой принос за крайни успех – Рок Благуш, Аленка Клеменчич, Блаж Грапар, Лука Кронегер, Борис Лоренцич (носител за “Златния пикел” за 2006 г. с Марко Презел), Гашпер Рак, Тина ди Батиста, Миха Лампрехт, Матевж Крамер, Тадей Дебевец, Весна Никшич, Миха Мачек, Блаж Стрес, Клемен Гричар и Томаж Якофчич. Много важна бе ролята на Грегор Слуга, който осигуряваше прогнози за всеки ден по сателитен телефон.
Но предизвикателството 82 върха над 4000 м за 82 дни, при това през зимата, остава.
От 27 декември 2006-а до 7 април 2007-а Валич стигна до 82-ата четирихилядника на най-високия европейски масив, които са признати от ЮИАА (Международната федерация по алпинизъм) за самостоятелни върхове. Словенецът възнамеряваше да реализира своя план за 82 дни. Но поради лошо време в този период той успя да стигне до 74 върха, а целият проект му отне 102 дни.
Последният има своя история. През лятото на 1993 г. англичаните Мартин Морън и Саймън Дженкинс изкачиха 75 върха за 52 дни – тогава споменатият официален списък на ЮИАА все още не съществуваше. Опит за подобен алпийски маратон през пролетта на 2004 г. предприеха французите Патрик Беро и Филип Маньен. Но смъртоносно падане на Беро от билото на Тешхорн прекъсна усилията, след като двамата се бяха справили с 65 върха. Две години по-късно на предизвикателството се опитаха да отговорят италианците Франко Николини и Микеле Компаньони. Но след 25-тия връх лошото време издигна непреодолима стена пред тях.
Миха Валич бе първият, който реши да постигне амбициозната цел през зимата. И не сбърка. Според него най-трудни са били траверсите на Егюйи дю Диабл и Мишабел, по билата между Рошфор и Гранд Жорас, Шрекхорн и Лаутераархорн и по гребена Бруйяр на Монблан.
По време на тримесечните му усилия го придружаваха едни от най-известните словенски алпинисти, които имат свой принос за крайни успех – Рок Благуш, Аленка Клеменчич, Блаж Грапар, Лука Кронегер, Борис Лоренцич (носител за “Златния пикел” за 2006 г. с Марко Презел), Гашпер Рак, Тина ди Батиста, Миха Лампрехт, Матевж Крамер, Тадей Дебевец, Весна Никшич, Миха Мачек, Блаж Стрес, Клемен Гричар и Томаж Якофчич. Много важна бе ролята на Грегор Слуга, който осигуряваше прогнози за всеки ден по сателитен телефон.
Но предизвикателството 82 върха над 4000 м за 82 дни, при това през зимата, остава.
Добави коментар