На 23 февруари т. г. с дружни усилия немци и англичани прокараха нов маршрут по северозападната стена на Серо Тринидад (Cerro Trinidad) в долината Кочамо (Cochamo), Чили. Той е дълъг 840 м (18 въжета) и има оценка 5.12d A1 (obl. 5.11d).

Групата се състоеше от немците Михаел Бенш (Michael Baensch), Юрген Бехер (Jurgen Becher), Андреас Дипе (Andreas Dippe), Рюдигер Хелинг (Reudiger Helling), Андреас Полстер (Andreas Polster), Йенс Рихтер (Jens Richter) и англичаните Сара и Тони Уайтхаус (Sarah, Tony Whitehouse).

Първият, който проучи възможностите за катерене по Серо Тинидад в Кочамо, бе британецът Криспин Уоди (Crispin Waddy). През 1997 г. заедно с Тим Доулън (Tim Dolan) и Саймън Надин (Simon Nadin, спечелил кръга от Европейската купа по състезателно катерене във Велико Търново през 1989 г.) направи първо изкачване на върха. Тримата преминаха сравнително лесното североизточно ребро и така се появи първият маршрут на Серо Тринидад “Stirling Moss” (5.8/ 5.9).

През 1998 г. бяха прокарани поредните, вече чисто стенни маршрути:

-     “Megalanic Clods/ Welcome to the Jungle”, (A3, 5.11), Нейтън Мартин (Nathan Martin), Стийви Куинлън (Steve Quinlan),
-     “The Ides of March” (A3+, 5.11), Ноуъл Крейн (Noel Craine), Дейв Кендъл (Dave Kendall), Криспин Уоди (Crispin Waddy),
-     “Sundance” (5.11+, A2+), Грант Фаркуър (Grant Farquhar), Саймън Надин (Simon Nadin).

Началото на тазгодишната немско-британска премиера съвпада със “Sundance”, но двете линии веднага се разделят, за да се съединят отново във финалната част на стената. Там се намира и единственото въже, преминато с помощта на изкуствени опорни точки. Рюдигер Хелинг смята, че свободното му преминаването е напълно възможно и би било около 5.13b.