“Златният пикел” (“Piolet d’ Or”) – най-престижната световна награда за алпинизъм, преживява криза. Нейните корени могат да се търсят в спорните й присъждания през миналите години*. Но също така и в нейната “спортна” формула, която не съответства на алпинистите от световния елит**.

Така започва “Отвореното писмо по въпроса за наградата “Златния пикел” на американския алпинист Стийви Хаус, неин носител за 2005 г., до организаторите на конкурса. И продължава:

В допълнение към всичките неблагополучия, в края на миналата година от организацията се оттегли Groupe de Haute Montagne (GHM)*** – един от трите съоснователя на годишния приз, връчван редовно след 1990-а.

Много се радвам да чуя Филип Дешан (Phillipe Descampes) да декларира, че е ударил решителният час за начало “на широка дискусия” за ценностите и за бъдещето на “Златния пикел”. След оттеглянето на GHM и неотдавнашните събития около наградата наистина назряха условията за открит разговор. Мисля, че в случая е най-добре да забравим цялата история и това, че наградата “Piolet d’ Or” я е имало, и да погледнем на нея абстрактно, като на идея, така, сякаш би трябвало да създадем тази награда отново.

Бих започнал от разсъждението защо чувстваме потребност от този тип награди. И ако успеем да установим определени общи цели при присъждането им, тогава бихме могли да дефинираме за какво служи “Златният пикел”.

Защо ни е тази награда? Човешко е да отличаваме и да възнаграждаваме тези качества, които уважаваме и на които се възхищаваме у другите. Напълно възможно е тъкмо това да лежи в основата на всяко спортно съперничество. Убеден съм, че е хубаво да се поощряват усилията, които смятаме за благородни и вдъхновяващи, а награждаването им може да помогне за това. И още нещо – екстремният алпинизъм не се радва на достатъчна разгласа. На журналистите често им липсва опит, за да разберат същината на екстремния алпинизъм. Много пъти съм виждал как журналистите просто не знаят какви въпроси да зададат, което представлява най-доброто потвърждения на това, за което говорим. Нека за пример вземем моето изкачване по Рупалската стена (на Нанга Парбат – бел. прев.) през 2005 г. Дълбоко и искрено съм убеден, че най-много 50 души са в състояние да разберат това, което направихме. Да го разберат наистина. И нито един от тях не е журналист. Даването на уместни и подходящи награди може да ни помогне да изразим каква в действителност е същността на екстремния алпинизъм.

Всички тези бележки са само изходен пункт. На мене лично ми липсва авторитет, за да мога да отговоря самостоятелно на всичките въпроси. Отговорите им трябва да бъдат потърсени от значително по-многобройна част от алпийската общност. Много моля тези мои бележки да бъдат разглеждани единствено като разсъждения и начало на дискусия. Всеки от тези въпроси ще предизвика нови и винаги въпросите ще бъдат повече от отговорите. Но потребността да се възнаградят постиженията на другите и необходимостта да се даде на екстремния алпинизъм възможност да изрази същността си са благородни цели, заслужаващи нашето внимание.

А сега да преминем към установяване на рамката. Наградата за постижения в алпинизма трябва да бъде дефинирана толкова прецизно, колкото е възможно. Да бъде формулирана така, че и награждаваните, и публиката отлично да знаят за какво е отличието. Имам усещането, че за “Piolet d’ Or” е необходима декларация за нейната мисия, за нейната същност и за нейното предназначение, макар че аз лично не се чувствам достатъчно подготвен за написването на такъв текст. Много хубаво би било, ако декларацията не се съчинява от журналисти или от други странични наблюдатели. Както Марко Презель, съм дълбоко убеден, че тези две групи имат твърде безславна история в опитите за определяне на това, което на разговорен език се нарича “най-добро изкачване”. Дефиницията за наградата трябва да бъде разработена от група, която включва най-добрите алпинисти.

А ето списък на моите идеи за елементите, които трябва да бъдат включени в такава дефиниция:
- трудност,
- чистота,
- смелост,
- лекота,
- бързина,
- новаторство,
- приключение.

Някои от тези понятия, като например “чистотата”, са лесни за дефиниране. Оставили ли са алпинистите след себе по стената боклуци, като например парапети? Други понятия – като “новаторството” – са по-спорни, по-щекотливи и по-нееднозначни. Но едновременно с това те представляват неотменими елементи на алпинизма.

Смятам, че следва да се връчва само една награда за най-добро изкачване на годината. Убеден съм, че ако наградата се раздроби (както при испанското съответствие на ”Piolet d’ Or” или при американските “Golden Pitons”), се стига до раздробяване и обезценяване на нейната стойност. “Златният пикел” е важен и ценен, защото е международна награда. Ала най-сигурният начин да се намали тежестта й е въвеждането на колкото се може повече категории.

Съставянето на въпросник може да се окаже много полезно при определяне на носителя на наградата. Ето няколко примерни въпроса:

-     Каква е вероятността от повторно изкачване по този маршрут? Какво би накарало евентуалните последователи да тръгнат по него?
-     Носила ли е свръзката със себе си катерачен инвентар над необходимия и достатъчен минимум? Какъв е бил този инвентар? Защо е бил носен?
-     Действали ли са алпинистите в стил, който съответства на тяхната цел?
-     Правени ли са преди това опити за постигане на същата цел, но в други стилове?
-     Каква е историята на тези предишни опити?
-     Изцяло нов ли е маршрутът, или е вариант на вече съществуващ?
-     Какво е било нивото на ангажираност на свръзката в хода на изкачването? Било ли е връщането само на места трудно, но в по-голямата си част – лесно?
-     Помогнал ли е на свръзката инвентар, оставен по стената при предишните опити (нейни или чужди)?

Тези въпроси и много други, които не са ми дошли на ум, следва да бъдат задавани в хода на определянето на носителя на наградата, тъй като от собствен опит знам, че много рядко са били поставяни в миналото от журитата на “Piolet d’ Or”.

Едновременно съм съгласен с Марко, че следва да се отстрани усещането за съперничество между номинираните и то да бъде заместено от усещането за сътрудничество, съпричастност и изключителност. През миналите години забелязах, че някои от номинираните много искаха да се съревновават с останалите. Смятам, че това е един от лошите странични ефекти на сегашната формула на наградата.

Убеден съм, че “Piolet d’ Or” може да подобри състоянието на съвременния алпинизъм, създавайки възможност за среща на top-алпинисти от цял свят, където те заедно ще могат да разговарят, да се изкатерят (а така също да пийнат и да се посмеят). Смятам, че тогава ще открием, че можем да създадем съвместен, общ източник на опит и знания – по-голям от този, с който разполага всяка номинирана свръзка или група. Това ме кара да си припомня зимните срещи на British Mountaineering Council в Шотландия. Спомням си много важи изкачвания, които бяха направени само заради това, че алпинистите можеха да срещнат, да разговарят и да се изкатерят заедно в Шотландия. В същото време не мога да се сетя за нито един маршрут, който да е бил изкачен в резултат на церемониите по връчване на наградите “Piolet d’ Or”. Бъдещите прояви от този род трябва да предвиждат поне няколко дни за съвместно катерене, от което медиите трябва да бъдат изключени.

Струва ми се, че съществуват големи възможности за компромис, които никой досега не е забелязал. Алпинистите се нуждаят от медиите, за да могат да изразяват идеите си и преживяванията по време на изкачване. Алпинизмът се нуждае от право на глас. Медиите трябва да бъдат привлечени към наградите. Ролята на журналиста е да бъде посредник между актьора и зрителя. Едновременно с това съм дълбоко убеден, че медиите, в това число и редакторите на списанието “Montagne”, трябва да бъдат изцяло извадени от състава на журито. Има редица възможни начини за формиране на жури без участието на журналисти. Едно от възможните решения е включването на самите номинирани в гласуването. И в действителност, наградата, присъдена от колеги-професионалисти, би била далеч по-ценна от наградата, получена от жури, състоящо се от странични наблюдатели.

Да се надяваме, че ще се възползваме от тази възможност и ще позволим на наградата “Piolet d’ Or” да се развива и да еволюира. Тя трябва да бъде награда, която се опира на принципите на равния шанс и на приятелството. Трябва да бъде отличие за всички големи изкачвания през годината. Трябва да бъде повод за среща на най-добрите алпинисти, за обмяна на знания, идеи и опит в атмосферата на сътрудничество, която ще даде плодове под формата на бъдещи големи изкачвания. В същото време алпинистите и медиите трябва да обединят усилията си, за да разкажат тази история на публиката. Бихме били горди, ако можем да участваме и да подкрепяме така формула на “Златния пикел”.

На работа!

Стийви Хаус (Steve House)
16 март 2007 г.

Този текст беше поместен за първи път на:
www.thecleanestline.com

-------------------------------
* През 2004 г., например, имаше редица стойностни и стилни изкачвания и практически всяко от номинираните постижения заслужаваше наградата. Крайното решение се оказа необикновено трудно, защото трябваше да бъдат сравнявани и оценявани т. нар. Руска диретисима по северната стена на Жану (Jannu, 7710 м), прокарана в тежък, обсаден стил, от 10-членна група за 50 дни, както и новият маршрут на Стийви Хаус по югозападната стена на К-7 (K7, 6934 м) в Каракорум, премината соло, след 40-часова атака.
Журито реши да присъди наградата на руснаците, мотивирайки се така:
“... От началото на 80-те години на ХХ век диретисимата по северната стена на Жану беше предизвикателство за световния алпийски елит. Макар че използваните средства (обсаден стил, смяна на свръзки по маршрута, парапети) не гарантираха чист стил на изкачването, алпинистите, които познават стената, смятат, че в настоящия момент това е бил единствения начин за нейното преодоляване...”
За щастие през 2004 г. беше връчвана и награда на публиката. А последната призна за най-стойностно изкачването на Стийви Хаус.

** Марко Презель, “Гладиатори и клоуни на “Piolet d' Or”: https://www.climbingguidebg.com/article?jbid=1757

*** В края на миналата година изключително престижната Groupe de Haute Montagne (GHM), която от 1990 г. досега се занимаваше с номинирането и оценката на най-сериозните изкачвания в света на елитарния алпинизъм и участваше в избирането на носителя на “Златния пикел”, направи следната декларация:.
“Конкурсът “Piolet d' Or” беше организиран от Groupe de Haute Montagne. А негов инициатор и истински баща бе Ги Шомерьойи. Съучредидел на наградата бе френското списание “Монтань Магазен” (“Montagne Magazine”). При това съществуваше ясно разделение на правомощията и ангажиментите. Ги Шомерьойи изпълняваше ролята на координатор, GHM гарантираше високото качество на преценките и спазването на планинарската и алпийската етика, а “Montagne Magazine”, с неговите човешки и финансови ресурси, се занимаваше с организирането на тържествата по връчването на наградата.
Но през изминалите 16 г. съвместна дейност непрекъснато се увеличаваше напрежението в отношенията между страните. Чуваха се взаимни обвинения. Сгъстяваха се облаците на взаимната подозрителност. При това положение, държейки на авторитета си и въпреки дипломатическите умения на Ги Шомерьой и опитите му за помирение, Groupe de Haute Montagne реши да се оттегли от сътрудничеството с “Montagne Magazine”, като го обяви за “невъзможно”. По този повод GHM заявява официално, че се оттегля от конкурса “Piolet d’Or” за 2006 г.”
В отговор “Montagne Magazine” високомерно декларира, че “оттеглянето е въпрос, който касае изключително GHM. Победители в конкурса ще бъдат излъчени, а връчването на наградите ще се проведе в Гренобъл на предварително обявения ден – 26 януари 2007-а”.
Критичните мнения обаче се увеличиха след 26 януари. Обобщава ги следното изказване на Седрик Ларше (Cedric Larcher), което беше подхванато и тиражирано от почти всички специализирани медии и сайтове:
“Конкурсът “Златния пикел” – чудесната идея на Франсоа Марсиньи, впоследствие доразвита от Жан-Клод Мармие, тогава президент на Groupe de Haute Montagne, умира. Това вече е цирк, в който все по-голяма роля играят меркантилните интереси на спонсорите и на потенциалните (в много случаи съмнителни) победители.
Времената се менят. Трябва да се промени и “Piolet D’ Or”.
“Златният пикел” отново трябва да стане радостно събитие, възможност да се разказва за алпинизма и неговите ценности, място, където хората се срещат и споделят опит”.