2905.2003
“Беше 11.30 часа на 29 май 1953 г. Не усещах някаква необичайна радост или възбуда, а по-скоро тихо удовлетворение. Даже бях малко изненадан. Толкова много велики алпинисти бяха опитвали безуспешно да изкачат Еверест. Трудно ми беше да повярвам, че с Тензинг сме на този връх...
Погледнах към партньора ми. На лицето му, което едва се виждаше от шапката-шлем, огромните очила и маската на кислородния апарат, покрити със скреж, се беше разляла блага усмивка. Протегнах му ръка, а той широко разтвори обятия и се прегърнахме, тупайки се по гърбовете до изнемощяване
Свалих маската и направих няколко снимки на Тензинг с разветите знамена на Непал, Великобритания, Индия и ООН. После щракнах всички главни гребени, започващи от върха. Знаех, че в този изпълнен с Тома-Неверници свят ще се нуждаем от безспорни доказателства за успеха ни.
Гледката беше главозамайваща. Сякаш наблюдавахме огромна релефна карта… Надвесих се внимателно над северния ръб и видях всички главни места, свързани с предвоенните опити на Еверест – Северното седло, Чангце или Северния връх, дъгата на ледника Източен Ронгбук. Междувременно Тензинг беше направил малка дупка в снега и заравяше в нея парче сладкиш и бонбони като дар за Боговете и знак на благодарност за тяхната благосклонност към нас…
След 15 минути на върха тръгнахме обратно, като много внимателно опипвахме пътя надолу.”
Така новозеландецът Едмънд Пърсивал Хилари описва историческата премиера на най-високата точка на планетата, много често и с право наричана “Трети полюс”. Тя е дело на британска експедиция начело с полковник Джон Хънт. В нея влизат д-р Чарлз Еванс, Том Бурдилън, Алфред Грегъри, Майкъл Уестмекът, Едмънд Хилари, Джордж Лоу, Чарлз Уайли, Джордж Бенд, Уилфрид Нойс, д-р Майкъл Уърд, Грифит Пю, Том Стобарт, Джеймс Морис (кореспондент на “Таймс”) и Джеймс Робъртс. Към групата на алпинистите е включен сирдарът (водачът) на шерпите Тензинг Норгей заради големия му опит и поради факта, че предната година със швейцареца Раймон Ламбер стига до 8550 м.
А историята започва така. През XIX век британците провеждат топографски измервания на полуостров Индустан. Въз основа на събраните данни чрез изчисления се определят височините на избрани точки. Така котата с работно означение “Пик XV”, измерена от 11 различни пункта с надморска височина 66-76 метра на разстояние средно 160 км, “с върха на молива” се превръща в най-висок връх на Земята. Това се случва през един най-обикновен делничен ден на 1852 г. Знойната тишина в сградата на Индийската топографска служба е нарушена от виковете на главния изчислител, бенгалеца Радханатх Сикхдар. Запъхтян, той връхлита в кабинета на началника - полковник Андрю Уо, с думите:
- Господине, открих най-високия връх в света!
Когато всички проверки потвърждават откритието, Андрю Уо предлага “Пик XV” да носи името на предшественика му в Топографската служба Джордж Еверест. Днес върхът има три равностойни названия – Еверест, Чомолънгма и Сагарматха (последните две са официални съответно в Китай и Непал).
По-късно е пресметнато, че Еверест е шест и половина пъти по-висок от кулминацията на Британските острови – Бен Невис, двадесет пъти – от “Емпайър Стейт Билдинг”, двадесет и девет и половина – от Айфеловата кула, почти два – от Матерхорн в Алпите, седемдесет и девет – от катедралата “Сейнт Пол” в Лондон и сто петдесет и осем – от Колоната на адмирал Хорейшо Нелсън на Трафалгар Скуеър. И тъкмо възможността Еверест да бъде използван за съпоставка, сравнение и съотнасяне до голяма степен обяснява неимоверната му магнетична сила.
До момента по склоновете, стените и билата му са прокарани 19 маршрута. По комбинации от тях са записани 8 цялостни траверса на масива. Втори е Българският – стигане до върха по Словенския и спускане по Класическия маршрут (на Хилари и Тензинг).
За българска експедиция на Еверест се заговорва веднага след учредяването на Българския планинарски клуб на 19 ноември 1929 г. Но едва през 1984 г. българи влизат в схватка с него. Равносметката е впечатляваща. Малка България е 19-ата страна, която изпраща свои представители на “Третия полюс”. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на 24-членния екип начело с Аврам Аврамов по един от най-трудните алпийски маршрути в света. След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по “Жестокия път”. Едва ли има по-красноречиво доказателство за неговата недостъпност. Само десет души в света са преминали V категория на трудност над 8600 м – словенците Андрей Щремфель, Йерней Заплотник, Стане Белак, хърватинът Стипе Божич, шерпът Анг Пху и споменатите петима! Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. Пред нас са само Италия, Австрия, Германия, Непал, САЩ и Япония.
Досега около 1160 души са поглеждали света от 8848 м (към 1 май 2003 г. те са точно 1111 и са автори на 1550 изкачвания, а тазгодишния предмусонен сезон още не е свършил).
По случай златния юбилей Непал покани в Катманду всички стъпили на Еверест. Там са българите Методи Савов, Николай Петков и Дойчин Василев (изкачил върха на 20 май 1997 г. по Китайския маршрут от север). Главната фигура в тържествата е сър Едмънд Пърсивал Хилари.
Джон Хънт почина през ноември 1998 г. на 88-годишна възраст, Тензинг Норгей -през май 1986 г. на 74 г. Питър Хилари, синът на Сър Ед, изкачи Еверест през 1990 г. Джамлинг Шерпа, син на Тензинг - през 1996 г. Таши Шерпа, внук на Тензинг - през 1997 г. Животът продължава.
P.S. В отговор на резонния въпрос защо не става дума за пионерските експедиции преди Втората световна война ще цитирам Едуард Нортън. Той описва как е бил облечен при първия си опит на Еверест през 1924 г.: “… сложих дебел вълнен потник и същите наполеонки, дебела фланелена риза и два пуловера под лекия ветронепропусклив комбинезон от габардин, подплатен с тънък фланелен плат. Носех няколко пласта партенки от кашмир и кожени обувки с филцова подплата и гьонени подметки с немного цинтове, каквито се използват в Алпите. Върху всичко облякох още един много лек комбинезон “Shackleton” от ветроустойчив габардин на фирмата “Messers Burberry”. На ръцете си имах няколко чифта вълнени ръкавици с един пръст под чифт подобни, но от габардин. Но когато дълбаенето на стъпки в стръмния лед налагаше да стискам здраво дръжката на ледокопа, заменях вътрешните вълнени ръкавици с чифт копринени. На главата имах подплатен с каракул кожен мотоциклетистки шлем. Очите ми защитаваха очила с предпазни стъкла на фирмата “Crookes”, пришити към кожена маска, която покриваше носа и тези части на лицето, които не бяха скривани по естествен начин от брадата ми. Допълнение към всичко беше огромен плетен вълнен шал.” А американците от екипа на Ерик Саймънсън, които на 1 май 1999 г.откриха тялото на изчезналия през 1924 г. Джордж Лей Мелъри, отбелязват, че цялото му тогавашно облекло спокойно заместват две днешни якета от материята полартек, призната за едно от 100-те най-големите изобретения на ХХ век. Каквото и да кажем за тези мъже, които тръгват към Еверест преди близо 80 г., ще е слабо. Само “Hats off!”. Т. е. “Шапки долу!”
Петър Атанасов
Към предишния материал за юбилея
Погледнах към партньора ми. На лицето му, което едва се виждаше от шапката-шлем, огромните очила и маската на кислородния апарат, покрити със скреж, се беше разляла блага усмивка. Протегнах му ръка, а той широко разтвори обятия и се прегърнахме, тупайки се по гърбовете до изнемощяване
Свалих маската и направих няколко снимки на Тензинг с разветите знамена на Непал, Великобритания, Индия и ООН. После щракнах всички главни гребени, започващи от върха. Знаех, че в този изпълнен с Тома-Неверници свят ще се нуждаем от безспорни доказателства за успеха ни.
Гледката беше главозамайваща. Сякаш наблюдавахме огромна релефна карта… Надвесих се внимателно над северния ръб и видях всички главни места, свързани с предвоенните опити на Еверест – Северното седло, Чангце или Северния връх, дъгата на ледника Източен Ронгбук. Междувременно Тензинг беше направил малка дупка в снега и заравяше в нея парче сладкиш и бонбони като дар за Боговете и знак на благодарност за тяхната благосклонност към нас…
След 15 минути на върха тръгнахме обратно, като много внимателно опипвахме пътя надолу.”
Така новозеландецът Едмънд Пърсивал Хилари описва историческата премиера на най-високата точка на планетата, много често и с право наричана “Трети полюс”. Тя е дело на британска експедиция начело с полковник Джон Хънт. В нея влизат д-р Чарлз Еванс, Том Бурдилън, Алфред Грегъри, Майкъл Уестмекът, Едмънд Хилари, Джордж Лоу, Чарлз Уайли, Джордж Бенд, Уилфрид Нойс, д-р Майкъл Уърд, Грифит Пю, Том Стобарт, Джеймс Морис (кореспондент на “Таймс”) и Джеймс Робъртс. Към групата на алпинистите е включен сирдарът (водачът) на шерпите Тензинг Норгей заради големия му опит и поради факта, че предната година със швейцареца Раймон Ламбер стига до 8550 м.
А историята започва така. През XIX век британците провеждат топографски измервания на полуостров Индустан. Въз основа на събраните данни чрез изчисления се определят височините на избрани точки. Така котата с работно означение “Пик XV”, измерена от 11 различни пункта с надморска височина 66-76 метра на разстояние средно 160 км, “с върха на молива” се превръща в най-висок връх на Земята. Това се случва през един най-обикновен делничен ден на 1852 г. Знойната тишина в сградата на Индийската топографска служба е нарушена от виковете на главния изчислител, бенгалеца Радханатх Сикхдар. Запъхтян, той връхлита в кабинета на началника - полковник Андрю Уо, с думите:
- Господине, открих най-високия връх в света!
Когато всички проверки потвърждават откритието, Андрю Уо предлага “Пик XV” да носи името на предшественика му в Топографската служба Джордж Еверест. Днес върхът има три равностойни названия – Еверест, Чомолънгма и Сагарматха (последните две са официални съответно в Китай и Непал).
По-късно е пресметнато, че Еверест е шест и половина пъти по-висок от кулминацията на Британските острови – Бен Невис, двадесет пъти – от “Емпайър Стейт Билдинг”, двадесет и девет и половина – от Айфеловата кула, почти два – от Матерхорн в Алпите, седемдесет и девет – от катедралата “Сейнт Пол” в Лондон и сто петдесет и осем – от Колоната на адмирал Хорейшо Нелсън на Трафалгар Скуеър. И тъкмо възможността Еверест да бъде използван за съпоставка, сравнение и съотнасяне до голяма степен обяснява неимоверната му магнетична сила.
До момента по склоновете, стените и билата му са прокарани 19 маршрута. По комбинации от тях са записани 8 цялостни траверса на масива. Втори е Българският – стигане до върха по Словенския и спускане по Класическия маршрут (на Хилари и Тензинг).
За българска експедиция на Еверест се заговорва веднага след учредяването на Българския планинарски клуб на 19 ноември 1929 г. Но едва през 1984 г. българи влизат в схватка с него. Равносметката е впечатляваща. Малка България е 19-ата страна, която изпраща свои представители на “Третия полюс”. Христо Проданов, Методи Савов, Иван Вълчев, Кирил Досков и Николай Петков увенчават усилията на 24-членния екип начело с Аврам Аврамов по един от най-трудните алпийски маршрути в света. След словенците, които правят премиерата, и българите никой не е успявал по “Жестокия път”. Едва ли има по-красноречиво доказателство за неговата недостъпност. Само десет души в света са преминали V категория на трудност над 8600 м – словенците Андрей Щремфель, Йерней Заплотник, Стане Белак, хърватинът Стипе Божич, шерпът Анг Пху и споменатите петима! Христо Проданов е 13-тия човек, който стига до Еверест без кислород и нарежда България на седмо място сред страните, чиито представители са постигали това. Пред нас са само Италия, Австрия, Германия, Непал, САЩ и Япония.
Досега около 1160 души са поглеждали света от 8848 м (към 1 май 2003 г. те са точно 1111 и са автори на 1550 изкачвания, а тазгодишния предмусонен сезон още не е свършил).
По случай златния юбилей Непал покани в Катманду всички стъпили на Еверест. Там са българите Методи Савов, Николай Петков и Дойчин Василев (изкачил върха на 20 май 1997 г. по Китайския маршрут от север). Главната фигура в тържествата е сър Едмънд Пърсивал Хилари.
Джон Хънт почина през ноември 1998 г. на 88-годишна възраст, Тензинг Норгей -през май 1986 г. на 74 г. Питър Хилари, синът на Сър Ед, изкачи Еверест през 1990 г. Джамлинг Шерпа, син на Тензинг - през 1996 г. Таши Шерпа, внук на Тензинг - през 1997 г. Животът продължава.
P.S. В отговор на резонния въпрос защо не става дума за пионерските експедиции преди Втората световна война ще цитирам Едуард Нортън. Той описва как е бил облечен при първия си опит на Еверест през 1924 г.: “… сложих дебел вълнен потник и същите наполеонки, дебела фланелена риза и два пуловера под лекия ветронепропусклив комбинезон от габардин, подплатен с тънък фланелен плат. Носех няколко пласта партенки от кашмир и кожени обувки с филцова подплата и гьонени подметки с немного цинтове, каквито се използват в Алпите. Върху всичко облякох още един много лек комбинезон “Shackleton” от ветроустойчив габардин на фирмата “Messers Burberry”. На ръцете си имах няколко чифта вълнени ръкавици с един пръст под чифт подобни, но от габардин. Но когато дълбаенето на стъпки в стръмния лед налагаше да стискам здраво дръжката на ледокопа, заменях вътрешните вълнени ръкавици с чифт копринени. На главата имах подплатен с каракул кожен мотоциклетистки шлем. Очите ми защитаваха очила с предпазни стъкла на фирмата “Crookes”, пришити към кожена маска, която покриваше носа и тези части на лицето, които не бяха скривани по естествен начин от брадата ми. Допълнение към всичко беше огромен плетен вълнен шал.” А американците от екипа на Ерик Саймънсън, които на 1 май 1999 г.откриха тялото на изчезналия през 1924 г. Джордж Лей Мелъри, отбелязват, че цялото му тогавашно облекло спокойно заместват две днешни якета от материята полартек, призната за едно от 100-те най-големите изобретения на ХХ век. Каквото и да кажем за тези мъже, които тръгват към Еверест преди близо 80 г., ще е слабо. Само “Hats off!”. Т. е. “Шапки долу!”
Петър Атанасов
Към предишния материал за юбилея
Добави коментар