Тази зима удиви всички. Също така и сезонът в Шамони, столицата на Френските Алпи, е един от най-удивителните - малко сняг или неочаквани и силни валежи, липса на лед на Гранд и Пти Жорас, несрещано преди количество на Монблан дю Такюл.

Тези, които съумяха да уцелят време и умело си избраха катерачна цел, можаха да я постигнат 100%. Представяме ви списък на няколко интересни изкачвания.

Добре познатият – особено от постиженията си на Гранд Жорас – Филип Бату (Philippe Batoux), заедно с Жералд Дюран (Geralde Durand) на 19 февруари прокара нов, много труден технически маршрут по северната стена на Егюйи Верт (Aiguille Verte, 4122 м, в масива на Монблан). Линията с дължина 500 м съдържа въжета с трудност WI5+ и M7. Според авторите му, турът е изключително красив. Негови допълнителни достойнства са късият подход (само 15 минути от станцията на лифта Grands Montets) и лесното слизане до началото му по Кулоара Кутюрие (Couturier). Споменатата нова линия пресича тура на Раванел-Френдо (Ravenel-Frendo, A1, 90 градуса, 600 м).

Филип Бату съобщава, че по-рано с Беноа Робер (Benoit Robert) и Матийо Корсиал (Mathieu Cortial) са прокарали нов маршрут по източната стена на Грепон (Grepon, 3482 м). Линията е наречена “Illumines Mes Jours”, а оценката й е III WI5+ M5+, 650 м.

Няколко дни преди свръзката на Бату, на 1 февруари, Жан-Франсоа Рефе (Jean Francois Reffet) и Жереми Понсон (Jeremie Ponson) преминаха кулоара вдясно от “Illumines Mes Jours”. 600-метровият маршрут “Eclaires Ma Nuit” (III WI5+ M4) завършва между Егюйи дьо Рок (Aiguille de Roc) и Грепон (Grepon).

В своята информация Филип пише, че редица добри катерачи – Марко Презель (Marko Prezelj), Арно Гийом (Arnaud Guillaume), Джеф Мърсиър (Jeff Mercier), са изпълнили плановете си, така че в близко бъдеще сигурно ще се получи още информация за отиващата си зима. Но и в момента се знае, че са направени няколко изкачвания по много рядко посещавания, преминаващ по източната стена на Егюйи дю План (Aiguille du Plan), маршрут “Brain Death and Bad Craziness” (V M4 A1, Дейл-Торнхил, Dale-Thornhill, 1986).

Използвайки посещението си във Франция по случай церемонията за връчването на “Златния пикел’ 2006”, свръзка от стари приятели и отлични катерачи в състав Марко Презель, Стийви Хаус (Steve House) и Винс Андерсън (Vince Anderson) реши да премери сили с “класиката на класиките” във Френските Алпи – Реброто Уокър на Гранд Жорас. Отличните условия, малкото сняг и лед, неособено ниските температури позволиха цялостно изкачване на Реброто през зимата без изкуствени опорни точки с методите на dry tooling-а. Засега не са известни повече подробности, нито пък мнението на участниците в изкачването. Единствената информация гласи, че то е продължило 3 дни.

Словенската свръзка Томаж Якофчич (Tomaž Jakofčič) и Тина ди Батиста (Tina di Batista) за един ден изкатери митичния тур “Omega” на Пти Жорас (Petit Jorasses, според преценката на авторите му Бълък-Макалийс, Bullock-McAleese от 2005 – шотландско VIII, 8). Както съобщава Томаж, при тазгодишните условия трудността на тура е била най-много M6. Изкачването е било направено през януари, преди заминаването на Томаж за Патагония (завършило с нов вариант по северната стена на Фицрой).

Към категорията на трудните рядко повтаряни маршрути се отнася и “Slave to the Rhythm” (IV/ 6+, Пъркин-Тейлър, Parkin-Taylor, 1997 г.) в дясната част на източната стена на Монблан дю Такюл (Mount Blanc du Tacul). Той бе преминат през януари от свръзката Ник Бълък (Nick Bullock)-Кентън Куул (Kenton Cool). По всяка вероятност англичаните са автори на третото въобще изкачване. Според тях тази линия е далеч по-трудна от намиращата се в съседство “Pinnochio” (оригинално IV/ 6+, 450 м, Хестън-Гуол, Haston-Gouault, 1994 г.), но е по-лесна от “Scotch o­n the Rocks” (оригинално IV/ 7, 450 м, Хестън-Гуол, Haston-Gouault, 1995 г.), който Ник и Кентън изкатериха през тази година.

Що се отнася до дейността на самия Ник Бълък, си струва да припомним, че освен новия маршрут “Tentation” (III/ 6 или според шотландската скала VII, 7, 260 м), премина соло много рядко предлагащия сносни условия за катерене кулоар “L’ Oeil au Beurre Noir” (IV/ 5+, 600 м, Бернар-Кейрол, Bernard-Cayrol, 1993 г.) на Пти Жорас. Според Ник през тази година той е представлявал трудност “шотландска петица”.

Северната стена на Егюйи Верт. С червена линия е отбелязан маршрутът на Филип Бату и Жералд Дюран, със синята - на Раванел-Френдо.