Ако в края на февруари бихте попитали някого от постоянните посетители на Аржентинска Патагония какъв е последният сезон, щяхте да чуете определенията “не особено стабилен”, “не особено добър” или “прекалено студен и ветровит”.

Но двама млади швейцарски алпинисти – Сирил Берто (Cyrille Berthod, брат на известния спортен катерач Дидие Берто, Didier Berthod) и Симон Антаматен* (Simon Anthamatten), и двамата на 23 години, завършиха сезона с изкачвания на десет върха – осем “големи” и два “малки”.

Младата швейцарска свръзка изкатери всички върхове в масива на Фицрой (Fitz Roy) – Де л’ С (De L’ S), Сент Екюзепери (Saint Exupery), Иномината (Innominata), Поансено (Poincenot), Фицрой (Fitz Roy), Мермо** (Mermoz) и Гийоме** (Guillaumet). Двамата бързо – за 11 часа – преминаха маршрута “Compressor Route” (по югоизточния гребен на Серо Торе, Cerro Torre), тръгвайки от лагера Niponino, в един ден, през който никой дори не помисляше да си подаде носа навън от палатката.

Антаматен и Берто не само изкачиха много върхове, но на някои от тях се изкатериха по много рядко посещавани, трудни и опасни турове – по вариант “Super-Trek” (5.11) към “Claro De Luna” (5.10c) на Сент-Екзюпери, Иномината по “Via Corallo” (5.12 A0) и “Red Pillar” (5.12a) на Агуйя Мермо. След изкачването на Фицрой по класическия (Френско-аржентинския) маршрут, по варианта на Кеърни-Найт (Kearney-Knight, ED: 5.11 A0 60 градуса, 1200 м, 1984) двамата стигнаха до Реброто на Касарото (Casarotto Pillar), а по него – отново до върха, в условията на снежна буря.

Антаматен и Берто изкачиха и двата “малки” върха – Ел Мочо (El Mocho) и Торе де ла Медия Луна (Torre de la Media Luna) от обкръжението на Серо Торе (Cerro Torre).

Партньор на двамата при изкачваниятата им на Серо Торе, Ел Мочо, Де л’ С, Сент-Екзюпери и Иномината беше братът на Симон – Самуел, а на Фицрой по Класическия маршрут и по Касарото – Иван Треш.

“Много повече от направените изкачвания през първия им сезон в Патагония впечатляват скромността на Симон и Сирил и неподправеното им удоволствие от това, че се намират в планината. Те не участваха в дискусиите около прекаленото дупчене по “Компресора” на Серо Торе. Но след изкачването си споделиха, че дупченето и спитовете принизяват величието на върховете и дадената им от природата трудност. Те добавиха, че не биха стигнали до Серо Торе без накованите клинове, но че не са получили никакво удовлетворение от изкачването на Серо Торе по този начин” – коментира успехите на младите швейцарци Бийн Бауърз (Bean Bowers).

----------------------------
* Симон Антаматен – заедно с Ерар Лоретан и Ули Щек – е герой на филма “Три крачки в страната на фантазиите”, Швейцария, 2005, 26”, Ромоло Нотарис, Джанлуиджи Куарти (“Tre passi nel regno del fantastico”, “Three steps in fantastic land”, Switzerland, 2005, Romolo Nottarris, Gianluigi Quarti, 26’), който беше показан на Шестия международен фестивал на планинарския филм в Банско през 2006 г. и като част от програмата “Ехо от Фестивала” – в София и Велико Търново през 2007 г.

** Жан Мермо (Jean Mermoz, 9 декември 1901-7 декември 1936 г.) и Анри Гийоме (Henri Guillaumet, 29 май 1902, Шалон ан Шампань-27 ноември 1940 г., Средиземно море) – легендарни френски авиатори, близки приятели и колеги на Антоан дьо Сент-Екзюпери (29 юни 1900-31 юли 1944, Средиземно море). Техните полети през Южния Атлантик и над Сахара и приключенията им го вдъхновяват да напише някои от най-знаменитите си произведения – “Южна поща” (“Courrier Sud”, 1929), “Нощен полет” (“Vol de Nuit”, 1931), “Малкия принц” (“Le Petit Prince”, 1943).

Ето две истории свързани с Мермо и Гийоме.

На 21 май 1926 г. самолетът на Мермо, който доставя пощата от Касабланка в Дакар, се приземява принудително в Сахара. Пилотът има само 4 литра вода и няколко кутии консервирани сардини. След двудневно отчаяно пътешествие Мермо среща в пустинята маври. Те го вземат в плен, а после го продават с Сен Луи за 1000 песети.

За Гийоме Сент-Екзюпери пише: “Дайте книга на Гийоме и ще видите, че той, макар да не притежава литературна подготовка, никога няма да сбърка в оценката й”. Една вечер в Буенос Айрес писателят занася ръкописа на “Южна поща” в дома му. Авиаторът и жена сядат един от друг и започват да четат. Очаквайки с трепет “присъдата” им, Сент-Екз непрекъснато става, разхожда се, налива си нещо за пиене. Отново става. Пали цигара. Отива до прозореца. С празен поглед гледа улицата. А приятелите му, увлечени от четенето, не му обръщат никакво внимание. Най-накрая Гийоме оставя ръкописа.

-     Е, и какво мислите?
-     Погледни жена ми – отговаря Гийоме.

“Госпожа Гийоме мълчаливо плачеше” – пише Екзюпери.